Едно от нещата, които трябва да ни кара да искаме час по-скоро да отворят заведенията е, че имаме нужда от нормална храна, особено за обяд през делничните дни, когато – хеле през тъмния и тъжен януари, ни трябва най-много енергия.
Не сандвичи, пици, баници и дюнери – т.нар. джънк фууд, или храна – боклук, която всички консумираме, увреждайки жестоко своето здраве. Последствията далеч не се заключават само в затлъстяване. Особено в комбинацията с ударните дози лекарства, които пием профилактично в пандемията.
Днешният ни лайфхак е посветен на истинската цена на идеалния дюнер. В него би трябвало да има поне 150 грама чисто месо – почти половината порция, която би следвало да е 350 грама по оригиналната рецепта. Всъщност, в заведенията в 99% от случаите слагат около 50 грама и то далеч не чисто.
Другата им хватка е да намаляват количеството на по-скъпите зеленчуци като домати например с по-големи количества лук. Слагат се и по-големи количества от идеалните по рецепта във вид на сосове 25 грама. Отделно се пести, тъй като сосовете – майонеза, горчица, кетчуп не се правят на място, а са най-долните и най-евтините, а също така и най-вредните купешки с много ГМО и трансмазнини, заменили натуралните продукти.
Всичко това сваля себестойността до около 50-60 стотинки на дюнер, който обаче ни продават и за 10 лв. в центъра на София, сякаш е Париж или Кан. На пръсти се броят местата, където вземат парите, но поне дават нещо качествено насреща.
Реалната себестойност на идеалния дюнер, направен по правилата на изкуството, е около 1 лев, което означава, че съзнателно и нагло ни мамят, като надценката стига хиляди проценти