Радев не е едра жаба в блатото и това дразни, казва психиатърът
Интервю на Явор Дакчов за Гласове
– Как тълкувате случая със съдията Андон Миталов, когото САЩ обявиха за корумпиран?
– Това, което извършиха американците е патетична глупост с възпитателна цел. Пъдят Русия от България и Миталов от САЩ. Точно толкова смешно, колкото и глупаво. Направиха го по американски грубо, но тъй да се каже, чистосърдечно. И с дълбоко съзнание за правота. С това съзнание, впрочем, разбиха Близкия изток, а предшественикът на Помпео Колин Пауъл разклащаше епруветка с иракско „химическо оръжие“ пред очите на човечеството…Като си прав, какво значение има дали лъжеш или не?
Всичко това прилича на тояга в ръцете на Помпео и Херо Мустафа. И като поражение за нашата пета атлантическа колона, която по всичко личи, не пропуска случай да извърши някоя услуга, под формата на донос. Това, което нашият атлантически партньор върши не укрепва „югоизточния фланг на НАТО“, както си мисли, а разочарова, през фаза на недоумение. Ефект за който не подозират, но може и да им е все едно.
Америка се развежда с правото, това става ясно. Лозунгът „да направим Америка велика отново“ функционира според макиавелисткия принцип „силата е право“ и „лъжата е истина“ (Оруел). Това е то „корупция“, ако питате мен.
Иначе, съдията Миталов е корумпиран, защото е очевидно. Корумпиран е в дълбоките геополитически чувства, развален е морално. Виновен е за производството на символ, прожектиран по телевизията: Путин забива орден в ревера на Малинов. Прецедент. Ако не направим нещо, си казват партньорите, ордените ще станат 6 милиона. И ще дойде Путин.
Дали магистратът е имал юридическо право да отсъди, както е избрал да отсъди е дързък и безсмислен въпрос. Магистратът е извършил жест на независимост в източна посока. Наказва се извънпроцедурно.
Легендарният харвардски професор по право Алън Дършовиц, твърди, че слeд движението MeToo, което възпита „жената-обвинител“, в американското правораздаване доказателствата вече нямат същото значение. Има значение само обвинението, а също и личностите на обвинителя и обвинения. Презумпцията за невинност е заменена с презумция за вина. Книгата се нарича „Вина чрез обвинение“ („Guilt by accusation”). Случаят Миталов е първата лястовичка на това правосъдие у нас. Всеки геополитически неадекватен ще бъде осъден като „корумпиран“. Корумпиран ще означава нещо като „суверенен“.
Първият дълг на магистрата, следователно, а и на всеки „с позиция“ (такова е „метапосланието“) е да осъзнава генералната линия, доловима с ума и шестото чувство. Клишетата на пропагандата са концентрирана истина, вход в реалността.
Русофобията е етически императив, нежен натиск на дълга. Спасителната истина протича по трасето Помпео – Мустафа. От което следва, че, ако искаме да живеем под върховенството на закона ще трябва да усетим партньорската тояга, като стоварена или надвесена. Страхът е свобода. Всеки, който пропусне да забележи тези „скрижали“ е корумпиран. Да се сърди на своята недосетливост.
Не е ясно дали магистратът е корумпиран, ясно е, че хегемонът греши. Така мисля. Подценява българите. Организираното русофилство в България трябва да почерпи. Точка за него.
Смешна работа: в България русофобите вършат работата на русофилите, а русофилите на русофобите. Подпомагат се „партньорски“, в плиткоумен съюз. Руският посланик ще трябва да връчва награди „за принос“. Да извади ордена от ревера на Малинов и да го забоде върху някой от „автентичната десница“ или направо върху блузката на Херо Мустафа. Ще е шик.
– Може ли да се прави аналогия между днешна България и отношенията ? със САЩ и социалистическа България, като най-верен сателит на СССР?
– България е член на ЕС, а не на САЩ. Сателит на САЩ означава „F..ck EU” (Нуланд). Европа е по-сложна, включително и по „източния въпрос“. Справка: Макрон.
– Какво се случи с “американската мечта” на българите, за които Америка бе символ на свободата и демокрацията преди 30-35 години? Америка ли се промени или българите са били наивни и инфантилни в очакванията си?
– Широко рекламираната „свобода“ с която започна българския преход не прилича на себе си, не ухае на карамфил, а на сяра. В нещо заприличаха на СССР, в друго – на бардак. А това натъжава. Американският месианизъм става безцеремонен, грубо нарцистичен.
Тръмп прилича на порнограф, държи речите си разглезен, развратно пуерилен, свива устни („устенца“), примлясква сладострастно, като дегустатор на някаква забранена полова невинност. Смуче Нанси Пелоси като захарно петле.
„Америка, велика отново“ е лозунг на упадък, а не на възход. С моралното лидерство на Америка е свършено, твърдеше Бжежински. Америка е разделена, разсечена на две.
Впрочем, тази възвишена претенция за морално лидерство, днес изглежда официално изоставена, даже презряна, сега въвеждат ред, според представите за собствен интерес. Pax americana оцелява с побой и шантаж над всички наоколо. И пазят света от Путин и Си Дзинпин, натрапват услугата повсеместно. Това е задънена улица. Нужна е, както знае всеки човек „с всичкия си“, нова система за сигурност, „разведряване“ и „сдържане“. За това говори напоследък Макрон. Отчитането на чуждия интерес е неизбежно, възможна е само съвместно постигната победа. Победа за мир. Другото е хаос. Отговорно „сдържане“ означава договорен ред. Нужен е ум, а не сопа. Каквото погубва човека, ще погуби човечеството: гордост, алчност, глупост. Безумната триада.
– Има ли геополитическа дилема за България днес между Америка, Европа и Русия и доколко е възможна според Вас национална и самостоятелна българска политика?
– Нищо не е сигурно, нямаме твърда почва под краката. Светът се променя с ускорение. “Дисквалифицираните континенти“ Азия и Африка нахлуват в историята и нищо не може да ги спре. Ентусиазирани от ценностите, с които Западът ги съблазни. Искат рай на земята, стандарт и покой. А това вещае безпорядък. В България се усеща нова несигурност, европейската гаранция девалвира.
Слабостта на Америка я прави да прилича на СССР, опитват силови подходи и автосугестивна политика. Бият наоколо и се наричат велики. Внушават си разни неща. Сега са в „консервативна перестройка“.
ЕС не съумява да постигне монолитен образ, усилва се подозрението, че става дума за политически блян. Русия няма какво да предложи на света, освен вяра, поезия и чувство за безкрайност. Не е малко, но търсенето е различно.
Русия е кризисна страна по дефиниция, авторитаризмът там е неизбежен. Либералната опция е самоубийствена за Русия, а Путин не е глупак да рискува, умен е да симулира. Свободата там е „контекстуализирана“, строго дозирана. И така трябва да бъде. В последна сметка, руската политика е за всички, но руската държава – за руснаците. Този извод важи и за нас. Бившите републики на Русия изглеждат ужасени от внушенията за възможна реинтеграция, не искат и да чуят за такава възможност.
Русия ще трае, като труден за дефиниция експеримент и гигантски въпрос, такава е нейната съдба. Чувството за Русия е в българската същност, но това не на всяка цена има политически следствия.
България ще остане на мястото си архетипно застрашена от юг и условно защитавана от Запад. Тези, които призовават Русия, не знаят кого призовават, защото не е ясно какво Русия е днес и какво ще бъде утре. Днешната Русия прилича повече на недъгав Запад и на нещо, което се разпитва „кой съм аз“, отколкото на себе си, на своя идеализиран, поетичен образ. Русия е неустойчива, кризисна константа. Парадокс на същото и нещо друго.
Българите търсят своята сигурност в индивидуални маршрути, не мислят на едро, а на дребно. Евакуират територията, един по един…България е застрашена от обезлюдяване, от изчезване на човека, в демографски и морален смисъл. Оскъдно и апатично население, застаряващо и бедно, разубедено да живее. Това е проблемът, а не Путин.
– Оказа се, че главният прокурор Иван Гешев, срещу когото проамериканските НПО и партии протестираха, работи плътно с американците. Каква е ситуацията, в която днес се намира така наречената градска десница?
– Сбъркаха с Гешев, защото мислят просто, а не сложно. Но неудобството трае кратко – колкото, за да усетят директивата, после се успокояват. Гешев е слаба изненада, голямата би дошла с Пеевски – великата метафора на беззаконието. Ако и той се окаже „наш“. Не разбраха какво е „наемник“, какво богато съдържание има тази дума. Винаги са мислели, че е достатъчно да клакьорстваш и да си сърдечно привързан. Чакат ги разочарования, по тази линия – интензивни, но кратки. Окопитват се бързо, защото са жизнелюбиви, по детски игриви и по фарисейски „мъдри“…
– Когато бяхте депутат, участвахте активно в законодателния процес, който се опита да защити държавния интерес при културно-историческото и археологическо наследство от прекомерния апетит на частните колекционери. Как гледаде на това, което се случва с колекцията на Васил Божков. А и със самия него?
– Поуката с Божков е колко много се нуждаят бандитите на прехода от ред и закон. Хванати за гушите възклицават: „ред и закон! “. Стават лигаво безпомощни, сантиментално привързани към процесуалното право. Г-н Гешев трябва да чуе, обаче, загадъчната препоръка на Божков „да погледне нагоре“. Ако погледне, ще стане национален герой. Но затова трябва „интифа“ отвън, иначе няма да дръзне. Ще стане ясно, това което и без друго е ясно. Ще стане ясно, кой покровителства политически коректната мафия, кой „дундурка“ официалния бандитизъм. Има ли някой в България, който да не знае отговора?
– Президентът Румен Радев сне доверието си от правителството. Едни го обвиняват в деструктивност, други го подкрепят. Как бихте описали политическия профил на днешния български президент?
– Радев не е едра жаба в блатото и това дразни. Стои различен. Теглят го надолу, с всички сили, за да заприлича на тях, да кряка идиотски развълнуван, политически коректната мантра. Няма да го пуснат, докато не заприлича поне малко на Плевнелиев, украшението на българския евроатлантизъм. Президентът не е това, което наричат „политик“ в нещастния смисъл на думата, той е военен, отличник от академиите на НАТО. Това пречи на самоунижението. Затова няма да заприлича на Плевнелиев. Мярата на нетърпението към Радев е мяра на неговият успех да представлява нацията.
– На какво се дължи политическото дълголетие и устойчивост на Бойко Борисов? Феномен, талант или българска конюнктура?
– Борисов е блясък на българската мизерия, феноменално постижение на нашето малодушие. Поживяхме си хубаво с този „лидер“. Насладихме се. Не се шегувам, така е…
– Доколко са прави онези, които с носталгия си спомнят за социализма на Тодор Живков, сравнявайки го с днешната либерална демокрация?
– Социализмът и либералната демокрация са само и единствено, думи от българския политически речник. Ние сме си ние и сме си добре. Може да се каже също – зле. Едно и също е…