Европейският парламент обсъжда последиците за световния ред от пандемията от Ковид-19. В чернова на резолюцията, която евродепутатите ще гласуват, се посочва, че пандемията е повратен момент на международната сцена.
„Разпространението на новата болест умножава опасностите и води към промяна в световния ред“, се казва в резолюцията.
Предстои да бъде обсъдено задържането на особено важна информация за болестта, както и опитите на Китай да използва „дипломация на вируса“ срещу ЕС в стремежа си да изгради световен образ на доброжелател.
В условията на втора вълна от коронавирус две трети от европейските граждани призовават за повече компетенции на Брюксел и за бюджет с достатъчно средства за справяне с кризата.
Европейският парламент публикува миналата седмица пълните резултати от третото си социологическо проучване тази година за възгледите на европейските граждани относно кризата с коронавируса и Европейския съюз. Въпреки че 50% от европейците отново изпитват „несигурност“ като ключово емоционално състояние поради негативното икономическо въздействие на пандемията, настоящата анкета показва, че повече хора имат положително мнение за ЕС в сравнение с пролетта. В България делът на респондентите, които усещат несигурност, е под средния за ЕС – 38%, докато 42% от тях, дял, много над средния за ЕС, изразяват надежда за подобряване на ситуацията.
За гражданите на ЕС е от изключителна важност средствата от ЕС да бъдат разпределени единствено за онези държави членки, които имат функционираща съдебна система и стабилно зачитане на общите европейски демократични ценности. Повече от три четвърти от анкетираните (77%) са съгласни, че ЕС трябва да предоставя средства на държави членки само при условие, че правителството им прилага върховенството на закона и демократичните принципи. Българските респонденти отразяват същото мнение и дори го надвишават с един процентен пункт – 78% от тях подкрепят това виждане. Основният приоритет на разходите според европейските граждани трябва да бъде общественото здраве (54%), следвано от икономическото възстановяване и нови възможности за бизнеса (42%), изменението на климата и опазването на околната среда (37%), както и заетостта и социалните въпроси (35%). За българските респонденти приоритетните теми са общественото здраве (53%), образованиетои културата (49%), икономическото възстановяване и нови възможности за бизнеса (48%) и заетостта и социалните въпроси (37%)