От няколко месеца в обществото се носи гласно и негласно мълвата, че според последната промяна в Закона за енергетиката, считано от 1 октомври фирмите трябва да преминат към свободния пазар на електрическа енергия. Промяната от регулиран към свободен пазар трябва да се извърши най-късно до 30 юни 2021 година. В противен случай фирмите, които не са сключили договор с компания доставчик на електрическа енергия, ще преминат служебно към доставчика от последна инстанция към съответното ЕРП, което по думите на експерти неимоверно ще оскъпи цената на услугата.
„Всички фирми трябва да знаят, че до 10 число на текущия месец трябва да сключат договор с избрания от тях доставчик на електрическа енергия, за да преминат на свободния пазар от следващия календарен месец.“ – предупреждава енергийният експерт Павлин Павлов, мениджър „Клиенти“ от търговеца на електрическа енергия „Гранд Енерджи Дистрибюшън“.
Навсякъде представители на различни компании обясняват, че всъщност либерализацията на пазара на електрическа енергия ще се отрази добре на клиентите, защото в желанието си да привлекат повече клиенти към собственото си портфолио, търговци предлагат все по-ниски цени.
„Обикновено фирмите предлагат 2 варианта за сключване на договори на свободния пазар . Единият е по свободно договорена фиксирана цена, която важи за целия срок на договора. Другият вариант е да се заплаща на база почасовата цена на Българската независима енергийна борса за всеки конкретен ден с определена надбавка, която най-често е в рамките на няколко лева, която служи за покриване от страна на доставчика на таксите на борсата, разходите по администриране и балансиране“ – обяснява Павлин Павлов от „Гранд Енерджи Дистрибюшън“.
За клиентите обаче често остава неясно какви параметри са заложени в цената на електрическата енергия.
„Във фактурите, които изпращаме на нашите клиенти, посочваме основните параметри за остойностяване. Най-голям дял при формиране на фактурата има потребеното количество електрическа енергия, или така наречената енергийна компонента. Неизменна част при ценообразуването са разходите за пренос и достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, които са дължими към съответното ЕРП, към което са присъединени обектите на дадения клиент. Други задължителни разходи са т.нар. „такса задължение към обществото“ и акцизът, който е нормативно определен.“ – уточнява Павлин Павлов.
Таксата “Задължения към обществото“ включва разходите по изкупуването на електрическата енергия от производители от възобновяеми източници, които продават на преференциални цени, разходите по изкупуване на енергията от високоефективно комбинирано производство (когенерация) и разходите по дългосрочните договори. Всички крайни потребители заплащат такса „Задължения към обществото“. Нормативно е заложена в Закона за енергетиката и стойността й се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Приема се, че такса „Задължение към обществото“ се заплаща от обществото, за да се субсидират предприятията и да бъдат подкрепени да положат усилия да преминат към по-екологично производство на енергия в дългосрочен план. Колкото повече производители на енергия сторят това, толкова по-добре за цялото общество.– уточни Павлин Павлов.
Разходите за пренос и достъп по същество са задължителни и са нормативно определени, те се заплащаха и до сега от клиентите на ЕРП-тата. Реално търговците могат да влияят, респ. определят само цената на електрическа енергия, по която продават и благодарение на възможността сами да я определят, се създават условия за по-голяма конкуренция, която снижава крайната цена, предлагана на крайните клиенти.