Министрите на вътрешните работи на ЕС постигнаха споразумение за миграцията, описано като историческо, според което държавите от ЕС ще плащат по 20 000 евро за всеки мигрант, когото откажат да приемат, съобщава euractiv.com.
Шведският министър по въпросите на имиграцията Мария Малмер Стенергард, която председателстваше разговорите в Люксембург в четвъртък, определи споразумението като „историческа стъпка“, която може да разреши многогодишните ожесточени спорове относно правилата на блока за имиграция и предоставяне на убежище.
„Наистина не вярвах, че ще седя тук и ще казвам това … но ние приехме общи подходи по регламента за управление на убежището и миграцията и регламента за процедурата за предоставяне на убежище“, каза Малмер Стенергард.
Споразумението е „историческо решение по две много трудни и чувствителни досиета“, заяви комисарят по вътрешните работи на ЕС Илва Йохансон, като добави, че процесът е бил „маратон“.
Споразумението беше постигнато, след като исканията за „задължително преместване“ на мигрантите от държави на първа линия като Италия, Гърция и Малта бяха изоставени в полза на финансова санкция от 20 000 евро за всеки мигрант, когото дадена държава членка заяви, че не може да го приеме.
Плащанията ще постъпват в общ фонд на ЕС, управляван от Комисията, за финансиране на проекти, насочени към преодоляване на първопричините за миграцията, заявиха представители на ЕС.
Политиката по миграцията досега бе „разглеждана като токсична тема“, заяви комисарят пред репортери на пресконференция в четвъртък вечерта.
„Постигнахме огромен напредък във възстановяването на доверието“, каза тя и добави, че „днешният ден доказва, че между държавите членки има доверие и солидарност“.
Споразумението между министрите не означава, че двете досиета са приключени. Депутатите в Европейския парламент все още настояват за задължително разселване. Йохансон заяви, че е „убедена“, че може да се постигне компромис с евродепутатите, като отбеляза, че „не за първи път ЕП и Съветът не постигат съгласие“.
Компромисът обаче не получи единодушна подкрепа. В началото на заседанието полският министър Бартош Гродецки заяви, че правителството му ще откаже да плаща „глобите“ на ЕС за това, че не приема хора.
„От политическа и прагматична гледна точка този механизъм е неприемлив за нас“, каза той.
Полша е приела повече от един милион бежанци, които избягаха от Украйна след нахлуването на Русия през февруари миналата година.
Въпреки това само Унгария, която вероятно е правителството на ЕС с най-силна антимигрантска позиция, се присъедини към Полша в противопоставянето на споразумението, нарушавайки това, което Стенергард описа пред журналисти като „много солидно квалифицирано мнозинство“.
Ще бъде създадена и нова система за преразпределение на мигрантите, която ще определи ефективни квоти за броя на хората, които държавите на първа линия трябва да приемат, преди да поискат помощ.
Правителствата ще бъдат задължени да обработват молбите на мигрантите в рамките на шест месеца, в сравнение с първоначално предложения 15-месечен срок.
Министрите се споразумяха още да предоставят на националните правителства правото да решават, вместо да договарят, общи правила на ЕС относно определението за „сигурна“ държава, в която могат да бъдат връщани неуспели кандидати за убежище и икономически мигранти. От тях ще се изисква да покажат „връзка“ с държавата, в която се връщат, но дипломатите посочиха, че това може да позволи на Италия, чийто министър-председател Джорджия Мелони постави контрола върху миграцията на първо място в дневния си ред, да прехвърля мигранти в Тунис и други северноафрикански държави.
„Днес е ден, в който нещо започва. Ние не пристигаме, но тръгваме към решение“, заяви вътрешният министър на Италия Матео Пиантедоси.
Германия обаче беше сред групата държави от ЕС, които се надяваха блокът да прояви по-голяма амбиция, и външният министър на Берлин Аналина Баербок не скри разочарованието си.
Сделката „създава перспектива за прекратяване на неописуемото страдание по външните граници на ЕС“, заяви Баербок в изявление.
„Честността изисква да се отбележи, че ако ние като федерално правителство бяхме успели да приемем реформата сами, тя щеше да изглежда по различен начин“, добави тя.
„Горчивата част от компромиса са граничните процедури на външните граници за хора от държави с нисък процент на признаване. Без тези гранични процедури обаче никой друг освен Германия нямаше да участва в механизма за разпределение“, каза Баербок.
Германският външен министър добави, че гласуването против компромиса би означавало, че „общата европейска политика за предоставяне на убежище, основана на солидарността, щеше да бъде мъртва за години. И вместо това всички онези, които така или иначе искат отново да издигнат национални стени в Европа, щяха да имат свободен пропуск“.
Плановете за преразглеждане на правилата на ЕС за предоставяне на убежище се провалиха през 2015 г., след като повече от един милион души – предимно бягащи от гражданската война в Сирия – достигнаха блока през Средиземно море.