„Не е вярно твърдението на прокуратурата, че има отказ от страна на ОЗХО (Организацията за забрана на химическото оръжие, б.р.) да предостави техническо съдействие за анализиране на използваните отровни вещества. Такова искане българската страна до ден днешен не е направила по надлежния ред.“
Това пишат в нарочно становище от фирма „ЕМКО“ на оръжейния търговец Емилиян Гебрев. То идва, след като прокуратурата изрезе със съобщение докъде е разследването – или по-скоро защо е било спряно , а после възобновено – на инцидент с него през 2015 г.
Във въпросното изявление на прокуратурата, се твърдеше, че са открити данни, че единият руснак, свързан с отравянето на Сергей Скрипал в Солсбъри, е бил у нас по същото време. Че руснаците са поискали хотел, който да има пряка видимост към гаража при офисите на Гебрев. Но искане за правна помощ до ФБР (не видоазаписи) и две междунардни поръчки до Великобритания бавели въпросното разследване.
Относно искането на техническа помощ и контактите на българската държава с най-авторитетната световна организация, касаеща химическите оръжия, в прокурорското прессъобщение пишеше следното прелюбопитно съждение:
„Съгласно Закона за забрана на химическото оръжие и на контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, органът, който у нас осъществява международното сътрудничество с ОЗХО, е Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение при министъра на икономиката.
На 21.02.2019 г., наблюдаващите прокурори по досъдебното производство са отправили официално искане до тази комисия за контакт с ОЗХО, с оглед възлагане на изследване на организацията или на нейни експерти на вида и състава на веществото, причинило отравянето на тримата пострадали. Възлагането следва да се извърши по реда на българския НПК, като е заявена готовност за предоставяне на пълен достъп до материалите по делото и поемане на всички разходи. След размяна на кореспонденция с Министъра на икономиката и Министъра на външните работи, на 12.06.2019 г. прокуратурата е уведомена, че „ОЗХО има готовност да окаже техническа помощ на Република България, в това число и да направи оценка на химическото вещество, причинило отравянето … ако такава бъде поискана официално. Изрично е подчертано, че тази помощ следва да бъде поискана от българското правителство по официален път, т. е. чрез вербална нота от МВнР …“
Според изпратеното до главния прокурор Сотир Цацаров уведомление „Представителите на ОЗХО изрично са се позовали на двустранното споразумение за привилегиите и имунитетите на ОЗХО, с което са дали сигнал, че ОЗХО няма да предостави свои експерти за ангажиране на целите на наказателно производство.“ На практика, с това възможностите на прокуратурата за ползване на техническата помощ на ОЗХО за целите на разследването са изчерпани.“
С думи прости – не става ясно защо експертите, щом не желаят да се явят на дело тук, от това автоматично произтича, че „възможностите на прокуратурата са изчерпани“, а да не се използват други възможности да се ползва тяхната експертиза.
От фирмата на пострадалия Гебрев (който сам е обект на разследавне от прокуратурата и спряган за останал в „лагера“ на Цветан Василев след „развода“ с Делян Пеевски) подчертават:
„България става единствената страна-членка на ОЗХО, която отказва да признае компетенциите на организацията.
Основателно възниква въпросът защо за Великобритания и за други държави няма проблем да се позоват на експертизата на ОЗХО, а за България някакъв проблем ли съществува?“
И още:
„В тази връзка също така възниква въпросът дали това действие не попада в хипотезата на прикриване на престъпление, което се наказва по закон.“
Оттам имат и собствено мнение за интересите, които стоят зад бездействията/действията на прокуратурата:
Необясним е упоритият отказ на прокуратурата да разследва собствеността, връзките и дейността на офшорната компания „Виафот“, която се използва като основно оръдие за юридическите атаки срещу ЕМКО и Дунарит, които са в списъка на стратегическите предприятия на България. На следствието са предоставени документи от които могат да се направят редица обосновани предположения, че тази офшорка и свързаните с дейността й физически и юридически лица имат отношение както за мотивите, така и за поръчителите на покушението.
От ЕМКО поздравяват българските разследващи органи, че поне са признали съществуването на фактическо доказателство – видеозапис (същият, който бавел делото, защото е даден за експертиза на ФБР, б.р.), и намекват, че това „… съвпада и със заключенията на международните разследващи екипи“.
Ето и цялото становище на ЕМКО:
Във връзка с публикуваната официално информация от Прокуратурата на РБ относно разследването на опита за покушение на 3-ма български граждани, в т.ч. Емилиян Гебрев, неговия син и директор на фирма ЕМКО е необходимо да се направят някои допълнителни уточнения.
Документално са установени следните факти и обстоятелства:
1. Лабораторията VERIFIN наистина е установила „две съединения съдържащи фосфор“ в пробите на българските граждани. За едното от тях лабораторията изрично посочва, че „не е било идентифицирано“.
Изследването е от м. юни 2015 г., когато за Новичок още никой не говори и тези отрови не са в референтните списъци на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО). Именно въпросното неразкрито съединение, на фона на разкритията около престъплението в Солсбъри е основанието да бъде поискано възобновяване на следствието в България през м. октомври 2018 г., т.е. вече преди повече от една година.
2. Не е вярно твърдението на прокуратурата, че има отказ от страна на ОЗХО да предостави техническо съдействие за анализиране на използваните отровни вещества. Такова искане българската страна до ден днешен не е направила по надлежния ред.
Така България става единствената страна-членка на ОЗХО, която отказва да признае компетенциите на организацията.
Основателно възниква въпросът защо за Великобритания и за други държави няма проблем да се позоват на експертизата на ОЗХО, а за България някакъв проблем ли съществува?
3. Предмет на допълнително разследване е кое звено на изпълнителната власт е уведомило главния прокурор, че, както пише самият той, „представителите на ОЗХО… са дали сигнал, че O3XO няма да предостави свои експерти…“.
Възниква въпросът, що за форма на дипломатическо общуване е тази „сигнал“, и неволно ли е заблуден главният прокурор с невярна интерпретация, или това е умишлено действие на длъжностно лице от изпълнителната власт, извършено под вишестоящо указание. В тази връзка, също така възниква въпросът дали това действие не попада в хипотезата на прикриване на престъпление, което се наказва по закон.
4. Необясним е отказът на прокуратурата, вече една година, въпреки наличието на необходимите двустранни договорености и многобройни професионални контакти, да отправи запитване до руските власти за потвърждение, или опровергаване на установената самоличност на физическите лица, заподозрени като преки извършители на покушението, както и на други свързани с тях лица, за които има основателни подозрения, че са причастни към престъпна дейност на територията на България.
5. Не е вярно твърдението на прокуратурата, че „към м. април 2015 г. от страна на Е.Гебрев не са предприемани действия за придобиването на предприятието „Дунарит“. Документално е установено, че тези действия са факт още през м. февруари 2015 г. и документите са на разположение на разследващите. Основателно възниква въпросът дали за прокуратурата не съществуват други причини да изключва версията, според която интересът на ЕМКО за придобиване на Дунарит е бил мотив за покушението?
6. Необясним е също така отказът на прокуратурата да разследва връзката между покушението и разкритият от властите неотдавна план от началото на 2015 г. на т.нар. „шпионски кръг“ с участието на български и руски граждани, да се предотврати дружествата Дунарит, БТК и други да „попадат в български ръце“ (става въпрос за т. нар. „шпионско дело“ срещу движение „Русофили“, б.р.)
7. Необясним е упоритият отказ на прокуратурата да разследва собствеността, връзките и дейността на офшорната компания „Виафот“, която се използва като основно оръдие за юридическите атаки срещу ЕМКО и Дунарит, които са в списъка на стратегическите предприятия на България. На следствието са предоставени документи от които могат да се направят редица обосновани предположения, че тази офшорка и свързаните с дейността й физически и юридически лица имат отношение както за мотивите, така и за поръчителите на покушението.
8. Разследванията на фактите и обстоятелствата около покушението, извършвани от независими международни екипи водят към заключението, че офшорката „Виафот“ не само се толерира от някои членове на правителството, но и е обвързана със звена на Съдебната и на изпълнителната власт, в частност с Комисията за защита на конкуренцията.
9. Не е вярно твърдението на прокуратурата, че на г-н Гебрев се предоставя информация за хода на досъдебното производство. Поредният отказ на водещите прокурори е с номер 7107/2015 от 29.10.2019 г. Понастоящем този пореден отказ се обжалва.
В името на обективността е важно да се приветства смелостта на прокуратурата да оповести официално някои нови важни разкрития. На първо място – ключовото разкритие за наличието на видеозапис от местопрестъплението. Макар, че по разпознаването на образите на извършителите все още се работи, фактът, че за времето, мястото и конкретните действия вече има фактически доказателства е многозначителен. Това съвпада и със заключенията на международните разследващи екипи.
Използваме случая да потвърдим, че зад всяко наше твърдение стоят документално обосновани факти и обстоятелства, които се обогатяват с всеки изминал ден. Това ни дава увереността да вярваме, че установяването на истината не е далеч и че свързаните с този терористичен акт извършители, помагачи, поръчители и подбудители ще получат полагащото им се възмездие.“