Енергийната криза в Европа се задълбочава, а Путин държи всички козове

Енергийната криза в Европа се задълбочава въпреки опитите на правителствата да я спрат с разнообразни мерки и субсидии. През последната година видя 330% скок в цените на газта на европейския пазар, което удари джобовете на потребителите и то в момента, в който глобалната икономика се опитва да се съвземе и адаптира към ситуацията с пандемията. До днес европейските правителства са абсолютно безсилни по отношение на главоломно растящата инфлация, а силите, срещу които са изпрвени – икономически, здравни и политически кризи – много надхвърлят капацитета на бюрократите в ЕС, пише Хейли Зеремба за OilPrice.com.

Засега лидерите на Стария континент изхарчиха милярди евро, опитвайки да предпазят гражданите си от рекордновисоките цени на електроенергията, а себе си – от народния гняв. Тези опити обаче със сигурност ще се окажат безплодни . „Анализът на данните показва, че средното западноевропейско семейство е похарчило около 1200 евро годишно за ток и гас през 2020 г. Тази цена ще скочи с 54% до 1850 евро през настоящата година“, пише Ройтерс.

Неадекватните политики за справяне с кризата обаче са съпътствани с нещо по-лошо – растящото геополитическо напрежение покрай спора между САЩ и Русия за Украйна и продължаващата експанзия на НАТО – организация, която отдавна е надхвърлила оригиналните си граници и с всяка година губи все повече и повече от функциите си. С тази „добавка“ към енергийните проблеми, очакванията са ситуацията да се влошава, а не да се подобрява.

Нещо повече – Европа в момента разчита до огромна степен на доставки на газ от Русия, която предоставя около 40% от целия нужен обем за нуждите на страните и около 50% от този за Германия – де-факто лидерът на ЕС. С този коз президентът Владимир Путин може да се чувства сигурен, че каквото и да се случи в Украйна, Европейският съюз е на практика с вързани ръце. Това му дава предимство при дългосрочното планиране. Той всъщност държи в шах Стария континент, а според различни спекулации Русия в момента отказва да „отвори кранчето“ и да снабди Европа с необходимия газ. Това, според анализатори, се прави с единствената цел Москва да продължи своите интереси с изграждането на Северен поток 2.

Той пък от друга страна би следвало да доставя руски газ директно до Германия, подминавайки Украйна през Балтийско море и като такъв е централна точка на сериозни геополитически търкания, тъй като мнозина смятат, че с изграждането на подобна инфраструктура, Кремлин ще получи прекалено много власт над европейските пазари, увеличвайки драстично политическото влияние на Русия в региона. Но докато тръбопровода вече се изгражда, Москва чака зелена светлина от Берлин. Там пък са под сериозен натиска да забавят умишлено проекта, за да се разреши първо конфликта в Украйна, за който усилена западна пропаганда твърди, че се диктува от Русия.

Ситуацията, такава каквато е в момента, представлява сериозен проблем за сигурността на Европа във време на икономическа и енергийна криза. Защото ако Русия реши да спре газта по средата на зимата в отговор на санкции заради Украйна, цената на електричеството ще скочи до немислими стойности и милиони могат да се окажат в клопката на студа. Ако ова се случи, прогнозират анализатори от Голдман Сакс, Европа може да загуби доставките си на газ от Русия за неопределен период от време, водейки до продължителен период на несигурност и политически земетресения.