Можеше ли да се избегне всичко това, което ни се случи

 

От теорията на хаоса знаем, че „ефектът на пеперудата“ е тънката зависимост от началните условия, където една малка промяна може да доведе до грандиозни разлики в резултата по-късно.

В нашия политически живот едно Байтошовско „ха-ха-ха“ преди 7 години даде, меко казано, особен курс на политическия ни живот. На 3 октомври 2016 г. тогавашният министър-председател Бойко Борисов провъзгласи председателя на парламента Цецка Цачева за „майка на нацията“ и я изправи срещу Румен Радев на президентските избори.

Последва катастрофална загуба за кандидата на ГЕРБ, а постепенно победителят Румен Радев се превърна в най-влиятелната политическа фигура в страната.

Преди година той дублира мандата си, стана архитект на служебни правителства, но емблематичен ще си остане вдигнатият му юмрук и изразът „Мутри – вън!“ от 9 юли 2020 г., сложили начало на дългите протести срещу главния прокурор Иван Гешев и в крайна сметка довели до пропъждането на ГЕРБ и Борисов от властта. Както и до всичко, последвало по-натам, та до днес.

Можеше ли това да не се случи? В историята е казано, че няма „ако“, но това не ни пречи да почовъркаме вероятностите.

Представете си, че Борисов бе постъпил, както повечето наблюдатели очакваха и бе предложил за президент Томислав Дончев. Шансовете на габровския философ, сочен за притежател на основното количество интелект в ръководството на ГЕРБ срещу анонимния до съвсем скоро „шофьор на самолет“, биха били огромни.

И ако Дончев бе станал президент, може би…Хайде стига. Нали се разбрахме, че в историята няма „ако“.

А Цецка Цачева? „Майката на нацията“ от Драгана се записа в историята ни като дамата, оказала най-голямо влияние в политическия живот за последното десетилетие, при това само с присъствието си, без да се налага да казва или върши каквото и да било.

А Бойко? Ами, казано е – каквото сам си направиш…

По онова време още бе прекалено силен и нямаше кой от партията да му потърси сметка. Така най-вероятно ще стане и сега, след подигравката най-вече към своите привърженици в София с лансирането на Антон Хекимян. Въпреки, че вече не е толкова могъщ, а основният му коз е политическата посредственост на повечето от опонентите му.

Милен Ганев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *