Внезапната капитулация на руския президент Владимир Путин е реална възможност, пише за в. „Дейли телеграф“ експертът по международни отношения Кон Коглин, който е и редактор на британското издание по въпросите на отбраната.
Руският президент най-накрая осъзнава, че губи войната и това води до загуба на апетит за сражения, обяснява Коглин.
Фактът, че Владимир Путин отмени годишната си пресконференция е сигурна индикация, че нещата за него не вървят добре. Обичайно голямата пресконференция на Путин е повод за руския лидер да парадира с постиженията си. Въпросите, които му задават на нея, са предварително съгласувани, за да не бъде хванат неподготвен. Големите пресконференции продължаваха по четири часа и половина, като руският президент имаше възможност да демонстрира първокласните си способности в дезинформирането, отбелязва Коглин.
Жалко е, че тазгодишната пресконференция беше неочаквано отменена, тъй като щеше да е уникално да чуем какво би казал Путин за начина, по който се развива „специалната военна операция“ в Украйна, и за това как живеят хората в украинските територии, които Русия обяви за свои. Разбира се, става дума за тези територии, които украинците все още не са си върнали, уточнява с известна ирония Коглин.
Макар Кремъл да не даде задоволителен отговор на въпроса защо пресконференцията беше отменена, се наложи мнението, че предвид поредицата от унизителни неуспехи на руснаците в Украйна, Путин не би рискувал да се покаже пред хората, дори и на внимателно подготвено събитие, каквото е годишното му медийно шоу.
Въпреки подготовката на Путин пак би му се наложило да коментира голям брой тежки въпроси, да поднася съболезнованията си на семействата на загиналите и да обяснява защо стратегически градове като Херсон вече не са под контрола на руските сили.
Кремъл знае, че дори собствената му пропагандна машина не може да скрие факта, че 2022 г. е истински провал за Путин и за руските въоръжени сили. Руският народ вече добре знае за понесените загуби, като от най-скорошните социологически проучвания става ясно, че понастоящем само един от четирима руснаци поддържа тази нова „Велика отечествена война“.
Путин е в дефанзивна позиция не само на бойното поле. Каквото и да разказват поддръжниците му по света, западните санкции отслабват руската икономика, а надеждите на Кремъл, че високите цени на петрола ще оздравят финансите, не се материализираха, изтъква Коглин.
Путин вече не разполага с много опции и във връзка с това се появиха мнения, че руският лидер може би ще бъде заинтересуван от преговори, с които да бъде сложен край на насилието.
Някои западни лидери, сред които американският президент Джо Байдън и френският президент Еманюел Макрон, настояват за дипломатическо уреждане на конфликта. Появиха се даже твърдения, че те оказват натиск на украинския президент Володимир Зеленски да започне преговори с Москва.
Нов кръг от преговори биха помогнали на Путин да преодолее част от непосредствените си проблеми, което и обяснява скорошното му изявление, че е „отворен“ към тази идея.
Макар всяка една инициатива, която би довела до край на кръвопролитието, да е добре дошла, от ключово значение е западните лидери да не попадат в капана на Путин. Преди да нахлуе в Украйна Русия водеше мирни преговори с Киев като част от Минските споразумения, но тези преговори не доведоха до нищо.
Освен това в евентуалното мирно споразумение трябва да бъде отделено внимание на въпроса за многобройните военни престъпления, извършени от силите на Путин, откакто нахлуха в Украйна. Преговорите за прекратяване на конфликта са добра идея, но Путин не трябва да остане ненаказан, заключава Коглин.