Не съм човекът, който ще направи цялостна оценка на Цвета Караянчева, председател на Народното събрание, чийто мандат изтича. Нейният партиен лидер в ефира я охарактеризира с много цветисти епитети. Вече знаем какво означава ПКП. Ако тя бе жена с достойнство и морал, щеше да хвърли партийния си билет и да слезе от поста, който заема. Явно няма достойнство и морал. Държи се нагло, макар че институцията, която оглавява, има одобрение 7%. Дава обилни оценки на президента (рейтинг – близо 50%), хули безобразно опозицията и всеки, който изрази мнение, различно от нейното.
В следващите редове ще опиша нейното лично участие и принос в законодателството, отнасящо се за земеделието. Някой ще каже, че тя не е юрист, друг ще добави, че не е и селскостопански специалист. Така е. Но това не й пречи да участва активно в подготовката, обсъждането и приемането тъкмо на земеделското законодателство.
Сагата със законите
за поземлените отношения се точи вече шест години. Началото е през 2015 г., когато се ражда и оформя идеята за подготовка и приемане на Кодекс за поземлените отношения. Това става от тройката Румен Христов (депутат от СДС), председател на Комисията по земеделие, храни и гори, неговия заместник Цвета Караянчева и земеделския министър Десислава Танева. Работата се поема от министерството. То сключва на 30.11.2015 г. договор с Адвокатското дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“ със задача да направи анализ на земеползването у нас и на законодателството в България, Австрия, Полша и Унгария. Работата е извършена, написани са близо 1000 стр., платени са 465 хил. лв. с ДДС. Първият етап е приключил и се преминава към втори. С Решение от 08.08.2016 г. министър Танева обявява процедура за подготовка на кодекса. Сключен е договор със същото адвокатско дружество за същата сума, като са платени авансово 100 хил. лв. Срок за изпълнение – 15.11.2016 г. Реално договорът е сключен на 09.11.2016 г. Проектът е изготвен и предаден на МЗХГ на 15.01.2017 г. Започва неговото обсъждане (20-25.01.2017 г.). Направени са 345 бележки и се налага подписване на допълнително споразумение за поправки до 19 май 2017 г.
Второто правителство на ГЕРБ си отива. Служебният министър проф. Христо Бозуков предава материалите на прокуратурата, които отлежават там вече 4 години. Работата е в затишие. Избран е нов парламент (април 2017 г.) и нов председател на НС. Караянчева е негов заместник. На 13.07.2017 г. е направено питане от народните представители от „БСП за България“ проф. Светла Бъчварова и Георги Гьоков към земеделския министър Румен Порожанов – за политиката на министерството за създаване на ред в поземлените отношения. Това катализира подновяването на работата по законодателството. На питането е отговорено на 08.09.2017 г. На същото заседание 61 народни представители от левицата внасят предложение за разискване по питането и проекта за решение. Председателят на НС Димитър Главчев насрочва разискванията за следващия парламентарен контрол – петък, 15 септември. Да, но те не се състояха и никой не каза защо са отложени и насрочени извънредно за вторник, 19.09. Каква е истината? Депутатите от ГЕРБ в последния момент се сещат, че не са подготвени за разискване по темата, нямат и свой проект за решение, а опозицията („БСП за България“) има. Следва трескава дейност и на 18.09 (понеделник) всички депутати по електронната поща получават проекта на ГЕРБ за решение.
Ще направя малко отклонение. В периода май-септември журналисти задаваха въпрос на министър Порожанов да си каже мнението за подготвения проект за Кодекс на поземлените отношения. Той го определи като „боза“. На същия въпрос Десислава Танева заяви: „Кодексът за земята, изготвен от Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“, е най-фундаменталният след реституцията на земята след 1990 г.“ Иди и разбери кой е прав.
Да се върнем на извънредното заседание на НС на 19.09.2017 г. Председателят Главчев съобщава, че по питането
има два проекта за решение
– на „БСП за България“ и втори, внесен от народен представител от ГЕРБ. Започват разискванията, дава се думата на Георги Гьоков да изложи мотивите по питането и проекта за решение на левицата. След него е дадена думата на Цвета Караянчева да изложи мотивите по проекта за решение на ПГ на ГЕРБ. По това време тя е зам.-председател на НС. Дамата се нахвърля върху Гьоков с думите: „Чух много трябва, но не чух как“ (цитат от стенограмата). „Аз ще Ви кажа как и какво.“ Тук тя се изявява като експерт по поземленото законодателство. От казаното от нея се разбира кой й е готвил изказването – онези от МЗХГ, които отговарят за поземлените отношения. Ще цитирам още едно изречение от нейното изказване: „Структурната политика в земеделието трябва да бъде насочена към създаване на достатъчно на брой окрупнени пазарно ориентирани стопанства в определени направления, като производство на зеленчуци, плодове, мляко, месо и други“.
Госпожо Караянчева, не знаехте ли, че по това време в България имаше повече от 5300 стопанства, обработващи по над 1000 дка земя, които Европа смята за едри, и те обработват 80% от земята? Въпреки това България внася гореизброените продукти. Ето предложения от нея проект за решение:
I. В срок до 31 декември 2017 г. министърът на земеделието, храните и горите да внесе доклад в НС, включващ:
1. Анализ на нормативната регулация на обществените отношения в земеползването – относно собствеността, ползването, опазването и управлението на земеделските земи в България.
2. Стратегия за управление и развитие на поземлената собственост в България.
II. В срок от 10 месеца след приемане на доклада по т. I, министърът на земеделието, храните и горите да внесе след необходимото обществено обсъждане в Народното събрание проект на единен законодателен акт, уреждащ обществените отношения в земеползването – относно собствеността, ползването, опазването и управлението на земеделската земя като национално богатство, и да се създаде основа за устойчиво развитие на земеделието.
Не мога да коментирам този проект и неговата терминология. Но къде да бъде внесен от министъра – в Народното събрание? Работата по законодателния акт да започне след приемане на доклада по точка I – от кого да бъде приет? Обръщам внимание на тези неща, защото по-нататък стават още по-големи гафове. При разискванията по проектите депутати от БСП и ДПС направиха разумни предложения.
Но кой да чуе?
Приет бе проектът на ГЕРБ. И „патриотите“.
В края на 2017 г. парламентът е във ваканция. На 11 януари 2018 г. г-жа Караянчева, вече като председател на НС, открива третата сесия и изчита съобщенията, постъпили докато събранието не е работило. В последното тя казва, че на 28.12.2017 г. министър Порожанов е внесъл доклад по точка I от решението на НС от 19.09.2017 г., а на 10.01.2018 г. от МС е постъпил същият доклад, разгледан и одобрен на оперативно заседание на 03.01.2018 г. Г-жо Караянчева, сигурно знаете, че в оперативен порядък материалите не се обсъждат, а само се одобряват. В дневния ред на заседанието на МС точка за обсъждане доклада на министър Порожанов няма. Мистерия! Защо не обсъдихте доклада в НС или поне в някои от комисиите му – земеделска, правна и пр. Вие сътворихте решението и осигурихте неговото приемане. Добре знаете, че в доклада липсва точка 2 – Стратегия за управление на поземлената собственост в България. Предложихте на депутатите и те приеха работата да продължи министерството, тъй като докладът е одобрен от МС. Не трябваше ли това да стане от поръчителя – НС? Каква република сме? Парламентарна или министерска?
Няма да коментирам работата за периода от 11.01.2018 г. до декември 2019 г. Ще отбележа само, че през тези почти две години сроковете бяха продължавани два пъти, името на закона – също, провеждани бяха многократни обсъждания, за да се стигне до 05.12.2019 г., когато изтече срокът за поредното обсъждане. Очакваше се законопроектът да бъде внесен в МС и от там в НС. Изненадата дойде на 11 декември 2019 г., когато в Комисията по земеделие, храни и гори се обсъжда проект за изменение на решението на НС от 19.09.2017 г. Същото обсъждане се пренася в пленарната зала на 18.12.2019 г. с докладчик Мария Белова. Очаква се едно, върши се друго. Предложеният проект и приетото решение на НС по точка II се изменя така: „II. Въз основа на анализа и Стратегията по т. I и във връзка с необходимостта от съобразяване на законодателните рамки с изискванията на новата обща селскостопанска политика, министърът на земеделието, храните и горите, след необходимото обществено обсъждане, да внесе в МС проект за законодателен акт, уреждащ обществените отношения в земеползването в България“.
Госпожо Караянчева, Вие си написахте и ръководната, и експертната характеристика по земеделското законодателство, като гласувахте против себе си. Задоволихте се само да ръководите финала на заседанието на НС. Допуснахте отново предложеният проект да бъде одобрен от МС в оперативен порядък. Отложихте закона за бъдеще неопределено време. Докато бяхте зам.- председател на НС, Европарламентът прие на 27 април 2017 г. резолюция, отнасяща се за концентрацията на земята като собственост и ползване. Тя съдържа 42 регламента и се отнася за нас и още няколко страни. Не знам дали сте чели тази резолюция. Ако не сте, е лошо, ако сте – още по-лошо. Несъстоятелен е мотивът, че законодателството трябва да бъде съобразено с Общата селскостопанска политика, казаха в пленарната зала депутати. Един от идеолозите (министър) на това законодателство не се яви в пленарната зала, изпрати заместник, който цели три години направо се измъчваше. Наскоро той напусна. Добре е, че в „Държавен вестник“ (бр. 101 от 27.12.2019 г.) е публикувано решението, подписано от Вас, където е регистрирана одисеята. Вие, г-жо Караянчева, искахте също земите на Селскостопанската академия от публична държавна да станат частна държавна собственост. Защо ли?
В този състав парламентът, председателстван от Вас, доказа, че не само приема некачествени закони, а и не може да приеме закони, жизнено важни за страната. Настоящата сага е нагледен пример. Заслугата, г-жо Караянчева, е и Ваша.
Въто Христов