„Омразата трябва да спре. В периода между 1 септември и 20 ноември сме регистрирали 14 699 негативни публикации срещу България в македонски медии и само 4 неутрални. В България, от друга страна, за този период има 450 положителни информации в медиите за Северна Македония. Това показва липса на плурализъм. Спрямо мен бяха също доста брутални, след като се осмелих да изразя липсата си на разбиране, когато празнуваха 40-годишнината от смъртта на един от най-мрачните диктатори – Тито. Който за по-малко от 10 години е избил около 1,7 млн. души в бивша Югославия. А те продължават да го честват. Кметът на Скопие е от партията на Заев. След това вече не бях толкова популярна там. Същото би било, ако на кмета на Берлин му хрумне идеята да чества годишнината от смъртта на Хитлер“.
Това заявява вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева в интервю за германското издание „Die Welt“.
На Балканите се разрази един привидно странен спор: България блокира преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС. Става въпрос за език, история и идентичност. Европейският съюз искаше тази година да продължи към Западните Балкани. И внезапно България блокира преговорите за присъединяване със Северна Македония, защото един спор тежи върху двустранните отношения. Северна Македония обвинява България, че не признава македонския език като самостоятелен, а по този начин и македонската идентичност. България, на свой ред, упреква Северна Македония, че не изпълнява договорите, пише изданието.
Блокиране на началото на преговорите за присъединяване с Република Северна Македония?
Нашата подкрепа за започване на преговори за присъединяване с всички държави от Западните Балкани винаги е била много последователна, но никога безусловна. Подобно на други държави членки, ние смятаме, че всички, които искат да станат членове, трябва да бъдат подготвени да започнат преговорите по присъединяване. Още през март, когато подкрепихме началото на преговорите за присъединяване с Република Северна Македония и с Албания, решението беше обвързано с условие. Освен всичко останало, Северна Македония трябваше да покаже видими резултати от прилагането на договора за добросъседски отношения.
Кои точки от този договор, от гледна точка на България, не се прилагат?
За съжаление доста от тях не се прилагат. Общественият дебат се върти единствено около въпросите, свързани с историята. Според договора историята трябва да бъде предоставена на историците. Ето защо беше създадена комисия от експерти от двете страни. Но работата ѝ беше прекратена от правителството в Скопие преди почти година с мотива, че предстоят избори. Комисията обаче не трябва да се превръща в политически инструмент. Не мога да си представя да кажеш на комисията от експерти: „Моля, спрете да работите, защото имаме избори“. Комисията е независима и не би трябвало да получава указания от правителството. Но историята не единствената точка.
Кои са останалите точки?
Инфраструктурата, например. Срамота е, че като съседни страни нямаме нито една железопътна връзка помежду си. При това се намираме по пътя на Паневропейски коридор №8, който трябва да свързва Албания, Северна Македония и Албания. Има големи закъснения. И това не го установява само България, но и международните институции, които го финансират. Те губят 130 млн. евро. За бюджета по присъединяването Северна Македония не е предложила нито един инфраструктурен проект в направление Изток – Запад.
Това би било също толкова добре за тях, колкото и за нас. За съжаление има много странни примери за това как се създават административни пречки пред инвеститорите, които биха могли да създадат работни места в региона. Предложихме тригодишна програма за образование и култура, но чакаме отговор вече година и половина. И така нататък, и така нататък.
Едно от обвиненията на Северна Македония е, че България твърди, че македонският език не е самостоятелен, а е диалект на българския. Така ли е наистина?
Най-трудната тема са неточните твърдения, които се чуват отдавна, че отказваме на македонците правото им на самоопределение. Или правото им да наричат езика си, както желаят. Държавите не признават езици или нации, а само други държави.
В такъв случай сте на едно мнение със северномакедонския министър по европейските въпроси Никола Димитров, който в интервю за Welt каза почти същото.
Съгласна съм, но само дотолкова, че всяка нация има правото на самоопределение. Но не и с твърдението, че им отказваме това самоопределение. Това не е вярно. Но това се твърди отново и отново, вероятно с цел България да бъде представена като държава, която е изостанала в развитието си в не знам кой век.
Наистина звучи ужасно една държава да оспорва правото на самоопределение на друга. Вярно е точно обратното. През последните 10 години – 88 450 северномакедонци получиха българско гражданство въз основа на своя произход. Те са български и европейски граждани. Те също имат правото на самоопределение. Но днес всеки, който в Република Северна Македония се определи като гражданин с български корени, бива дискриминиран. Буквално преди три седмици няколко групи разпространиха лични данни и адреси на такива хора, като част от тях бяха заплашени с обесване.
Кой стои зад тези заплахи?
Това се случва във Фейсбук, като участва и един митрополит, т.е. църквата. Това са заплахи, на които държавните институции трябваше да реагират, защото става въпрос за безопасността на тези хора. Но те реагират само ако ги помолим за това. Не трябва да се чака при такива ситуации. Трябва да е ясно, че институциите в една страна, която е кандидат за членство в ЕС, реагират, когато има прояви на дискриминация срещу групи от населението на основата на религия, пол или идентичност. И всеки, който изразява мнение, различно от официалното, че трябва да се работи съвместно с България, също става обект на омраза. Това се случи на самия министър-председател Зоран Заев. За съжаление идеята за създаване на нация въз основа на омразата срещу България там все още е държавна политика.
Премиерът на Северна Македония Заев беше силно критикуван в родината си, след като обяви, че България не трябва да бъде представяна повече като „фашистки окупатор“, както пише и днес в македонските учебници. Вярвате ли наистина, че има смисъл да се блокират преговорите за присъединяване, докато такива проблеми не могат да бъдат решени на двустранно ниво?
Е, премиерът Заев беше силно критикуван, след като каза истината (в интервюто си пред агенция БГНЕС – бел. ред.). Не знам защо след десетилетия това не се признава от македонците. Но в учебниците 75 години след края на войната българите все още са представени като фашисти. Бихте ли приели, ако днес германците биват описване в някакви учебници като фашисти?
Има наблюдатели, които са останали с впечатлението, че българското правителство разпалва конфликта, когато се увеличават вътрешнополитическите проблеми. Подклаждате ли спора, за да отвлечете вниманието от антиправителствените протести?
Това изобщо не е вярно. Решението на парламента е от октомври 2019 г. И то няма нищо общо с протестите. Навсякъде има протести, но подкрепата за правителството достига 83,5%. Българите не изпитват омраза срещу Република Северна Македония или нейните граждани. Напротив, 50% смятат, че първата държава от Западните Балкани, която България трябва да подкрепи, е Македония. Защото българите се чувстват близки с македонците. Но в същото време 83,5% смятат, че трябва да има осезаеми резултати при прилагането на Договора за добросъседство, преди да се каже „да“ на преговорите за присъединяване. Така че този въпрос няма нищо общо с протестите.
Бих могла да кажа същото за другата страна, но ще бъде политически некоректно. От два месеца слушаме основно какво няма да направят. Няколко пъти предложих да се концентрираме върху нещата, които искат да направят, а не върху тези, които не приемат. Предложих да не се вдига толкова много шум и да не се дават по десет пъти на ден интервюта във всички медии. Да се опитаме да успокоим емоциите. Никой не оспорва правата им, но трябва да е ясно, че не искаме нищо ново. Държави признават единствено държави, а не езици. Нека се концентрираме върху преговорната рамка и да поработим върху един двустранен протокол като допълнение към договора. Надявам се, че когато емоциите и у двете страни се успокоят, ще можем да водим конструктивни разговори.
В края на годината приключва германското председателство. Има ли решение преди това?
Ще цитирам френския президент: „Качеството е по-важно от скоростта на процеса“. Ще продължи толкова, колкото е необходимо. Ние оставаме едни от най-силните поддръжници на процеса на разширяване, включително с Република Северна Македония. Пожелавам си наистина конструктивни и сериозни разговори помежду ни. Трябва да направим равносметка къде сме.