Откъдето и да го гледаме, президентът Радев се изложи пред украинския президент Зеленски. Омразният на някои у нас Зеленски не беше агресивен, а просто по-убедителен. И конкретен. Водеше си бележки, докато слуша българския президент и му отговори точка по точка.
Обясненията на Радев, че не трябвало да им даваме боеприпаси, да не отслабваме армията, войната била близо, бяха безпомощно оправдание. И Зеленски му обясни, не дай Боже да му се случи на Радев да се бие със 160-милионна държава и какво ще прави, ако тогава не му оказват помощ. И колкото и да е силна българската армия, дали ще се справи.
Радев не беше убедителен и за икономическите измерения на войната. И на това Зеленски му обясни как Русия превзе най-голямата АЕЦ и бомбардира други електростанции, за да създаде дефицит на електроенергия. И никаква дипломация не помага, нито ООН, нито МААЕ могат да накарат Русия да махне войниците си от минираната от тях АЕЦ. Гутиереш и Ердоган се опитват и са безпомощни. Как звучат призивите за дипломация при това положение?
Да приказваш за мир е красиво, само че Русия е завзела една пета от Украйна, създала е минни полета да огради завзетото. Всеки ден бомбардира граждански обекти и жилища далеч от фронтовата линия.
У нас може да има хора, които вече досадиха да повтарят за „евро-атлантически ценности“ и това може да създава неприязън към Украйна и нейния президент.
Но войната си е война, агресорът си е агресор. Селища и градове са разрушени до основи. Русия няма никакво намерение да се изтегля.
В България се очертават два лагера. В единия са президентът Радев, БСП и „Възраждане“, които косвено и пряко подкрепят Русия.
В позиция против руската агресия сега се оказаха враждуващи помежду си партии като ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, ИТН, въпреки подмолните действия на някои от афиширалите се като проевропейски.
Тази политическа ситуация у нас доведе и до сегашното сложно ротационно правителство. Отношението към войната ще създава непрекъснато политическо напрежение у нас. Може да се очакват и по-сложни коалиции.
Засега по последните резултати от избори партиите подкрепящи Русия, грубо казано „Възраждане“ плюс БСП, са около една четвърт от гласуващите. Привържениците на европейската гледна точка за войната са над два пъти повече, към каквито и партии да са разпилени.
Не е добре за България, че партии и политици едновременно експлоатират и подклаждат русофилски и русофобски настроения у българите, за да печелят рейтинг и привърженици. Не е ясно какви последствия ще има в крайна сметка за България.
В перспектива Русия ще се изтощава все повече, Украйна ще потъва все повече в развалини и след години войната ще свърши.
Битката на Украйна с такава голяма държава е неравностойна. Все едно да гледаш на улицата грамадна мутра да бие слаб човек и да казваш „По-добре да не се бъркаме”.
Но въпреки по-голямата си мощ и всички предпоставки Русия да победи, за нея няма такава опция. Стратезите от Кремъл са сбъркали изначално. Вместо да демилитаризират Украйна, тя сега е по-въоръжена. Вместо да възпрат разширението на НАТО към Русия, Швеция и Финландия се присъединяват. От Кремъл променят и размиват целите на войната. Те не знаят какво за тях ще е победа – да минират и оградят завзетите територии – това не е добра перспектива за живот там. Те ще останат под санкции и изолация, Европа трайно се пренастрои да живее без внос от Русия на газ, петрол и др.
Да победят целокупния Запад е невъзможно, освен да предизвикат Световна ядрена война, в която няма да има победител.
Така в по-далечна перспектива защитниците на руската кауза у нас ще са губещи.