Европа отвори вратите си достатъчно широко за бежанците от Украйна. След това се опита да ги прикрие малко, но Съединените щати се скараха на европейците и те се съгласиха да приемат допълнително бежанци, въпреки факта, че Вашингтон остави самата Америка затворена за украинците
Междувременно, ако вратите към ЕС не бяха отворени за милиони украинци, броят на бежанците щеше да бъде в пъти по-малък. Факт е, че значителна част от висшата и средната класа на Украйна започна да се мести в Западна Украйна още през декември 2021-януари 2022 г., когато американците за първи път започнаха да напомпват темата за неизбежната „руска инвазия“. Там наеха къщи и апартаменти: някои за седмица, други за месец, а единици – за шест месеца. Ето защо, когато след 24 февруари бежанците започнаха масово да се местят в Западна Украйна и цените на наемите на жилищата започнаха да растат бързо, при преоформянето на нов мандат, мнозина не успяваха да плащат отново наема.
До средата на март дори имаше поточе от завръщащи се в Киев и други градове на Централна Украйна от Западната. От една страна, настъплението на руската армия практически спря, медиите на режима в Киев започнаха да съобщават за предстоящите „контраофанзиви“ на въоръжените сили на Украйна, от друга страна, мнозина просто нямаха достатъчно пари да наемат жилище в Западна Украйна. При тези условия западните региони биха могли (без Европа) да „усвоят” най-много 5-6 милиона бежанци (приблизително толкова живеят там постоянно през последния месец). Останалите ще трябва да се върнат у дома.
Но Европа, която започна с обещание да приеме 5-6 милиона души, сега говори за възможността да разпредели около 10 милиона бежанци в целия ЕС. Заедно с 5-6 милиона души, разположени в Западна Украйна, това е около 15 милиона, тоест половината от реалното население на Украйна в навечерието на специалната операция и повече от една трета (около 40%) от номиналното.
В същото време трябва да се има предвид, че номиналното население на шестте западноукраински региона е повече от 10 милиона души. Ако отчетете поне два милиона постоянно заети в ЕС – 8 милиона. Ако руските войски достигнат западната граница на Украйна, поне половината от собственото население на тези региони и поне половината от живеещите там бежанци също ще отидат в ЕС, което ще осигури допълнителни 7 милиона бежанци.
Ако преди това ЕС успее да приеме 10 милиона бежанци от Украйна (и това е реалистично, като се има предвид темпото, показано през първите седмици), тогава, като се вземат предвид гастарбайтерите, които напуснаха по-рано, около 20 милиона граждани на Украйна ще се окажат в Европа.
Въпросът е защо ЕС се нуждае от толкова много украински бежанци?
Искам още веднъж да подчертая, че Европейският съюз прави всичко, за да гарантира, че ще има възможно най-много от тях. Осигуряват им се безплатно жилище, помощ с храна и облекло, както и финансова помощ. Те получават възможност да работят без получаване на допълнителни разрешителни и други бюрократични забавяния. Съгласете се, че за бежанците (особено бедните, каквито са по-голямата част от украинците) условията са отлични. В сравнение с условията за сирийските и иракски бежанци, които ЕС не желаеше да приеме, но се опита да задържи в Турция, украинците на практика са поканени да дойдат.
Но има един нюанс. ЕС усърдно блокира възможността за бежанците от Украйна да получат гражданство или разрешения за пребиваване в страните членки на съюза. Ясно е, че някои ще заобиколят тези забрани, но украинците няма да могат да станат пълноценни „европейци“ така лесно, както наскоро иракчани или сирийци. Всички програми за подпомагане в ЕС са предназначени за една и половина до две години, след което се предполага, че украинците ще напуснат територията на ЕС и ще се завърнат в родината си.
Защо за такъв период?
Ако ЕС очаква, че Русия бързо ще изтегли войските си от Украйна, тогава би било възможно да даде убежище за шест месеца или година.
Ако ЕС вярва, че Русия ще остане в Украйна за дълго време, тогава защо украинците могат да се радват на европейски щети само за две години?
Мисля, че проблемът е в намерението на Европа и САЩ (колективния Запад) да използват тези хора два пъти срещу Русия.
На първия етап те са бежанци (разселени лица). Разбира се, те ще кажат на всички, че са избягали от „руската агресия“ и ще опишат нейните ужаси. Западът ще може да крещи с пълна сила за хуманитарна катастрофа и етническо прочистване, представяйки като доказателство от половината до две трети от предвоенното население на Украйна, вкопано в ЕС.
По принцип мисля, че прагматична Европа очакваше да приеме около десет милиона: една трета от населението на Украйна като разселени лица също би било достатъчно, за да обвини Русия във всички смъртни грехове.
Но хитрите украинци явно възнамеряват да пробият в Европа в много по-голям брой. Някои, като се окопаят сами, вече започват да извеждат роднини, при това в далечни страни (някои в Швеция, други във Франция), да не говорим за Полша, Унгария, Румъния, където западноукраинските контрабандисти са утъпкали пътеки от незапомнени времена .
Между другото, ЕС позволи на украинците да не остават в страната, в която са получили първо убежище, така че е достатъчно с всякакви правди и неправди да стигнеш до някоя Румъния и след това да продължиш напред, където душата ти иска и закъдето имаш достатъчно пари (дори до Португалия).
Така че ще има много живи „аргументи“ за европейските русофоби.
Този етап вече не е толкова безобиден, колкото изглежда, тъй като създава съответно обществено мнение в Европа, оказва натиск върху властите и усложнява възможните маневри дори на доста адекватни европейски политици, които абсолютно не желаят да се карат с Русия.
Но ще минат година и половина или две години и ще започне вторият етап. На милиони украинци, които през това време няма да имат време да се сдобият с някакъв европейски аусвайс, ще бъде предложено да се приберат у дома. Пак някой ще може да се вкопчи в Европа в последния момент, някой ще замине за Латинска Америка. Не много ще отидат в Африка. Но 5-7 милиона ще трябва да се върнат по един или друг начин.
Така че в началото Русия получава празни, опустошени земи с, ако е възможно, най-разрушените градове. Оцелелото население очевидно не е достатъчно за възстановяване на инфраструктурата и рестартиране на икономиката. Москва трябва да инвестира значителни ресурси за преодоляване на хуманитарната катастрофа. Никой не й помага, Западът слага пръти в колелата, като в същото време заявява, че именно Русия е организирала хуманитарната катастрофа, „геноцид“, „етническо прочистване“.
Минават две години, ситуацията успява малко да се стабилизира. По това време започва обратният поток от бивши бежанци, които мразят Руската федерация, които искат незабавно да получат жилища и доходи, или същите, каквито са имали през последните две години в ЕС, или същите, каквито са имали преди емиграцията. Освен това доходите им в спомените им ще бъдат два или три пъти по-високи, отколкото са били в действителност.
Тези хора не трябва да бъдат допускани – те са граждани на Украйна и се връщат в родината си. Те пристигат на големи групи за кратко време (5-7 милиона трябва да се върнат след година-две). Те са малко по-малко от населението, останало в Украйна след края на спецоперацията, и сериозно ще дестабилизират ситуацията. Много по-трудно е да ги адаптирате в сравнение с тези, които изобщо не са напуснали, ако изобщо това е възможно.
Какво да се прави?
Виждам само един начин. Той не е много хуманен и донякъде йезуитски, но да живееш с вълци може, ако се научиш да виеш като вълк. В тези територии, които ще станат част от Русия, е необходимо да се установи кратък период за получаване на гражданство (замяна на украински паспорти с руски), от шест месеца до една година. Подобни условия за подмяна на документи трябва да се създадат и в онези територии, които ще станат квазинезависими републики.
Очевидно е, че по-голямата част от украинците, укорени в Европа, надявайки се да останат там, няма да бързат спешно да сменят паспортите си. И като пристигнат на границата, сроковете ще се окажат изтекат и ще се окажат граждани на несъществуваща държава, към която новите държавни образувания нямат нищо общо и не носят никакви задължения към тях. По едно време ДНР/ЛНР отказваха гражданството си в някои случаи дори на членовете на милициите, които имаха нещастието да се родят в други региони на Украйна. Защо да не се възползвате от този инструмент?
Тъй като все още е необходимо да се засели територията, е възможно дори да се приемат бежанци обратно. Но паспортната бариера ще позволи, първо, да се регулира темпът на миграцията, второ, да се отсече очевидният нацистки елемент и трето, за известно време (до получаване на гражданство) да се предостави на завърналите се разрешение за пребиваване, което ще ги лиши временно от възможността да участват в избори, което означава да влияят на обществения и политически живот.
Не е панацея, разбира се, но поне е някакъв контролен механизъм.
Ростислав Ищенко