В задачата обаче се пита – може ли и трябва ли Дайнов да продължава да бъде преподавател? На какво учи младите хора?
Спомняте ли си как преди три години доц. Стойчо Стойчев се вряза с колата си в протестиращите на „Ситняково“ и им показваше арогантно среден пръст. Тогава даже и умните и красивите бяха възмутени, огорчени, разтресени, електрошоково морализирани…
Търся днес дори и малка следа от това възмущение, но не го намирам, а виждам, че професорът със затихващи функции Евгений Дайнов се раздава като селски пияница в социалните мрежи – „дивите орди“, „блатните твари“, „кръвосмесените джуджета“, „въглищарски путиноиди“, „крепостни орки“.
Всичко това е избълвано за протестиращите миньори.
Всичко това е автентичното отношение на един човек със затихващи функции към собствения му народ.
Вероятно заради това в другата част от кръчмарските си изстъпления професорчето иска полицията да троши черепи, да разбива кордони и халюцинира „линч-отряди“, които ще тръгнат да разчистват магистралите в името на евроатлантическите капути, които взеха властта и цялата държава за заложник.
Много искам да го видя този сюжет – батальонът от фенове на соеви латета и спирулинови шейкове срещу своя народ, озарени от мракобесната светлина на своята мизантропия. Какъв ли може да е изхода, хахаха?
Въобще не възприемам речника на пияни.., пардон, проф. Дайнов като нещо странично, нелепо, случайно или абсурдно. Точно обратното е – Дайнов е всичко онова, което градското дясно иска да бъде, но го е срам да си признае.
Това е много по-зловещо от средния пръст на доц. Стойчо Стойчев.
Тук говорим за човек, който не просто призовава за насилие и саморазправа, говорим за автентичен, откровен, циничен фашизъм.
Не напразно лексиката Дайнова така наподобява поетичният свят на Гео Милев, който взима буржоазната лексика и я превръща в център на своята поема – безимотни, неграмотни, профани, хулигани, глигани, скот като скот.
Ето това виждаме пред очите си днес.
Почитатителите на идеологията със затихващи функции буквално възкресяват виновното минало с всичките му изродщини, речник, а вероятно скоро и с насилието и погромите, които следват от тази неистова омраза и презрение. Тук си имаме класически класов конфликт, с тази разлика, че Дайнов не е буржоа. Той е издънка на новите времена – продукт на паразитната гласа на грантовите усвоители, иконом на статуквото, лакей на зализаната олигархия…
В задачата обаче се пита – може ли и трябва ли Дайнов да продължава да бъде преподавател? На какво може да научи младите хора той? Да бъдат безкрайни циници и отвратителни бастуни? Не е ли редно университетът в който преподава да излезе с позиция относно тъпотиите, които той ражда в социалните мрежи? Искам да чуя какво мисли едно учебно заведение за тази изящна лексика, за това фашистко опиянение от насилието? Подозирам, че в НБУ критериите за човечност може и да са занижени, но от там са длъжни да дадат своето мнение и да заемат някаква позиция.
В своята книга „Експертите на прехода“ Достена Лаверн беше описала култова среща с този мракобес. На три водки той я подхваща да й обяснява политическите процеси у нас и да се прави на интелектуален титан. Със своите културни сетива обаче тя прекрасно вижда какво интелектуално джудже стои срещу нея, какъв посредствен гном…
Е, сега вече имаме доказателства за всичко това.
Александър Симов