От многомилионната армия на българските тъщи само няколкостотин ще останат доволни от развоя на скандала с т.нар. „къщи за тъщи“. Оказва се, че къщите ще си останат за тях, а за връщане на парите за построяването им, отпуснати по европейски програми и дума не може да става!
Причината е, че държавата в лицето на Министерството на земеделието и фонд „Земеделие“ геройски е стискала очите, когато преди години са писани правилата за отпускането на европари. И по тази причина не са регламентирали конкретни мерки как нарушителите да бъдат санкционирани, а наказанията – да са ефективни. А това е трябвало да е ясно още при кандидатстването по европроекти.
Както е известно, след поредица от скандали за такива къщи, досега „изгоря“ само бившият заместник- министър на икономиката Александър Манолев. Срещу него беше образувано производство за неправомерно изразходване на средства от еврофондове. През юни т.г. земеделският министър Десислава Танева разпореди проверка. Става дума за къщите за гости, финансирани по програмата за селските райони, за които 5-годишният срок не е изтекъл. Или общо 746 проекта, за които общата субсидия от ЕС е била 82 млн. лева.
Няма как самата Танева да не е знаела, че държавата ще изпие една студена вода, и че смисълът на проверката отговаря напълно на поговорката „след дъжд качулка“. Преди няколко месеца правителството се напъна да потуши скандала и го замаза отгоре-отгоре. Със закъснение бяха приети правила как тези пари да бъдат върнати, като за целта бе създадена възможност да се открият процедури по издаване на актове за публично държавно вземане. Но никой в държавата не смее да издаде актовете, защото те са в нарушение на предписания от правилата 30-дневен срок за издаването им след откриването на процедурата. Просто сроковете са минали, а ако държавата все пак реши да издаде такива актове, те най-вероятно ще бъдат загубени в съда, защото санкциите с обратно действие са в нарушение на закона за нормативните актове.
И тогава хем изхарчените пари от еврофондовете няма да бъдат върнати, хем държавата, тоест ние, данъкоплатците ще трябва да покрием разноските по загубените дела. Всъщност средствата за къщите за гости, построени в очевидно нарушение, все пак трябва да бъдат върнати във фондовете на ЕС. А това означава, че сумите ще бъдат покрити от бюджета, тоест пак от нашия джоб.
Въобще по традиция отношенията между целокупния народ и държавата са такива, каквито ги описва една популярна секс-поза – първо държавата е отгоре, после народът е отдолу. Гратисът за „къщите за тъщи“ е подходящ пример за това. Бедата е, че не е единственият. Днес най-актуалният подобен пример е драмата с водата на перничани. Те, завалиите, хем нямат вода да се измият, хем им повишиха цената й. А виновни за дереджето им няма.
И така я караме от години – прецакани и наведени. А меракът на държавата да е все отгоре няма край…