Тази Коледа няма да има подаръци за Румен Радев. Зеленият чорап ще виси празен над камината просто защото всички дарове за държавния глава очевидно ще се изсипят след Нова година.
Радев управлява държавата чрез назначения от него на 2 август 2022 г. служебен премиер Гълъб Донев и това е невероятен подарък, който държавният глава вече получи тази година. Тази седмица стана ясно, че притискайки конституцията, той ще направи така, че Донев да е премиер поне до пролетта на 2023 г., когато някакво евентуално мнозинство ще излъчи може би някакво редовно правителство – просто Радев си измисли, че през зимата избори не могат да се правят, и реши да връчи третия мандат догодина, заигравайки се с темпоралните пропуски на чл.99, ал.3 от основния закон.
На практика Радев прави всичко възможно да отложи изборите
Защо? Разбира се, защото за Радев е по-изгодно Гълъб Донев, т.е. президентството, да управлява държавата, а не това да се остави на парламента. Ако се замислите – през последните 2 години България се управлява повече извънпарламентарно. Но истинската причина за отлагането на изборите е друга – на Радев му трябва време да скалъпи управляваща коалиция, в която той ще има златна акция.
Невероятният период на служебните правителства, рано или късно, ще свърши. Партиите все пак ще се разберат, както се разбраха за правителството на Кирил Петков – с много компромиси, и пултът за управление на държавата ще напусне президентството. Радев иска да участва и в следващото управление на държавата – този подарък си пожелава за следващата година. Това, което желае Радев, не е успешен втори президентски мандат,
целта му е трайно участие в българската политика
Той иска реална власт, която да продължи и след излизането му от „Дондуков 2“. Затова неговите проксита от ИТН заговориха за президентска република, но тази идея не минава – първо, защото е тъпа, второ, защото ИТН се провали с трясък, и трето – защото няма как да се случи. Радев, разбира се, е наясно с това.
От няколко години той работи за своя партия, която да го представлява в реалната политика. Такава партия трябваше да е БСП, но Нинова легна пред вратата на „Позитано“ 20, започна да крещи, че я свалят, и започна да гони хората на президента от редиците. „Промяната“ трябваше да бъде партия на Радев, но не се получи и с нея. На третия път Радев случи с „Български възход“. Но БВ на ген. Стефан Янев, да си го кажем директно, е невзрачен, новороден политически субект, който сам не може да извърви и две крачки. А на Радев очевадно му трябва власт, трябва му министър-председател – затова българският президент като че ли се зае със
задача, която не му е отредена от конституцията –
да конструира парламентарно мнозинство. Онзи ден президентът покани ДБ, за да поговорят за излъчване на правителство, и ДБ забелязаха, че в 40-минутния разговор за правителство се е говорило само 40 секунди. В този факт няма нищо странно, тъй като в плана на Радев за парламентарно мнозинство ДБ не присъства.
След срещата с ДБ едва ли някой трябва да се съмнява, че президентът вече не показва юмрук на мафията. Радев вече не е обединител на протестите от площадите, той вече не е водач на бунта срещу Борисов и Гешев. На върха на славата си, когато спечели втория мандат, Радев сам свали ореола си – влезе в битка с левите, влезе в битка и с десните и започна да работи за себе си.
Той доизцежда възможностите на политическата криза. За себе си.
Очевидно е, че Радев играе за успешна реализация на третия проучвателен мандат. Той има право да го даде на ген. Янев, въпреки че води най-малката парламентарна група. Конституционната логика е третият мандат да отиде при онзи, който може да го реализира, а не при третата, четвъртата, петата… ПГ. Десните не искат да дадат подкрепата си за Янев и президентът очевидно търси подкрепа за отрочето си от субекти като Бойко Борисов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ. Ако те се включат, в началото на годината ще имаме правителство начело с ген. Янев и 140 депутати, които го подкрепят.
Т.е. възможностите пред страната са две – или ред парламентарни кризи, през които ще ни води служебно правителство на Радев, или редовно избрано правителство начело с човек на Радев и поддържано от тези, по които Радев крещеше „Мафията, вън!“.
Възможно ли е това?
Разбира се, че е напълно възможно. Пред такова парламентарно мнозинство има три големи проблема. Първият очевидно е решен – Радев и Борисов вече не са във война. В мига, в който Радев се отрече от Кирил Петков, Бойко Борисов започна да вижда в лицето на президента не враг, а съмишленик. Борисов, който лесно взема завои, вече говори изцяло положително за държавния глава.
Вторият проблем за такова мнозинство се нарича „Корнелия Нинова“. Лидерката на БСП винеше Радев, че се меси в партията, че й готви преврати и т.н. Нинова лесно може да промени позицията си – тя доказа, че може да се вмъкне дори в дясна коалиция, стига това да гарантира оцеляването й. Сега се опитва да се вмъкне в ново мнозинство с идеята, че то ще спре идването на президентската република. Да, така казва.
Третият проблем е в ДПС – все пак Радев водеше атака срещу Карадайъ, по едно време го питаше нарочно пред камерите коя е неговата Родина, спомняте си. ДПС обаче не са злопаметни, а когато става дума за власт, тези неща бързо се забравят.
Наскоро Борисов изтъкна четвърта причина – само конгресът на ГЕРБ може да вдигне принципната забрана за коалиция с БСП. Технически е вярно. Борисов онзи ден изтъкна, че БСП са били в коалиция с ДБ, което технически не е вярно. БСП и ДБ не положиха подписи под общ коалиционен договор – ако си спомняте, всички подписаха двустранни протоколи с ПП. За да спази забраната за коалиция с БСП, вероятно ГЕРБ ще направи същото – няма да подписва документ с БСП. Мандатоносител ще бъде парламентарната група на „Български възход“, всички договори за живота и здравето на това правителство ще бъдат или с тази партия, или неофициални.
Всичко останало, което се случва, докато минава този влак – разговорите за бюджета, споровете за промените в ИК, кавгите на тема помощ за Украйна, са необходими, за да бъде запълнено времето, което пък е необходимо на хартиената коалиция да избистри позициите си в бъдещата власт. Нищо повече. В тази игра може да се стигне дори до вето на Радев върху Изборния кодекс, но той ще направи това само когато е сигурен, че вече е родено мнозинството от 140 души, което да го задържи в управлението на страната.
Петьо Цеков, „Сега“