12 извода след предсрочните парламентарни избори
1. Изборите до дупка, които предрекох за пореден път, не решиха политическата криза у нас. Отново Народното събрание е ниско легитимно, отново в рамките на 6 месеца 2/3 от избирателите не понечиха да гласуват нито с машините, нито с бюлетините.
2. Партиите са в тежка криза. Дори ГЕРБ, единствената добре структурирана в цялата страна, с отлични кметове управляващи на местно ниво, 5 милиона българи и раздаващ се с обиколки лидер като Борисов, не можа да стигне 700 000 гласа. Костадинов подобри резултата, но той е близък до този на патриотите от 2017.
3. Станахме де факто президентска република. Радев ни управлява четвърти сезон и изглежда ще продължи да го прави.
Влезе в деветия месец..
4. Подмяната на партиите с НПО и на лидерите с именити доктори и ректори не даде резултат. Напротив, утвърди президентската власт без промяна на Конституцията.
5. Евроатлантическите ценности са изтъркана плоча и не водят до юруш към урните, защото много от българите виждат в тях третия пол. Виждат ислямизацията на Западна Европа – десетки са изгорените християнски църкви във Франция, където режат глави на учители, свещенници, полицаи. В Германия клаха малолетни…
Други си спомнят бомбардировките над Белград, идиотската война в Ирак и лъжите на Тони Блеър, че Садам има химически оръжия. А напоследък виждат как Байдън и Сорос репресират по небивал в историята на САЩ начин президента Тръмп.
Западните лидери отдавна забравиха да споменават думата „християнство“, а Европарламентът ни нарежда да приемем Истанбулската конвенция, въпреки решението на КС, дори и дрънка, че има македонско малцинство в България.
6. Много хора не гласуват, защото считат, че други ни управляват. И как да не считат, като доживяхме чуждестранен чиновник да ни учи по Националното радио и в президентството как да си сменяме главния прокурор. Млати ни с „Магнитски“, въпреки решението на Върховния съд, че законът е неприложим в България.
Правел го от партньорски чувства. Ами ние що не кажем на О’Брайън, също от партньорски чувства, че не е редно Сорос да избира прокурорите в САЩ. И да искаме да махнат прокурора на Манхатън, изпълняващ политически поръчки срещу миротвореца и антиглобалист Доналд Тръмп, кандидат за президент 2024 г.
7. Известни българи, 100 на брой, съветват партиите да намерят безспорен премиер. Очевидно приемат желаното за реално. Никъде в Европа няма безспорен премиер или държавен глава. Всичките са спорни, а някои много спорни.
Макрон е довел до 28% подкрепата си, та хукна до Пекин, белким вдигне рейтинга.
Колоездачът-ерген, премиер на Холандия, загуби изборите за Сенат от Фермерите. Искаше да избие добитъка, миришели кравите на зелените.
В Европа няма безспорни управляващи, но всичките са лидери на партии – от Педро Санчес в Испания до Мицотакис в Гърция, от Джорджия Мелони в Италия до Нехамер в Австрия и Шолц в Германия.
Партиите правят политиката, а лидерите поемат отговорност. Така е в евроатлантическия свят. То в България няма вече безспорни българи, камо ли премиери да има. Райна Кабаиванска, истински ангел, и на нея и намерихме цаката.
8. Понеже няма да намерим безспорен премиер, трябва да намерим най-добрия, съобразявайки се и с гласа народен и Божи на изборите. И да съдим за него по делата. Освен Борисов за друг не се сещам.
9. Трогателен е повикът партиите да се прегърнат. Ама как да се прегърнат жертви и палачи – Бойко Борисов с Бойко Рашков..
Никъде в текста на именитите българи няма предложение поне за извинение на Рашков и Кирчо за незаконния арест на лидера на българската опозиция, което ни върна през 1944 г.
Как да се прегърне мъничето СДС със своя убиец ДСБ?
10. В България референдум за ЕС и НАТО не е имало. Въпреки това членството в тях няма алтернатива. Затова и всичките ни правителства без това на Виденов, бяха прозападни. Бойко прави даже европредседателство. Това не значи обаче Сорос да финансира десетки НПО, които чрез партии да ни управляват и ни свалят гащите пред Македония, та да слушаме от Скопие, че сме татари, въшки и фашисти.
У нас за 34 години демокрация не се роди истинска дясна партия, нито истински десен политик като Вацслав Клаус в Чехия, братя Качински в Полша и Виктор Орбан в Унгария.
11. Въпросът, който предстои и трябва да се реши, не е само дали да се състави правителство. При кворум 121, то може да се избере и с 62 депутати. 2 Според мен това е мисия невъзможна, изборите до дупка ще продължат, обстановката ще се нажежи не само от войни и мигрантски вълни, а и от предстоящите местни, а след тях и евро избори.
12. Докога, все така ще я караме?
Няма ли да изберем поне 120 депутати мажоритарно?
Няма ли да вдигнем бариерата за влизане в парламента?
За коалициите?
Няма ли НС да избере нов ВСС с 2/3 мнозинство?
Няма ли НС да попълни състава на КС с двама съдии?
Няма ли да скъсаме с глупостите като квадратчета „Не гласувам за никого“, непознато в света?
Няма ли да спрем финансирането от Сорос на НПО-та, включително и такива свързани с правосъдието?
Няма ли да изгоним собствениците на БТВ и Нова, въвели цензура по-голяма от тази по времето на перестройката?
Няма ли да чуем Царя – „Винаги с ЕС, НИКОГА война с Русия“?
Няма ли да спрем да се стряскаме от „Магнитски“ и новите ни господари, бетер от времето на съветските другари?
Не, няма да го направим, затова няма никога да се оправим!
PS. Никой не поздрави Бойко – нито победените, нито президентът. Евроатлантизъм в действие.
Георги Марков
за Епицентър