В качеството си на бивш мениджър на риска в Credit Suisse, попитах дали многообразието, равенството и приобщаването са сринали банковата система
Би трябвало наистина това да ме интересува повече, отколкото всъщност ме интересува. Едва преди 22 години се превърнах в безскрупулен бохем. Преди това бях безделник от средната класа работещ на заплата в уважавана фирма – всъщност инвестиционна банка. Не бях секси трейдър, за жалост. Бях служител в бекофиса, който се занимаваше с проектиране и писане на софтуер за отдела за управление на кредитите и риска на банката.
За такъв възрастен специалист по кредитиране и управление на риска като мен сривът на SVB изглежда като сериозен управленски провал – вижте модела на Блек-Скоулс за ценообразуване на опции, ако сте уверени в способностите си по смятане.
Изглежда обаче, че това не е важало за SVB. Това, което се е случило тук, е било просто елементарно банкиране. Обикновено банкиране. Банката е сигурно място където можете да скриете парите си, но тя не просто взема парите в банкноти от по десет и двайсет и ги заключва в трезор, а използва парите ви. Тя харчи парите ви, за да купува неща. Едно от нещата, които банките особено обичат да купуват, са облигациите. Първият закон на търговията с облигации: Когато лихвените проценти се повишават, цените на облигациите се понижават и обратното.
Екипът по управление на риска в SVB изглежда не е бил запознат с първия закон. Технологичните компании от Силициевата долина, които са трупали пари, са давали много от тях на съхранение в SVB. SVB използва тези пари, за да купува купища дългосрочни американски държавни облигации с купони, обвързани с много ниските лихвени проценти, които преобладаваха до скоро.
После Федералният резерв повиши лихвените проценти с надеждата да намали инфлацията. Започна да действа първият закон. Тези камари държавни ценни книжа вече струваха много по-малко, отколкото SVB беше платила за тях. Ако технологичните фирми искаха да изтеглят депозитите си – което всъщност и направиха, изправени пред загуби в бизнеса си – SVB трябваше да продаде облигациите с големи отстъпки. Получените парични средства не бяха достатъчни, за да покрият всички нареждания за теглене, а сумите, за които ставаше дума, бяха много над застрахователните лимити на FDIC.
И така, както казах, провал на управлението на риска. Просто груб провал на компетентността.
Но кой е отговарял за управлението на риска в SVB?
Допреди няколко седмици отговорът беше – никой. SVB всъщност не е имала ръководител на отдела за управление на риска през последните осем месеца на 2022 година. Някаква дама на име Лаура Изуриета е заемала тази длъжност, но тя се е оттеглила през април миналата година, не знам защо. След това в продължение на 8 месеца, до 4 януари – никой. Тогава SVB най-накрая наема ръководител на отдел „Управление на риска“, дама на име Ким Олсън, която работеше в офиса в Ню Йорк.
Ким Олсън
В съобщение за пресата, в което се обявява назначението ѝ, госпожица Олсън декларира, че: „SVB има впечатляваща история на здрав растеж и остава вярна на стратегията си да обслужва икономиката на иновациите. Аз съм развълнувана да ръководя изключителния екип по мениджмънт на риска и да продължа да изграждам рамката за мениджмънт риска на SVB и способностите в тази важна следваща глава от траекторията на компанията.“
Не думай!
Но ако през тези осем месеца SVB не е имала ръководител на отдел „Управление на риска“, тя разбира се е имала главен директор по въпросите на разнообразието, равенството и приобщаването – дама на име Анджела Морис Лавлейс. Някои позиции са прекалено важни, за да бъдат оставени без персонал.
Анджела Морис Лавлейс
Имали са и по-низше стоящи мениджъри, работещи върху управлението на риска. Ето една от тях – Джей Ерсапа, ръководител на отдел „Управление на финансовия риск“ в британския клон на банката.
Джей Ерсапа
Малкото име Джей е малко подвеждащо, Джей Ерсапа е всъщност жена. Е, донякъде. Тя ни каза, че се идентифицира като куиър цветнокожа жена и се стреми да насърчава информираността за ЛГБТК.
Освен че ръководи управлението на риска за британския клон на SVB, госпожа Есрапа е и съпредседател на Европейската ресурсна група на служителите на ЛГБТК в компанията. Що се отнася до „цветнокожата жена“, не мога да открия произхода на името Ерсапа, но то звучи индийско, тя изглежда като индийка и е родена в Бирмингам, Англия, който сега е населен предимно с индийци, макар че според мен е възможно там все още да има няколко бели англичани, които се крият в необичайни кътчета на града. Така че, трябва да се залага на индийците.
The New York Post, 14 март:
„Джей Ерсапа, ръководител на отдела за „Управление на финансовия риск“ на британския клон на SVB стартира инициативи, като първата едномесечна прайд кампания на банката и нов блог, в който се набляга на информираността за психичното здраве на ЛГБТК+ младежите.“
Много мило, но не би ли била енергията на мис Ерсапа по-уместно употребена в, нали, управление на риска? SVB беше, все пак, в сериозен риск… както сега вече всички знаем.
Туит Jim Rickards:
„Ръководителят на управление на риска в Silicon Valley Bank (UK) беше заета с месец на прайда и ментално здраве за ЛГБТК+ младежите. Предполагам затова не е забелязала няколко милиарда депозити да излизат през вратата.“
nypost.com:
„Докато Silicon Valley Bank се сриваше, висш служител прокарваше „будност“…
„Тези банки се управляват зле, защото всички са фокусирани в многообразието и всички „будни“ проблеми, вместо да са концентрирани в…“
Очертава ли ви се картинката?
Идентифицирах четирима ръководители от SVB, трима от които от отдела за управление на риска и един управляващ службата за многообразие, равенство и приобщаване в банката. И четиримата са жени, две бели и две небели. Една от тях е сексуално ескцентрична, две са омъжени за мъже, а ориентацията на г-жа Изуриета не е известна, поне на мен.
Добре, жените, разбира се, могат да бъдат компетентни в управлението на риска – познавам няколко такива. И разбира се, четирима служители не е впечатляваща извадка. И все пак, усещате ли поне загатване – проблясък на сянка на намек – че многообразието и равенството и приобщаването изместват компетентността?
През тези петнадесет години, в които се занимавах с управление на кредити и рискове, работодателят ми стана Credit Suisse. Казвам „стана“, защото когато се присъединих към компанията през 1985 г. те бяха First Boston Corporation. През 1988 г. си партнираха с Credit Suisse First Boston, а след като напуснах, бяха вече просто Credit Suisse.
Разказвам това, защото то е ключово в темата за многообразието, равенството и приобщаването, които поемат компетенциите при наемането в инвестиционните банки. Момчето от този плакат е Пипс Бънс.
Туит на Jordan Schachtel:
„Ръководителят на глобални пазари в Credit Suisse е душевно болен „джендър флуиден“ мъж, който понякога вярва, че се е събудил като жена.“
Вече изпаднах в микроагресия, наричайки го „момчето от плаката“. Пипс Бънс е началник на отдел „Основен инженеринг на стратегически програми и технологии за глобалния пазар“ в Credit Suisse и е джендър флуиден. Това очевидно означава, че той е или мъж или жена, в зависимост от това как се чувства, когато се събуди сутрин. В някои дни, когато е мъж, се облича с костюм и вратовръзка, а в други дни е момиче с рокля и доста привлекателна руса перука.
Това му е създало проблеми с някои пуристи на идентичността. Според тях, това не е „полова флуидност“, а е „изживяване на дълбоките си фантазии и социалното им легитимиране с помощта на модни титли“.
Не мога да отсъдя за точността на теологичния аргумент тук. Тези въпроси на идентитета предизвикват насълзяване в очите ми. Във всеки случай, банковата индустрия приема сериозно половата флуидност на господин Бънс – Лондонската банка го номинира, нея, каквото и да е, за „вдъхновяващ модел за подражание на годината“.
Туит на Jordan Schachtel:
„Той/тя беше номиниран за „вдъхновяващ модел за подражание на годината“ от Bank of London“
Туит на Пипс Бънс
„Много се гордея с признанието на наградите на The Bank of London Rainbow Honours, в категорията вдъхновяващ модел за подражание“.
Аз обаче се присъединявам към редиците на хората, които се чудят в Туитър – възможно ли е фактът, че Credit Suisse има висш изпълнителен директор, който не знае какъв пол е, по някакъв начин да е свързан с факта, че цената на акциите на Credit Suisse се срина до основи.
Джон Дербишър пише невероятно количество текстове по всички възможни теми за всевъзможни издания. (National Review вече не е едно от тях, тъй като редакторите там получиха някакъв истеричен пристъп и го уволниха.) Той е автор на „Ние сме обречени: Възстановяване на консервативния песимизъм“ и няколко други книги.
Източник: www.unz.com