„България е една от европейските страни с най-въглеродно интензивна икономика. Това се дължи на факта, че в момента въглищните централи участват с дял от 40% в производството на електроенергия в страната. Според мен трансформацията на енергийния ни сектор и постепенната замяна на въглищата с по-екологични горива, трябва да се осъществи чрез плавен и справедлив енергиен преход.“
Това каза инж. Кремен Георгиев, председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България (АТДБ). Според него трябва да се осигури възможност въглищните централи да работят поне още 10 години, а междувременно да се изграждат базови заместващи мощности, работещи с природен газ. „Само по този начин работните места на заетите в сектора и енергийната независимост на страната ще бъдат запазени“, обясни инж. Георгиев.
Той посочи, че Зелената сделка е амбициозен политически пакет, предназначен да направи икономиката на Европейския съюз екологично устойчива. „Нейната цел е трансформация на енергийния сектор. Европейската Зелената сделка предвижда до 2050 г. Европа да стане първият континент, чиято индустрия да няма емисии на парникови газове.“, обясни инж. Кремен Георгиев.
Според него България има възможност за реализиране на целите на Зелената сделка. Той посочи, че страната ни разполага с всички географски и икономически условия за производство на чиста енергия от екологични горива. „Трябва да действаме и инвестициите да се случват бързо, за да не изпуснем шанса си. В противен случай, тази зелена политика в един момент ще се окаже paздeлитeлнa линия мeждy дъpжaвитe, ĸoитo нe ca ycпeли дa ce възпoлзвaт нaвpeмe и вcичĸи ocтaнaли дъpжaви, ĸoитo нaпpeдвaт пpeĸaлeнo бъpзo, внедрявайки технологични иновации.“, допълни още председателят.
„Страни като България трябва да намерят пресечната точка между трансформацията към нисковъглеродна икономика и запазването на работеща българска енергетика. Преходът към декарбонизация крие риск за конкурентоспособността на българската икономиката поради значителните разходи за нови технологии за изпълнение на изискванията на Зелената сделка. За това трябва да се обърне сериозно внимание именно на секторите от индустрията с интензивно използване на ресурси и енергия.“, посочи инж. Георгиев.
По думите му с реализирането на справедлив енергиен преход ще се избегнат и социално-икономическите рискове, а именно най-широко разпространеното притеснение, което се наблюдава не само в България, но и в други страни, за нарастваща безработица вследствие на ограничаване или затваряне на въглеродно интензивните производства. „Всички сме съгласни с екологичния аспект – искаме да дишаме чист въздух и да пием чиста вода, но не трябва да поставяме на втори план финансовия и социален елемент при реализирането на Европейския Зелен пакт. Справедливият преход означава енергийна сигурност, запазване на работните места и развитие на въглищните региони „, заяви председателят на АТДБ.
„През настоящото десетилетие българските топлофикации, работещи на въглища, ще разчитат на природен газ, за да отговорят на изискванията на Европейския Зелен пакт. Преминаването на газ е най-реалистичната възможност за замяната на въглищата. Поне на този етап природният газ ще бъде преходното гориво, което редица европейски страни използват за техния енергиен преход.“, обясни председателят на АТДБ. Той напомни, че на територията на Република България има развита газовата инфраструктура за доставка на природния газ до крайните клиенти, транзитен пренос на природен газ към съседните страни и подземно газохранилище в Чирен (ПГХ „Чирен”), което е пряко свързано с националната газопреносната мрежа.
Председателят на АТДБ обясни, че топлофикациите в България вече са започнали своя зелен преход, с инвестиции в въвеждане на технологии и закупуване на съоръжения, позволяващи производство на енергия от природен газ. Той даде за пример централите в Перник и Русе, където се работи за пускането в експлоатация на когенератори за производство на електрическа енергия от газ. „Всека една от топлофикациите влага огромен ресурс, за да запази производството и работната сила. Смятам, че за реализиране на трансформацията дружествата имат нужда и от държавна, и европейска подкрепа, за да може нито от една тях да не бъде закрита.“, каза инж. Георгиев. Той напомни за една добра новина от преди две седмици, а именно че Европейският парламент е одобри създаването на Фонд за справедлив преход на стойност 17,5 млрд. евро. „Страната ни трябва да получи 1,3 млрд. евро от средствата, които е са предвидени да подпомагат регионите, които ще са тежко засегнати от прехода към зелена икономика. Казвам, че това е добра новина за България, защото със средствата ще бъдат финансирани различни дейности като помощ за търсене на работа, повишаване на квалификация и преквалификация, както и активно приобщаване на работниците в тези региони.“, посочи председателят на Асоциацията. Той бе категоричен, че местните власти трябва да играят важна роля при разпределянето на средствата, за да бъдат те инвестирани по най-добрия начин във въглищните региони.
На въпрос как българското общество приема идеите на Зелената сделка, инж. Георгиев цитира проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), проведено от „Алфа Рисърч“, което показва, че българите смятат мерките по Зелената сделка за спешни и приоритетни. „85 % от анкетирани считат, че климатичните промени и глобалното затопляне са проблем от изключителна важност. Над 70 процента от попитаните смятат, че мерките срещу климатичните промени трябва да бъдат приоритетни в политическите програми на партиите.“, посочва инж. Георгиев, като допълва, че въпреки интересът към зелената тема, три четвърти от хората не са информирани за българската позиция и биха искали по-сериозна информация от официалните власти за това какво се планира. „Необходимостта от допълнителна прозрачност, посочват 51% от българите, които биха се включили в образователни инициативи по темата.“, цитира още инж. Георгиев. Според него всеки един от нас трябва да поеме и личен ангажимент за намаляване на замърсяването на природата и вредните емисии. „Инвестирането в топлоизолация на жилището, намаляването на употребата на пластмасови опаковки и залесяване и облагородяване на градски площи и междублокови пространства са само част от личния принос на хората към природата ни“, каза инж. Георгиев.