И Радев бял, и Гешев цял

Ако България беше реална, а не псевдодемократична страна, всеки избор щеше да е оспорвано състезание с безспорни от професионална гледна точка кандидати. И нямаше да се разчита на случайността, за да се предотврати някой неблагоприятен сценарий. Но понеже не е, фигура с почти декоративни функции като президента бе натоварена с огромни очаквания да разкъса порочния съюз между политици и магистрати при избора на нов главен прокурор. И това, логично, не се случи.

Президентът Румен Радев направи минималното – върна на Висшия съдебен съвет (ВСС) избора на Иван Гешев за главен прокурор, вместо да издаде указ за назначението му. Той не посмя да отиде по-далеч, като формулира силни аргументи защо постъпва така и като използва рационално малкото разрешени му от конституцията механизми, за да обърка сметките на статуквото. Вместо това той предпочете само да загатне очевидното, без да го назове – че изборът на Иван Гешев е продукт на противоконституционно смесване на съдебната и политическата власт. И че кандидатът няма качества да заеме този твърде важен и безконтролен пост за следващите 7 години.

Президентът реши да премълчи това, вероятно за да си спести обвинения, че се държи повече като партиен лидер, отколкото като държавен глава и обединител на нацията. „Оценката за професионалните и етичните качества на кандидатите и техния избор са изцяло правомощие на ВСС. Негова е и отговорността пред обществото“, каза впоследствие Радев. И би бил прав, ако този ВСС не беше политически мотивиран и професионално дискредитиран.

Досега пред президента имаше две опции за реакция, ако наистина не желае човек с профила на Гешев да стане главен прокурор. И двете минаваха през сезиране на Конституционния съд (КС), но в различен период. Едната вече е пропусната. Президентът можеше да отложи произнасянето си за избора и да поиска от КС тълкуване дали, ако се откаже указ, ВСС е задължен да проведе нова процедура с нови кандидати и дали отхвърленият избраник може отново да бъде номиниран. Конституцията е твърде лаконична по въпроса: президентът не може да откаже назначаването или освобождаването (на главен прокурор или председатели на двете върховни съдилища) при повторно направено предложение. Има и старо решение на КС, че съдебният съвет има оперативна самостоятелност да издигне същия кандидат. Неведнъж обаче КС се е произнасял по различен начин по аналогични казуси, според формулировката на запитването и политическата конюнктура. В случая би било прекалено оптимистично да се очаква конституционните съдии да объркат вече наредения пъзел в съдебната власт. Но президентът можеше да спечели точки стратегически, защото процедурата щеше да се разтегне във времето и мандатът на главния прокурор Сотир Цацаров щеше да изтече. Това би променило съотношението на силите във ВСС, тъй като Цацаров не просто не стои настрана в процедурата на следващия шеф на държавното обвинение, но и я дирижира. По време на изслушването на Иван Гешев той открито влизаше в ролята на негов адвокат, като обясняваше и доразвиваше тезите, с които кандидатът очевидно имаше проблем. Когато Цацаров напусне ВСС, съветът би получил шанс да се еманципира. Дали ще се възползва от него при силния политически натиск, е отделен въпрос.

Президентът обаче пропусна възможността да сезира КС, преди да откаже указ. И отвори пред ВСС бързата писта за формалното прегласуване на Иван Гешев. Това би могло да се случи още тази седмица. Този сценарий беше начертан от Цацаров, а от кадровия орган вече дойдоха достатъчно ясни знаци, че ще го следват.

Разбира се, нищо не пречи президентът да използва втората опция – да се обърне към КС, преди да издаде указ за назначаването след второто гласуване. Все пак при бърза и съмнителна от гледна точка на законността втора процедура президентът получава допълнителни възможности да се покаже най-малкото като критик на статуквото, подготвяйки почвата за президентските избори, които не са чак толкова далече. Тогава държавният глава ще има втори шанс да критикува личните качества на Иван Гешев, което се очакваше още при връщането на номинацията му. Така пак могат да се изтъкнат аргументите за вижданията на Гешев за демокрацията, разделението на властите, недосегаемостта на главния прокурор и т.н. Както и за отказа на прокуратурата да покаже обективно какви са качествата му като прокурор, тъй като не е публично известно той да притежава някаква компетентност извън наказателното право.

От друга страна, едва ли можем да очакваме прекалена смелост от президента. Досега той с нищо не е показал, че има желание да води битки докрай. Обикновено подхваща една тема и я изоставя при първата по-остра реакция от засегната страна. Така стана и с инициирания от него преди година разговор за реформа в прокуратурата. В случая втори отказ да подпише указа за Гешев би означавал обявяване на война на прокуратурата и масирана атака от медиите около Делян Пеевски. При вече обтегнатите отношения на държавния глава с ГЕРБ и зле прикритото предупреждение към него покрай „шпионското дело“ Радев ще се озове под кръстосан огън от опоненти с много лостове за влияние и пред капани с много неизвестни.

Очевидно единственият, който може да разцепи този порочен възел, е суверенът – по време на избори и с активна гражданска позиция. Засега ВСС не желае да чуе гласа на протестиращите срещу избора на Гешев, приписвайки им връзки с някакви митични олигархични кръгове. Ако имахме работеща демокрация и сравнително нормална медийна среда, това нямаше да е така – мнението на обществото нямаше да е така демонстративно пренебрегвано и можеше да имаме ясна и в пъти по-силна позиция на президента. Парадоксът е, че в такива условия Гешев изобщо нямаше да е номиниран за главен прокурор, камо ли избран.

Доротея Дачкова, „Сега“