Каква е разликата между отношението на главния прокурор и на шефа на КПКОНПИ към политиците? Защо политиците твърдят, че не трябва да се месят в избора на обвинител № 1, тъй като той после ще трябва да ги разследва тях, но избират пряко шеф на Антикорупционната комисия, който също би трябвало да ги разследва?
Тези въпроси бяха повдигнати пред Йордан Цонев (ДПС) в интервю за Нова тв. Вместо да им отговори обаче, Цонев предпочете да изсипе поредните обвинения към „т.нар. демократична общност“, както я нарече той. И да изрече няколко разминаващи се с фактите твърдения.
Цонев изтъкна, че парламентът може да избира шеф на КПКОНПИ, защото „ние сме парламентарна република“. Това бе негов коментар на идеята шефът на КПКОНПИ да се назначава от президента.
„НС е пряко овластено от народа. Няма никаква логика, че ще гласувам за председателя на КПКОНПИ и той няма да ме разследва“, заяви Цонев.
След което смени темата с обвинения към десницата, която не е протестирала при избора на предишния главен прокурор, въпреки че той е бил избран много по-недемократично и по-непрозрачно.
„Т.нар. демократична общност въобще не протестира. Защо тогава не протестираха“, попита Цонев.
И сам си отговори:
„Този главен прокурор повдигна обвинения на целия този т.нар. демократичен спектър.“
Той използва понятието „разградската десница“, визирайки опорната точка за „Агнешките главички“, повтаряна в медиите на Пеевски. Единственото име, което спомена Цонев в „целия този т.нар. демократичен спектър“ обаче, бе на бизнесмена Иво Прокопиев.
„Как ще ми обяснят, че не протестирха? Депутатите и политиците нямаме роля в този избор“, заяви Цонев.
Но пропусна да спомене, че 11 души от 25 членове на ВСС са избрани от парламента и всички те единодушно гласуваха за Иван Гешев.
Според Цонев обаче не парламентът, а „Демократична България“ се меси „директно“ в избора на главен прокурор. Също като премиерът Бойко Борисов и лидерът на БСП Корнелия Нинова Цонев каза, че сега избираме главен прокурор след поправките в законодателството, поискани от Христо Иванов, когато той бе правосъден министър.
Фактите обаче са други – промените в Конституцията не бяха приети така, както искаше Иванов, и именно затова той стана единственият български министър през последните 30 години, подал си оставката заради несъгласие с правителството, в което участва.
Противно на твърденията на Цонев темата за главния прокурор вълнува обществото много отдавна. И това е нормално, защото става дума за единствения пост в държавата, за който няма записан текст в Конституцията и законите относно това кой контролира неговите действия и бездействия. Темата за промени в основния закон, свързани с главния прокурор, бе много актуална още през 2002 г. Тогава от десницата, представлявана от ОДС, предлагаха главният прокурор да мине към изпълнителната власт, за да подлежи на контрол от парламента. Конституционният съд обаче, сезиран от тогавашния главен прокурор Никола Филчев, постанови на 10 април 2003 г., че подобни промени могат да се правят само от Велико народно събрание, с което създаде серизна пречка пред по-сериозни реформи в съдебната власт.