Само за броени дни очертаващата се като скучна и с предизвестен финал кандидатпрезидентска кампания се преобрази. Изглеждаше, че сегашният президент Румен Радев ще спечели почти служебно втория си мандат. Но буквално минути преди за инициативните комитети да хлопне мандалото в ЦИК бяха регистрирани две сериозни кандидатури за участие в надпреварата за държавен глава – ректорът на най-старото висше учебно заведение у нас проф. Анастас Герджиков и председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов.
И Радев, и Герджиков, и Панов, са се обявили за независими, издигнати от инициативни комитети, но зад всеки от тях личат строените партийни корпуси. Очевидно някаква нова мода се наложи в българската политика през 2021 г. – на инициативните комитети, а не на чисто партийните номинации.
„Модата на издигнат от инициативен комитет кандидат-президент е конюнктурно продиктувана. Видя се, че трудно може да се издигне чисто партиен кандидат, който да противостои на президента Румен Радев“, смята доц. Иво Инджов, преподавател по политически комуникации във Великотърновския университет. По думите му е категорично ясно, че проф. Анастас Герджиков е кандидатът на ГЕРБ и ДПС, а Лозан Панов – на „Демократична България“. Според него това опростява нещата – ще имаме сблъсък между кандидатите на БСП, на ГЕРБ и ДПС, и на ДБ.
Няма съмнение, че сега кампанията за президент ще засенчи тази за Народно събрание, въпреки че България е парламентарна република и важните въпроси се решават там, а не на „Дондуков“ 2.
Подкрепяйки, така да се каже, независимия кандидат – проф. Анастас Герджиков, ГЕРБ прави опит да се еманципира от политическото си минало и да излезе от изолацията, в която изпадна. Но е много спорно, че ще успее. Софийският университет е марка, само че няма как да бъдат забравени кражбите, рекета, корупцията, чекмеджетата с пачките и кюлчетата, лобистките закони, т.е. цялото почти 12-годишно управление на Бойко Борисов и ГЕРБ. Целият този негативен багаж малко или много ще се прехвърли и върху проф. Герджиков.
„Духът на Аристотел срещна духа на Винету“ – така коментира министърът на културата Велислав Минеков кандидатурата на проф. Герджиков. „Това е падение… Когато правите поклон пред Борисов, тогава вие ставате част от барселонската афера, вие се прегръщате с Мата Хари барселонска и Мата Хари боянска, вие ставате част от чекмедежетата“, подчерта един от хората, които миналата година изкараха над 200 дни на площада пред президентството с искане на оставката на Борисов и Гешев.
След като се разбра, че ГЕРБ не е в състояние да издигне силна партийна кандидатура, която да има шанс срещу Радев, ректорът на СУ се появи като спасителна сламка за тази партия. Набляга се на това, че той произхожда от научните, от академичните среди с хуманитарен профил, но от друга страна му закачиха за кандидат-вицепрезидент жена полковник от ВВС. Това в някакъв смисъл явно е реплика към Радев, още повече, че въпросната дама е била и пиар на военновъздушните сили.
С този акт обаче де факто се обезсмисля мантрата, която някои хора от Инициативния комитет искат да наложат, че е крайно време да се даде път на науката пред армията, да се противопостави „интелигентността на фатмащината“. Самият Борисов не прави много добра услуга на кандидата си за президент като повтаря, че бил „ректор на ректорите” (Герджиков е председател на Съвета на ректорите на висшите училища у нас). От устата точно на Бойко Борисов това звучи почти като „капо ди тути капи“.
Не направи много добро впечатление и че още не регистриран официално в ЦИК проф. Герджиков заповтаря основната опорна точка на ГЕРБ, че щял да бъде обединител на нацията за разлика от Радев, който я разединил. Тези изказвания малко „кънтят на кухо“, защото хората веднага започнаха да се питат как ще се обединяват корупционерите и крадците с ограбените, биячите с битите, бедните с богатите, лъжците с измамените, отвратителните с отвратените…
“За момента той (Герджиков – б.р.) обединява единствено ГЕРБ и ДПС. В идеята, че той лично може да обедини нацията, има страшен фалш. Нацията няма нужда от човек, който да припознае за свой обединител. Ние сме разделени заради дълбок морален проблем в състоянието на българската държавност, която тъне в разруха заради корупция… Без да назовеш проблема, без да кажеш, че има дългогодишно зло, което е дългогодишната ненаказана корупция, злоупотребата с власт, просто да кажеш “Сега всички ще се обедините” – граничи с фалша”, коментира съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов.
Той посочи, че у нас не просто има корупция, има системна корупция, която разгражда българското управление и която е системно ненаказана. „Ако ние наистина искаме да възстановим българската държавност и да я укрепим, няма как просто да кажем, “Забравяме, почваме на чисто, даваме индулгенция и караме напред, все едно нищо не е било”. Просто няма да се получи”, категоричен е Иванов.
Заставайки зад кандидатурата на проф. Анастас Герджиков, Борисов си правеше сметка да удари с един куршум два заека – хем ГЕРБ да има конкурентноспособна кандидатура за президент, хем да привлече десните избиратели. Това
накара десницата да реагира мълниеносно.
Инициативата „Правосъдие за всеки“ направи неоценима услуга на „Демократична България“, която не по-малко от ГЕРБ се затрудняваше при намирането на подходящ претендент за „Дондуков“ 2. За часове бе убеден председателят на ВКС Лозан Панов да се включи в битката за държавен глава. Именно той олицетворява най-адекватно дългогодишната кауза на демократичното обединение за реформа на съдебната власт и по-конкретно на прокуратурата. Така че по-удачна номинация то едва ли щеше да намери.
Отделен въпрос е в каква степен е избираем, тъй като е доста тясно профилиран и неразпознаваем за голяма част от обществото. Но дори и да не стигне до балотаж, Панов със сигурност ще разбърка картите и най-вече ще обърка сметките на Борисов и ГЕРБ, които не спират с опитите да си „присвоят“ автентичното дясно.
На предстоящите президентски избори не по-малък интерес представлява и напливът от националистически претенденти.
Своята кандидатура (за трети път) вече обяви лидерът на „Атака“ Волен Сидеров, както и председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов. ВМРО пък този път не предлага воеводата Красимир Каракачанов, а университетския преподавател от Велико Търново и бивш депутат Милен Михов. На пистата се е наредил и водачът на НФСБ и бивш вицепремиер Валери Симеонов, за когото много пасва народната поговорка: „Те в селото не го искат, той за поповата къща пита“. Засега в тази компания липсва Веселин Марешки, но има още време. Очевидно целта на тези заявки е да дръпнат, доколкото е възможно, партийните листи на вота, който е 2 в 1. С надеждата поне една патриотична формация да успее да се промъкне в следващия парламент.
Елизабет Дафинова, Банкер