Новият спасителен план на Европейския съюз може да постави България в непозната досега роля – да даде повече пари, от колкото ще получи и да се окаже спонсор на редица държави в европейската общност. Този риск очерта евродепутатът Радан Кънев в сряда (27 май) – часове преди Европейската комисия да представи идеите си за създаване на кризисен фонд за излизане от коронакризата. Очакванията са размерът на финансирането да бъде около 2 трилиона евро.
„Всеки ще даде пари, при по-бедните държави означава по-голяма вноска. Важният въпрос е кой какво ще получи – тези фондове ще бъдат конкуренти. Няма да получих „X“ пари, властта свикна на лесни и готови пари, които да харчи, както си иска. В случая финансирането зависи от това колко са сериозни“, обясни Кънев.
По думите му българското правителство бойкотира Зелената сделка, а минимум половината от този пакет ще бъде насочен в тази посока. „Ние можем да се окажем спонсор на Италия, Испания или Холандия. Има ли България национален възстановителен план, за дигитализация и позеленяване на икономикатa“, коментира пред bTV евродепутатът.
Подобен сценарий лансират и от немския икономически институт ZEW. Според германските икономисти, ако средствата от спасителния фонд се изплащат от ЕС на всяка страна членка единствено въз основа на спада на БВП през 2020 г., страната ни ще получи 3,6 млрд. евро, а ако се отпускат само въз основа на жертвите от коронавирус – 0,9 млрд. евро.
Ако се даде 2/3 тежест на спада на БВП и 1/3 тежест на жертвите, страната ще получи 2,7 млрд. евро, което възлиза на 4,45% от брутния вътрешен продукт за 2019 г.
Според модела на ZEW обаче нетният принос на България към фонда ще е в размер на 6,6 млрд. евро, което ще ни превърне в нетни губещи на 3,9 млрд. евро. Изчисленията за вноската на България се базират на предположението, че приносът на всяка държава- членка на ЕС към Фонда за възстановяване ще е основан на дела й от общия брутен национален доход в ЕС
По този модел очакванията на немските икономисти са най-големият донор да е самата Германия, а най-големите печеливши да са Гърция, Белгия, Латвия, Италия, Испания, Естония, Нидерландия и Швеция.
Не е изключено обаче крайният вариант на ЕК да е по-различен от допусканията на ZEW.
Преди дни председателят на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент Манфред Вебер заяви, че България е сред страните, които ще могат да се възползват от Фонда за възстановяване след пандемията от Covid-19 въпреки ниския брой на заразените. Въпреки това Вебер посочи, че критериите за подпомагане от фонда ще са с приоритет за хората, които са заразени.
От думите му се разбра, че е постигнато съгласие с Европейската комисия за Фонда за възстановяване от пандемията с коронавируса, след като той и колегата му Зигфрид Мурешан изпратиха писмо до председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, в което заплашиха групата да наложи вето върху 7-годишния бюджет на общността, ако парламентът не бъде изцяло ангажиран в изготвянето на плана за възстановяване.
Ключов момент е колко пари ще се получават под формата на безвъзмездни средства и колко под формата на заеми. Холандия, Австрия, Швеция и Дания не искат да се отпускат безвъзмездни средства, а само заеми. Очаква се Еврокомисията да предложи комбинация от двете, но не е ясно в какво съотношение.