И най-малкият опит за промяна в митниците предизвиква яростен отпор от владетелите на статуквото
Миналата седмица държавата беше разтърсена от събития, които се случват за първи път. За първи път беше арестуван директор на Агенция „Митници“. За първи път главен секретар на МВР си подаде оставка и след това си я оттегли. И за първи път министър-председател прати сигнал до специалния прокурор, който да разследва главния прокурор. Всички тези първи неща бяха пакетирани в скандал с политически цели, като основната е да се внуши участие на политици от ПП-ДБ и назначени от тях лица в т.нар. контрабандни канали. До момента за това няма никакви конкретни данни. Сигурното е само, че контрабандни канали има от социализма насам и за да са толкова сериозни в момента, те са се ползвали с пълната подкрепа на ГЕРБ и ДПС, които доминират държавното управление и политиката от 2001 г. насам.
Контрабандата винаги е била под контрола на политиците. И това не е от вчера. Още по времето на социализма Държавна сигурност изгражда специален отдел „Скрит транзит“ към Второ главно управление, по който изнася за арабския и африканския свят оръжие и наркотици – основно каптагон, по поръчка на ЦК на БКП. В средата на 80-те контрабандата става толкова важна за държавния бюджет, че отделът прераства в самостоятелно управление.
След демократичните промени по тези канали продължи да минава контрабанда, но този път в частен интерес и основно като внос. Границата си е същата, ченгетата са си същите, „бизнесмените“ са си същите, просто започнаха да работят за себе си. Така каналите се оказаха в ръцете на новите частници и зараждащата се мафия. В архивите на Държавна сигурност има достатъчно рапорти и донесения за пратки на легендарни агенти на ДС като Младен Мутафчийски, Фатих Шабан или Илия Павлов, които осъществяват контрабанда на оръжие към ембаргови държави през 1990 г. Доказателство за връзките между службите е и че до 2011 година 63 началници в митниците бяха разкрити като служители и агенти на ДС.
В началото на демокрацията държавната граница беше разграден двор. Разпаднатият контрол позволи на начинаещи бизнесмени да спестяват акцизи и мита, а професията митничар започна да звучи много скъпо.
Югоембаргото има съществена роля в развитието на контрабандните канали. В периода 1994 – 1996 г. от особено значение беше западната граница на България с остатъчна Югославия и Македония. Контрабандата в този период се беше превърнала в национален спорт в пограничните райони – от дребни контрабандисти, които изнасят гориво в туби и бидони, до цели влакови композиции, които минаваха през Калотина и по Дунав. Тогава в контрабандата влязоха мутрите, които охраняваха ешелоните на „Мултигруп“.
Проектираното минало
В тези години на Капитан Андреево изгрява звездата на Тенчо Тенев-Свинаря, осветен като агент на Държавна сигурност. Тенев беше съдружник с генерал Любен Гоцев, бивш зам.-директор на Първо главно управление на ДС и функционер на БСП. Около 1997 година друг агент и служител на ДС, Марин Димитров, излезе на светло. Това е същият Димитров, който беше арестуван миналата седмица и обявен за контрабандист. Марин Димитров е служител на Национална служба „Сигурност“ (НСС – предшественикът на ДАНС) в Кърджали. Той е вербуван за агент на Трето управление на ДС – Гранични войски, през 1982 година, а две години по-късно става и щатен служител на ДС към Второ управление.
До 1998 г. гранично-контролните пунктове бяха под контрола на НСС, наследник на бившето Второ главно управление на Държавна сигурност. Тогава на ГККП-тата застана Гранична полиция – както и би трябвало да бъде.
Този факт обаче предразположи към преразпределение на каналите и те бяха овладени от мощната тогава групировка ВИС-2. Неин емблематичен представител беше Константин Димитров-Самоковеца, който контролираше целия трафик на стоки – от наркотици, през китайския внос до нелегалния транзит на спирт и горива. Сикаджии пък внасяха горива и спирт през митница Бургас.
Пак през 1998 г. контраразузнаването осъществи акция срещу контрабандата на цигари, в която изплува името на Никола Николов-Паскал. За него също се твърди, че е ключов играч на границата в Хасково и бивше ченге. Името му периодично се появява в подобни разработки (след това се появи и през 2015 г. и сега изплува като ръководител на групата при ареста на шефката на митницата Петя Банкова заедно с баща и син Марин и Стефан Димитрови).
Тогава се твърдеше, че политикът, който „коли и беси“ на Капитан Андреево, е организационният секретар на СДС Христо Бисеров. Той беше изключен от синята партия през 1999 година заедно с Йордан Цонев заради съмнения за корупция. И двамата преминаха в ДПС. Бисеров беше съден за пране на пари в размер на 2 млн. лв. през 2012 година, но съдът го оправда. Цонев е зам.-председател на ДПС.
Когато мутрите влязат на границата
Капитан Андреево е ключов контролен пункт. Той е най-големият сухопътен портал към Европейския съюз, по който минават всички стоки от Азия с гигантски транзит. Ето защо винаги е бил център на много интереси.
След ерата на Самоковеца, който беше застрелян през 2003 година в Амстердам, дойде времето на Иван Тодоров-Доктора, също известен контрабандист със сериозно влияние и възможности. Това съвпадна с идването на НДСВ на власт. Той беше взривен на „Цариградско шосе“ през 2003 година, като подозренията за атентата паднаха върху висаджии. Доктора тогава оцеля, но от куфарчето му разследващите намериха снимки на парти на яхта по време на състезанието на Формула 1 в Монако. На нея освен Иван Тодоров- Доктора беше Петър Петров-Амигоса, бизнесменът Спас Русев, станалият после енергиен министър Мирослав Севлиевски, транспортният министър в правителството Пламен Петров, финансовият министър Милен Велчев и близкият в момента до ГЕРБ бизнесмен Любомир Минчев.
Главен секретар на МВР тогава беше Бойко Борисов, като основните подозрения тогава бяха, че той е дал снимките на медиите, тъй като по това време беше в конфликт с финансовия министър Милен Велчев. Борисов тогава каза, че на тази снимка е „цялата мафия на България“. От така наречения яхтен скандал не последва нищо.
Някъде в този период Златомир Иванов-Баретата също се опита да контролира контрабандни канали на Капитан Андреево с местния бизнесмен Кръстьо Кръстев-Маймуната, но не успя да се наложи. През 2004 г. МВР под управлението на Борисов реализира акция срещу Къци Маймуната и така той отпадна от клона на контрабандата.
Докторът беше застрелян в колата си през 2006 година в центъра на София. Каналите бяха овладени от друг.
Приватизацията на Капитан Андреево
Това, което се случи по времето на първото правителство на Борисово през 2012 г., беше, че на Капитан Андреево трайно се настаниха бившите висаджии. Разликата беше, че държавата в лицето на министерството на земеделието сключи договор с фирма, зад която се криеше Красимир Каменов-Къро за т.нар. златен гьол. Санитарен коридор, през който трябва да минава всяко превозно средство заради свинската чума в Турция. Впоследствие и друга част от граничния контрол беше „приватизирана“ – фитосанитарният контрол чрез десетгодишна концесия. Дори когато опасността от чума премина обаче, „златният гьол“ продължи да действа. Това е от т.нар. тесни места в държавата, които предоставят изкуствен монопол на фирмата. Разликата е, че парите не отиват в държавата, а в частен джоб. Много от журналистическите разследвания в националните телевизии по този повод не видяха бял свят, но пък за сметка на това журналистите останаха без работа. Разбира се, това е само щрих от общата картина, който обаче показва влиянието на тези хора в обществените процеси.
Това много напомня на настаняването на американската мафия в синдикатите по доковете, които взимат процент от всяка стока, която се разтоварва там. Така държавата се оказа съдружник на организираната престъпност, и то с миноритарен дял.
Така на Капитан Андреево трайно се настаниха хората на Къро, тогава заедно с Таки. Те овладяха цялата инфраструктура на пункта – митницата, фитосантарния контрол, ХЕИ-то, паркингите наоколо – огромен ресурс, през който тече гигантски паричен поток. Някои анализатори го изчисляват на един милиард годишно. Този дует се раздели преди няколко години. Къро беше застрелян в ЮАР миналата година, а неговият наместник на капитан Андреево Чакърян-Ами премина към Христофорос Аманатидис-Таки.
С малки изключения до 2022 г. в митницата не се случваха значими скандали. Едно от възможните обяснение е, че Агенция „Митници“ си е вършила перфектно работата и всичко е било наред. Което е по-малко вероятното. Другото обяснение е, че контрабандните канали са били овладени централно, създаден е бил ред и всички задкулисни играчи са били щастливи, защото някой отгоре е раздал парче от тортата на всеки и е получавал своя дял – подаръци ще има за всички от сърце. Няма огромни печалби само за един играч, но и няма конфликти и убийства.
Ето защо, когато правителството на Кирил Петков се опита да върне на държавата фитосанитарния контрол на границата на Капитан Андреево, то просто беше свалено. На изслушванията в парламентарната комисия по този въпрос се видя много ясно как депутати от ГЕРБ и ДПС се изправиха яростно срещу тогавашния шеф на БАБХ Христо Даскалов и зам.-министъра на земеделието Иван Христанов. Толкова яростно, че страшно много им личеше, че искат да се докажат пред господарите си, че бранят интересите им, които много очевидно не съвпадаха с държавните.
Тогава с много усилие държавата успя да изгони частните фирми, които контролиха Капитан Андреево. Сега е налице обратното действие – през завладения съд групировките са връщат на граничния пункт. Има серия от решения, които постановяват връщането на предишното положение.
Досега в новата история на България няма нито един значим случай на осъден митничар или контрабандист от значителна величина – има т.нар. шанаджии, самостоятелни малки играчи, които не се отчитат на босовете, но големи играчи няма.
Какво се случва сега
Според справка на Агенция „Митници“, поискана от „Дневник“, за своето управление от 40 дни преди ареста й Петя Банкова е сменила или преназначила на други постове в митницата 88 души. Тя смени шефовете на митниците в София, Пловдив и Капитан Андреево. Без да се коментира доколко удачни са новите назначения, това е сериозно кадрово разтърсване в митническата система.
Едновременно с това покани на границите с Турция и морските пунктове американски консултанти, а предстоеше да дойдат и австрийски митничари. Дори и това да не е било опит за смислено преструктуриране на митниците, така че да се ограничи контрабандата, тези ходове едва ли са помогнали на сегашните играчи, които я контролират.
В скандала сега Петя Банкова беше обвинена в това, че е общувала с баща и син Димитрови, които според намеците на прокуратурата и близките до ГЕРБ медии са „контрабандисти“. В отговор на това се появи обяснението, че баща и син Димитрови знаят много добре къде са пробити митниците и кои са хората от системата, които контролират контрабандните канали, и са помагали да се запушат дупките и да се сменят пробитите митничари. Което е и защитна версия на главния секретар на МВР Живко Коцев, който е заявил, че е общувал с двамата т.нар. контрабандисти, защото имал оперативен интерес към тях. Тази теза е възможна, но успешно компрометирана от изтеклите снимки за близостта му с тях.
Основното внушение в цялата акция срещу Петя Банкова е, че тя е искала да овладее контрабандните канали, като постави на мястото на корумпираните митничари свои хора.
Всички тези внушения и обвинения предполагат разбиване на статуквото и секване на парите за партийни (и най-вече лични) каси от контрабандата. Което няма как да им се хареса и затова скандалът беше предизвикан сега – точно преди изборите. Като в цялата многоходова компроматна операция далечните цели са компрометирането на бившия вътрешен министър Бойко Рашков и бившия министър на финансите Асен Василев – единия за това, че е дръзнал да арестува Бойко Борисов и да го разследва, а втория, защото е лидер на опонентите на ГЕРБ. А с пламенната си защита на вече бившия главен секретар на МВР Живко Коцев ГЕРБ получиха и в бонус бившия премиер Николай Денков.
А когато владееш цяла инфраструктура на силовите държавни структури – специалните служби, с новите правомощия на КПКОНПИ – Комисията за противодействие на корупцията, начело с прокуратурата, се получава един конгломерат от интереси, който мрази промените и обича статуквото. И „сготвянето“ на тези, които искат промяна, изобщо не е трудно.
Защото цялата тази група действа с инструментариума на държавата – репресивни органи, обвинение, специални служби, и ги използва за натиск по устав над всеки. В този смисъл клишето „В България мафията си има държава“ трябва да се преосмисли в „Държавата е мафията“.
Йово Николов, Капитал