Как Източна Азия се справи с КОВИД-19

Днес светът е под карантина, странно нали? Всички филми от художествената и научна фантастика, чиито сюжети са посветени на разпространението на смъртоносни вируси, които деформират и унищожават скоростно човечеството, днес изглеждат напълно реалистични. Разбира се, масовите епидемии не са творение на XXI век. Историята познава няколко големи вълни на пандемия, които безспорно са променили хода на човешката цивилизация и са оставили трайно своя отпечатък. Към днешна дата предизвикателството, пред което сме изправени, е КОВИД-19 – „КО“ идва от думата корона, „ВИ“ от вирус, а буквата „Д“ от болест (на англ. desease). “19” показва годината на поява на вируса. Вирусът успя за отрицателно време да се разпространи и обхване почти всички страни в света. Това обстоятелство се благоприятства от постоянните потоци от пътуващи хора, които се излагат на досег с различен климат, географски особености и биоразнообразие. Новият корана вирус успя да подбере и точният момент на своята атака – началото на новата година, когато много хора пътуват, за да се съберат със семействата си или организират екзотична ваканция.

В началото на април е налице и мрачната равносметка от разразилата се пандемия – над 104 000 смъртни случаи в световен мащаб и над 1.7 млн. заразени от началото на епидемията. Най-тежко за вируса плати Европа и по-точно Италия, която регистрира  19 468 смъртни случаи и над 152 000 заразени. Плътно зад нея се придвижва Испания с 16 606 починали и над 161 000 положителни проби за коронав ирус.  Следват Франция и Великобритания. Към момента смъртните случаи на Стария континент  възлизат на 71 335 души. В световната ранглиста САЩ се нареждат на първо място по брой заразени с КОВИД-19 – 533 115 и 20 580 смъртни случаи.

За най-тежко ударените от новия вирус в Европа през изминалата седмица се появи лъч надежда – смъртта прибра дължимия данък и позволи на хората да си поемат глътка въздух. Много от западноевропейските държави започнаха да говорят за евентуално отхлабване на карантинните мерки и постепенно завръщане към нормалния си начин на живот.

Идва въпросът защо ситуацията бе подценена

и правителствата започнаха да прилагат твърде късно мерки за контрол над заразата? Бих казала, че от огромно значение е поемането на отговорност, но не само от страна на правителства и управляващи. Говоря за отговорността у самите хора, обикновените граждани. Защото свободата не е само право, което се дава и гарантира на гражданите на една държава от основния закон на страната. Свободата е отговорност, която всеки един от нас трябва да осъзнае и да приложи най-вече в кризисни ситуации като тази, в която се намираме в момента.

Има обаче примери, които ни убеждават, че съвместните усилия на общество и управляващи дават добри и ефективни резултати. Става въпрос за Тайван. Най-важното обстоятелство, което позволи на островната държава да премине спокойно през истерията с вируса е вземането на поука от историята. Това твърдение звучи като клише. Но в случая с Тайван е спасителна лодка. От началото на разпространение на корона вируса в страната са регистрирани едва 388 случаи на заразени и 6 починали души. Разстоянието между континентален Китай и Тайван е само 130 км и прогнозите изчисляваха, че островът ще бъде вторият най-силно засегнат по брой заразени след Китай, заради географската близост и броят на полетите, обменян между двете страни. Както е известно, Тайван не е член на Световната здравна организация (СЗО). Китайската Народна република счита Тайван за част от националната си територия и поради тази причина островът не е международно признат за суверенна държава по смисъла на международното право. Въпреки изолацията от СЗО, Тайван със сигурност има на какво да научи не само експертите от здравната организацията, но и страните от цял свят и да предаде своя положителен опит в борбата с корона вируса. За големия успех на Тайван разказва д-р Джейсън Уанг в своя статия. Той е експерт по обществена здравна политика в Станфордския университет в САЩ. След като на 31 декември 2019г. СЗО бе уведомена от китайското правителство за появата на грип с неизяснен произход в Ухан, тайвански служители започнаха да се качват на борда на пристигнали от Ухан самолети и да оценяват здравословното състояние на пътниците. Те следяха за симптоми на висока температура и треска. Подозрителните случаи веднага биваха тествани за 26 вида вируси, включително Тежък остър респираторен синдром (SARS-САРС) и Близкоизточен остър респираторен синдром (MERS-МЕРС). Пътниците, които проявяват симптоми на кашлица и висока температура, незабавно бяха изпращани вкъщи под карантина, като впоследствие се преценяваше дали ще има нужда от допълнителна медицинска помощ.

През 2004г. правителството на острова учредява Национален здравен команден център, който фокусира дейността си върху разпространяването на опасни зарази и вируси. Осъществява се и навременен обмен на информация между здравните, митническите и имиграционните власти. Тайван умело използва развитието на технологиите, за да се радва на ползите от тях по време на криза. В този смисъл Тайпе разработи програма, чрез която хората могат да съобщават историята на пътуванията си и евентуални симптоми на заболяване. Предаването на тази информация се случва чрез сканиране на специален QR код при пристигане в страната. След това съответното лице получава текстово съобщение, което го информира за неговото здраве. Освен това на всички болници и аптеки в Тайван се дава достъп до пътническата информация на пациентите. Тайван е първата страна, която забрани полетите от Ухан, Макао и Хонгконг в края на януари. Щом разпространението на епидемията бе на лице, правителството в Тайпе забрани износа на хирургически маски, за да се подсигури достатъчна наличност  за тайванските граждани на ниски цени – под долар за маска. Друг позитив на тайванската система за борба с корона вируса

е безплатното тестване на пациентите

в съответните медицински заведения. Ако се окаже, че пациентът трябва да бъде поставен под карантина за 14 дни, правителството му осигурява храна, заплаща за медицински грижи и за разходи по жилището. За началните и средни училища са осигурени достатъчен брой маски, както и дезинфекциращи спрейове за ръце.

За успеха на взетите мерки в страната със сигурност значение има и активното участие на гражданите. Общественото мнение напълно одобрява поетата политика и управленският апарат се ползва с голям коефициент на доверие. Тайванското общество може да се изтъкне като пример за адекватно поемане на отговорност във време на криза. Може би затова животът в островната страна продължи да тече почти нормално. Тайван се възползва от ситуацията, за да работи и върху външнополитическия си имидж. Дари 10 млн. маски на свои партньори под лозунга „Тайван може да помогне и Тайван помага“.

Началото на април започна оптимистично и Китай обяви, че епидемията е овладяна и населението и икономиката могат да се върнат спокойно към своя нормален ритъм. Няколко дни по-късно случаите на положителни проби за корона вирус започнаха да се увеличават и в момента Китай и Южна Корея преминават през втора вълна на заразата. Нещо подобно се случи и в Тайван. И трите страни са потвърдили, че новите случаи на заразени се отчитат при хора, които са се завърнали от чужбина. Макар и малко разхлабени, строгите мерки за контрол над вируса ще продължат със сигурност поне до края на април. В Тайван макар поставените под карантина имат приложение на мобилните телефони, чрез които здравните власти следят нейното спазване, се обмислят нови, по-строги мерки. Оказва се, че някои хора оставят мобилните си устройства у дома и излизат навън. Предложението е да се въведат специални гривни, които ще могат да следят по-ефективно дали хората спазват карантина. Те ще имат специално устройство, което веднага ще сигнализира, ако гривната бъде свалена или срязана. Мярката е все още в процес на обсъждане, тъй като отваря сериозен обществен дебат дали по този начин няма да се нарушат основни човешки права и свободи.

Южна Корея е друг добър пример за предприемане на навременни и успешни мерки срещу светкавичното разпространение на вируса. Тактиката на азиатската страна, станала известна като Четирите „Т“ (от англ. testing, tracking, tracing, treating – тестване, установяване, проследяване и третиране) позволи на южнокорейците да не променят в значителна степен нормалния си начин на живот и не наложи приемането на строги и твърди мерки, както се случи в Китай и в повечето западноевропейски държави. В края на януари само с 4 потвърдени случая здравните институции в Южна Корея поръчаха подготовката и производството на тестове за КОВИД-19 и благодарение на механизма на здравната система в страната се позволи на хората да се тестват безплатно или срещу минимална такса. Ако бъде засечена положителна проба за вируса, властите проследяват историята на движението на пациента и хората, с които той се е свързал. След това пациентът бива лекуван адекватно, след преценяване на цялостното му здравословно състояние и дали попада в рискова група. До момента в Южна Корея са регистрирани 10 512 случая на заразени с корана вирус, като от тях 214 смъртни случая.

Позитивният опит на страната не е случаен.

Той изхожда от горчивите последици от Близкоизточния остър респираторен синдром, разтърсил азиатската държава през 2015г. Според експерти ключова за успеха на проведената политика и взетите мерки се оказва обществената подкрепа и солидарност. Южнокорейското общество осъзнава своята роля и отговорност за справяне със ситуацията и още в самото начало на епидемията предприема инициатива за самоизолация.

Сингапур, Япония и Виетнам също успяха навреме да окажат контрол и да не се стигне до предприемане на „драконовски мерки“. Самият Китай, от който тръгна заразата, е потвърдил 82 052 случаи на заразени и 3339 смъртни случаи. Поднебесната империя бе и първата страна, която обяви постепенно отваряне и рестартиране на икономиката. Щом новият вирус бе установен, китайските власти поставиха под карантина град Ухан, а впоследствие и цялата провинция Хубей. Полетите от Ухан и Хубей бяха спрени, а пазарите за екзотични животни затворени. За по-малко от седмица болница, предназначена за лечение на заразените с КОВИД-19 бе издигната в Ухан. Заедно с вътрешната за страната борба с коронавируса, Китай неуморно работеше и по външнополитическия си имидж. Китай се постара да се представи като отговорна държава, която поема лидерска роля в борбата с вируса, основана на концепцията на Си Дзинпин за „Общност на споделено бъдеще за човечеството“. Задействана бе и кампания за „дипломация на маските“, като бяха предоставени медицински маски и вентилатори и бе изпратен медицински персонал в страни, които имаха нужда от помощ.

Въпреки неуморното приложение на мека сила, недоверието на международната общност не бе смекчено. Вместо това бяха отправени обвинения в дезинформация и манипулация. Налице веднага излезе и антагонизмът „демократичен“ и „авторитарен“ пример в борбата за справяне с корона вируса. В САЩ и Великобритания се правят опити за политизиране КОВИД-19 с цел да се демонизира и евентуално накаже със санкции Китай. Засега тези опити удрят на камък.