Данаил Кирилов имаше нелека задача в правителството “Борисов 3”. Тази задача беше да маскира и да придава приемлив за публиката вид на топлата връзка между Борисов и главния прокурор (първо Сотир Цацаров, а понастоящем – Иван Гешев). Тази “топла връзка” всъщност е сделка: прокуратурата се отнася благосклонно към центъра на властта от ГЕРБ и ДПС, а центърът на властта брани нейните конституционни, законови и чисто политически привилегии и и осигурява обилно медийно отразяване. Основната задача на Данаил Кирилов беше хем да спазва и укрепва тази сделка, хем да убеждава публиката, че такава сделка не съществува.
Наполовина успешен в поставените му задачи
Министърът на правосъдието се оказа наполовина успешен в тази задача: спази сделката, но я направи толкова видима, че стана опасен за своите титуляри. Придържайки се към сделката, Кирилов така и не успя да измисли институционален начин за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор. За да блокира въвеждането на подобна процедура, той искаше да я направи приложима и за председателите на върховните съдилища – най-вече за Лозан Панов, на когото се позиционира като персонален опонент (да не кажем “враг”). Венецианската комисия му напомни, че това не само не е необходимо, но дори е опасно. След това напомняне Кирилов така и не успя да предложи по-удачен вариант за търсене на отговорност на главния прокурор.
Ролята на министъра беше важна и при избора на Иван Гешев. Там той също беше наполовина успешен. Уж политиката на правителството беше да не се “меси” в избора на нов главен прокурор и да не предлага “свой” кандидат, а всички реторически изяви на Кирилов бяха все в полза на тандема “Цацаров-Гешев” и все срещу техните опоненти като Лозан Панов. В този смисъл още тогава министърът “издаваше четата” и политико-прокурорската завера, срещу която имаше протести и през 2019 г., има и сега.
Кирилов продължи да води политика на пълна политическа защита на Иван Гешев и след неговия избор. Отново с аргумент, че уж не се месят в съдебната власт, ГЕРБ отказаха да внесат чрез министъра на правосъдието искане във ВСС да разгледа неговата работа и да го отстрани, ако открие нарушения. Така де факто ГЕРБ дадоха своето одобрение за Гешев и не се присъединиха към исканията на голяма част от обществото за оставката му.
Две основни причини за оставката
Но корените на днешната оставка на министъра не са заровени толкова назад във времето. Две са преките скорошни причини за нея. Първата е безумно слабият “проект за конституция”, който ГЕРБ внесе (по-скоро само занесе) в НС. Всички специалисти определиха този проект като дефектен, писан на крак и зле прикриващ основния замисъл на управляващите – да намерят процедура, чрез която да останат на власт. Сам по себе си конфузният “проект” е достатъчно основание за оставка. Той предвижда свикване на ВНС и затова към него се пришива идея за намаляване на броя на народните представители, без някой през последната година реално да е искал такова нещо (или да се е сещал за него). За сметка на това в проекта прокуратурата запазва всичките си привилегии, добива нови и остава в съдебната власт. Обикновено тези, които някога са искали ВНС, са го правили с цел да изкарат прокуратурата от съдебната власт и да я прехвърлят към изпълнителната. Верен на сделката, обаче, министър Кирилов не е предвидил нищо такова. В получилия се миш-маш от “идеи” дори министри от правителството откриха много неща, с които не са съгласни. Затова “проектът за конституция” беше разжалван до “предложение за дискусия”, а авторът му от баща-основател е на път да бъде разжалван до обикновен депутат от ГЕРБ.
Другата причина за разжалването са комуникационните способности на министър Кирилов, които му помогнаха да организира срещу себе си Фейсбук група от 17 хиляди души само за един ден. Като цяло министърът успя да се превърне в гръмоотвод за иронията, сарказма и хапливостта на социалните мрежи, което формално може да даде основание на Борисов да приеме оставката му.
Какво ще стане с проекта за ВНС?
Какво следва оттук-нататък за големия план за Велико Народно събрание на Данаил Кирилов обаче? Може ли този план да надживее политически главния си архитект?
Логиката подсказва, че уважаващ себе си юрист и конституционалист не би заел мястото на министър Кирилов след кашата, която той сътвори. Но пък винаги могат да се намерят жадни за публично внимание хора, за които честата смяна на позициите и принципите не е особен проблем. Сега бъдещето на проекта “ВНС” ще зависи от тях. И от ДПС.
Текстът е препечатан от Дойче веле