Гръмката новина за отстраняването на Русия от световния спорт за 4-годишен период обходи света със скоростта на светлината. Чуха се много „за“ и „против“. Чуха се и мнения, че санкцията е твърде малка (на вицепрезидентката на WADA Линда Хелеланд, на шефа на американската антидопингова агенция Травис Тайгарт). Чуха се и мнения, че наказанието е много тежко. Те, естествено, бяха предимно от руска страна. Самият президент на Русия Владимир Путин обяви, че не може да има общо наказание за всички руски спортисти, защото някои са невинни.
Но пък всички са наясно, че след като електронната база данни на московската антидопингова лаборатория е „прочиствана“, няма как да се знае кои състезатели са били в нея и кои не, за да бъдат счетени за подозрителни или признати априори за невинни. И това води до предстоящата тежка процедура по доказване на „чистотата“ на всеки отделен руски спортист, за да може той да се състезава поне под неутрален флаг на големи форуми, като световни първенства и олимпийски игри.
Всъщност не допинг провинения, а точно намесата в базата данни на печално известната московска лаборатория доведе до безпрецедентното ново наказание за руския спорт. И не толкова самото триене и променяне на файлове, а прекалено дългото шикалкавене на руските власти, които при това бяха предупредени от WADA, че базата данни, която предадат, ще бъде сравнена с предоставената още през 2015 г. от бившия шеф на лабораторията Григорий Родченков, който емигрира в САЩ и стана защитен от ФБР свидетел и главен източник на сведения за държавно подпомаганата допинг система в Русия.
Ето и основните моменти в този срамен процес на лъжи и протакане, лепнал най-голямото петно върху руския спорт в историята.
1. Според информацията на The Sports Integrity Initiative руските власти са знаели още преди есента за претенциите на WADA относно автентичността на LIMS (Lab Information Management Software). Ето и косвено доказателство: на 19 април спортният министър Павел Колобков казва пред „РИА Новости“, че има изготвен технически доклад. Но общо 4 писма от WADA с молба той да ѝ бъде предоставен са останали без отговор. Докладът е изпратен чак когато WADA задейства процедурата за обявяване в несъответствие на РУСАДА спрямо антидопинговия кодекс. С други думи – руските чиновници са протакали до последно.
Защо? Отговорът може да е, че са се опитвали да се договорят тихо с международните чиновници, разчитайки незабелязано да се стигне до Токио 2020 и там руският отбор да участва под своя флаг (както стана преди Рио 2016, когато докладът „Макларън“ не успя да изиграе своята роля по отстраняването, но пък тогава МОК се задейства и наложи санкциите). А и протакането е стандартна тактика на всеки, който не е заинтересован от установяването на пълната истина. Времето в такива случаи работи за него – противникът се изтощава психологически, фактите се събират все по-трудно, публичният интерес към разследването намалява и т.н.
2. Следственият комитет на Руската федерация иззе от московската лаборатория три харддиска на 21 юли 2016 г. След това голяма част от файловете е източена за 5 дни (21-25 юли). Това недвусмислено сочи към тезата, че истинската цел на силовото изземване на електронната база данни не е било разследването на криминално дело, а замитане на следите на държавната допингова система. А като си спомним, че Следственият комитет се подчинява директно на президента Владимир Путин, можем да си направим и извод на какво ниво се е решавал въпросът за съдбата на LIMS.
3. От чата, намиращ се в базата данни, са били изтрити няколко електронни съобщения, доказващи участие в манипулациите с пробите на Евгений Кудрявцев – бившия началник по приемането, съхранението и аликвотирането (разделянето на „порции“) на пробите в лабораториите в Сочи и Москва.
С какво е толкова важен Кудрявцев за руския спорт? Ето с какво:
Отваряме например решението на Спортния арбитражен съд (CAS) по делото за наказание на ски бегача Александър Легков, олимпийски шампион в най-престижната дисциплина – 50 км, в Сочи`14. Според твърденията на МОК точно Кудрявцев е предавал шишенцата с проби за подмяна през печално известната „миша дупка“ в стената на лабораторното хранилище (т.173-174 от решението). Когато обаче говори пред CAS в качеството си на свидетел, чрез видеовръзка, Кудрявцев твърди (т.342-354), че не е имало никаква схема за подменяне, че не познава офицера от ФСБ Евгений Блохин (човекът, който е взимал през дупката в стената шишенцата с проби и е предавал обратно шишенца с чиста урина), че Григорий Родченков е идвал винаги пиян на работа и че пак Родченков е писал имейли от негово име, защото му знаел паролата в Gmail.
Така че е разбираем стремежът да се запази такъв ценен свидетел чрез прочистване на доказателствата срещу него.
4. Специално за WADA руската страна монтира късометражен филм, в който събра изфабрикуваните от самата нея лъжливи доказателства. В известен смисъл този филм помогна много на WADA, защото представлява нагледен и удобен списък на руските машинации.
5. В московската лаборатория все още работят същите сътрудници, които бяха там и по време на аферата в Сочи`14. Това от гледна точка на властите си има обяснение, даже две. Първо – никой не разбира устройството на базата данни по-добре от тях. И второ – само с ударен труд те могат да изкупят вината си, което е доста изгодно: държавата ти прощава старите грехове, ако направиш за нея нови.
6. Манипулирането на данните в LIMS започва почти веднага след като сътрудниците на Британската антидопингова агенция (UKAD) напускат лабораторията в Москва. Явно в тяхно присъствие не са смеели да го правят. При това май не е имало и точен план за действие. За това говори фактът, че 20 000 файла са били премахнати от архива в периода 1-9 януари, когато се твърди, че е решаван въпросът със сертифицирането на оборудването за лабораторията от страна на експерти от WADA. Явно се е наложило да вадят файлове набързо, в приповдигнато следпразнично настроение, защото на 16 януари вече трябваше наистина да предадат базата данни на WADA и го направиха (б.р. – първоначално Русия трябваше да предаде LIMS до 31 декември 2018 г., но не спази срока, който бе сред условията на WADA за връщането на лиценза на РУСАДА).
7. Едно от явно изфабрикуваните от руската страна писма на сътрудника на московската лаборатория Тимофей Соболевски (също емигрант в САЩ от 2015 г.) до Родченков изглежда така: „Предлагам да посветим Кудрявцев в нашата схема с допинга. Трябва директно и ясно да му кажем, че ние създаваме замърсени проби, а спортистите и треньорите ни носят бонуси…“
Подобен идиотизъм показва нагледно каква липса на фантазия имат хората, които се занимават с тези шашми. Не стига, че един престъпник разкрива по някаква си причина схемата на друг престъпник (не беше ли достатъчно просто да се напише „предлагам да посветим Кудрявцев“), но го прави и писмено (не можеше ли в лична среща или по телефона?). А след това, имайки дистанционен достъп до базата, не си прави труда да изтрие такава улика.
Това за дистанционния достъп е последното „доказателство“, което приведе руската страна. В седмицата преди заседанието на Изпълкома на WADA група „независими експерти“ под ръководството на ректора на Московския държавен юридически университет (МГЮА) Виктор Блажеев обяви, че LIMS е манипулирана от… САЩ. Те заявиха, че базата данни е „пипана“ след емигрирането на Родченков и сътрудниците му Тимофей Соболев и Олег Мигачев през 2015 г. Експертите били открили влизания в архива от IP адрес от Калифорния, продължили чак до юни 2016 г., като тримата бегълци на практика били администрирали базата данни дистанционно.
Но как врагове емигранти, срещу които в Русия е повдигнато криминално обвинение, са си запазили достъпа със старите пароли и са имали толкова време права на администратори експертите не обясняват.
8. Руската страна е премахнала от LIMS данните за т.нар. „подозрителни“ проби – т.е. пробите, чийто първичен анализ е съдържал извод за наличие на забранени субстанции и затова подлежат на втори, по-задълбочени изследвания . Което усложни значително разследването срещу общо 145 руски спортисти.
Това е и най-главното в доклада на отдел „Разследвания“ към WADA с шеф Гюнтер Юнгер: Руските власти са направили почти невъзможна задачата по отделянето на чистите спортисти от нарушителите, която и без това изисква титанични усилия.
За да стане още по-ясно: 145 души, като се имат предвид и по-рано дисквалифицираните, е практически всеки трети член на руския олимпийски отбор. Ако предположим, че има видове спорт, в които допинг на практика не се използва, числото 145 може да означава, че в някои спортове положителни проби са давали всички руски състезатели.
Ето едно косвено доказателство за горната теза: В периода 2012-2015 г. в базата данни са били запаметени 133 PDF-файла, отнасящи се към анализи на проби. От тях подозрителни се оказват 121. 121 от 133!?
9. За да решат данните за кои проби да премахнат, мошениците чисто и просто са използвали приложението към доклада на независимата комисия на WADA, водена от проф. Ричард Макларън (б.р. – през 2015 г. именно докладът „Макларън“ разкри държавно поддържаната схема за допингиране и прикриване на положителни проби в Русия и доведе до първите тежки наказания). На това навежда фактът, че фалшификаторите не са пипали нищо около онези подозрителни проби, които не присъстват в списъка към доклада „Макларън“. С други думи – мързяло ги е да вършат огромната по обем работа сами, а тъпо са се възползвали от труда на канадския професор и екипа му.
10. Да следим датите. На 21 юли 2016 г. от базата данни изчезват файлове (харддисковете са вече в Следствения комитет), доказващи наличие на допинг в проби на руска биатлонистка. На 27 август 2018 г. обаче международният съюз по биатлон (IBU) уведомява руския (СБР) за започването на разследване на възможно допинг нарушение на същата тази биатлонистка. На 25 септември 2018 г. неидентифициран потребител влиза в LIMS и в търсачката издирва нейни данни и проби.
Т.е. – узнавайки, че разследването спрямо биатлонистката все пак е започнало, президентът на СБР Владимир Драчов (или някой друг от ръководството) не помага на това разследване (длъжен е на това според „пътната карта“, спусната от WADA), а звъни в министерството на спорта и търси помощ за „бедата“, в която е изпаднал. Министерството пък спешно организира ревизия на LIMS – дали не е останал там още някой компромат срещу всенародната любимка, биатлонистката.
Някои смятат, че аферата от Сочи`14 е най-позорното събитие в световния спорт, но настоящата история с базата данни от Москва може да ни накара да променим това мнение.
САНКЦИИТЕ:
*Забрана за участие на руски отбори на всички световни първенства и олимпийски игри за срок от 4 години (тук не влизат европейските първенства и кръгове за Световни купи);
* Участие само на „чисти“ руски спортисти на споменатите форуми, като те трябва да отговарят на следните критерии: не са споменати в доклада на проф. Ричард Макларън от 2015 г.; не са давали положителни положителни допинг проби през кариерата си; данните за техни проби не са били манипулирани в архива на московската лаборатория; преминали са пълен обем допинг контрол в независими лаборатории; съответстват на други критерии, които допълнително ще изготви WADA;
* В Русия няма да се провеждат големи международни състезания, с изключение на европейски първенства и някои световни, които вече практически е невъзможно да бъдат преместени в друга държава;
* На руски граждани е забранено да се кандидатират за членове на управляващи органи на международни спортни федерации в следващите 4 г.;
* Руски спортни чиновници, както и служители от олимпийския и параолимпийския комитет на страната нямат право да посещават в периода на санкциите споменатите видове международни състезания;
* Общата сума на глобите и компенсациите, които Русия трябва да изплати на WADA, е $5 млн.