В Париж обвиниха двете съюзнически страни, че играят играта на йеменските бунтовници
След Италия и Франция, Германия, Дания и Испания също се дърпат от Северен Йемен
Вашингтон и Лондон се изправят сами срещу Техеран, арабският полуостров пред взрив
Англо-американските операции през последните дни срещу бунтовниците-хути в Северен Йемен подчертаха за пореден път липсата на солидарност между европейците в тяхната външна политика – думкат от събота големите вестници из Стария континент. Вече не става дума за измъкването на Италия и Франция изпод „командната шапка“ на САЩ в Червено море, за което „Труд“ писа преди седмица, а за масираното отстъпление от предварително поети ангажименти за общи действия в региона от Германия, Дания, Нидерландия и някои други страни. Факт, който накара влиятелния италиански всекидневник „Кориере дела сера“ да намекне, че САЩ и Великобритания, плюс виновните за интервенцията им хути, са разпарчетосали Европа за пореден път.
Може малко пресилено да е подобно твърдение, но дим без огън няма, нали? Защото на 19 декември 2023 г. група от 44 държави, включително 27-те държави от ЕС, подписаха декларация, осъждаща нападенията на хутите срещу граждански товарни кораби, преминаващи транзит през Червено море. Този текст обаче не предвиждаше въоръжена реакция при атаки, но агресивността на севернойеменските бунтовници доведе до нова договореност вече с изрична заплаха от репресии. Става дума за текста от 3 януари 2024 г., който бе подписан от 10 държави, включително три страни-членки на ЕС – Германия, Дания и Нидерландия. В нощта на 11 срещу 12 януари обаче само американски и британски самолети удариха базите и радарите на хутите в Северен Йемен. Както писаха някои медии в Германия и Франция, във Вашингтон обаче не се били впечатлили от „ослушването“ на основни партньори от НАТО, тъй като Пентагонът отдавна знаел, че в решителния момент щял да може да разчита единствено на Обединеното кралство. В Европа обаче бягството от „бойното поле“ на германци, датчани и холандци предизвика сериозно раздразнение от страна на почти всички останали народи. А като връх на наглостта и лицемерието, в петък, след първите удари по цели на хутите в Северен Йемен, току май всички „дезертьори“ побързаха да окажат „политическа подкрепа“ на военните действия на САЩ и Великобритания срещу бунтовниците. Друга парламентите им не разрешавали…
Но както загатна френският в. „Льо Монд“, отприщените американско-британски атаки срещу хутите в Йемен са едновременно и ескалация, и незавършена мисия, вместо да дават отговори, те отварят нови въпроси. „Признавайки с ударите си способността на бунтовническите милиции да бъдат местна сила, ограничена досега в много сложния йеменски военен театър,- подчерта авторитетният парижки всекидневник в уводна статия, – Съединените щати всъщност заиграха играта на на хутите, които сега могат да използват конфронтацията, за да оправдаят своя железен юмрук върху контролираните от тях територии“. Като според вестника, освен че са сплотили редиците на хутите, американците и британците са предизвикали истински страх в страните от региона, начело със Саудитска Арабия, които смятат, че завихрящата се ескалация може единствено да направи всички местни държави губещи, дори да помете райски кътчета като Абу Даби, Дубай, Катар и т.н. Още повече, че Съединените щати според другия влиателен френски всекидневник „Льо Фигаро“ имали големи трудности с организацията на мощна военноморска конфигурация във водите покрай Арабския полуостров, а пък Великобритания не можела да изпрати там единствения си самолетоносач поради липса… на моряци! Неприятно, но вестниците се опасяват също така, че диспропорцията на силите – мощна съвременна военна машина от една страна и голтаци, въоръжени с калашници и поостарели ирански дронове от друга, ще повтори като нищо историята от Афганистан, където в края на краищата победиха талибаните.
За съжаление медиите в Западна Европа откриват едно голямо противоречие между думи и дела в действията на САЩ и Великобритания в Червено море. Двете страни обявиха, че с нанесените удари по хутите те защищават интересите на търговските кораби на всички държави. Тоест операцията е полицейска, но отбранителна, за защита на свободното корабоплаване и общия интерес. Но поне досега бунтовниците са нанасяли удари по цели на Израел, който винаги с смятли за кръвен враг, или са пленявали морски съдове, плаващи под флага на еврейската държава, както и такива, отправили се към нейното пристанище Ейлат. Което пък означава, че другите страни нямат нужда от защита, която един вид им се натрапва и вместо да им помага, принуждава техните морски съдове да се отправят по дългия и по-скъп маршрут покрй Южна Африка.
И сигурно за това Франция, Германия, Италия и други страни от ЕС „де факто“ не подкрепят американско-британската военна инициатива срещу хутите, та били те и маши на Техеран. А може би и защото според вещите международни анализатори в Берлин, Мадрид, Париж и Рим, с ескалацията на напрежението в южната част на Арабския полуостров Вашингтон и Лондон целят войната между Израел и Хамас да се пренесе в целия регион, да се разрасне. Тоест да отиде колкото е възможно по-далеч от Потомак и Темза, а ако може да абсорбира и натрупалото се покрай двете велики реки вътрешно напрежение – още по-добре.
Автор: Румен Михайлов, trud.bg