Плановете на държавата да се намеси в сектора с горивата прилича на „някаква намеса на държавата, от която след това ще се покаже частен интесен“. Това коментира бившият вицепремиер и социален министър Ивайло Калфин пред БНР. Според него, ако се говори за сектори с проблеми, този с горивата е на последно място. И затова там, засега, има най-малко смисъл да се прави държавна компания.
Припомняме, че от Министерството на финансите предложиха създаването на държавно предприятие „Държавна петролна компания“, което да изгради в близко бъдеще верига от държавни бензиностанции. Обяснението бе, че така ще се съхраняват и обновяват резервите от петробни енергийни продукти и ще се регулират по-добре цените на горивата.
Хората очакват държавата да се намеси и да свали цените, независимо как, които да приближи до доходите им. Предложете им да има държавен магазин за мляко, за хляб, за брашно, ще ви дадат същите отговори, но това не е логика. Ако имаше някаква икономическа логика, някой щеше да обясни колко ще струва тази компания, какъв е бизнес планът за тази компания, за колко би се продавало горивото. Това е една инвестиция, която ще се направи с парите на данъкоплатците. Абсолютната мъгла около параметрите на една такава компания подсказва, че надали някой мисли за икономическия интерес, коментира Ивайло Калфин.
Не виждам нито една причина държавата да направи държавна петролна компания с това претенциозно име по подобие на арабските страни, които добиват петрол, с която да прави складове и бензиностанции, изтъкна бившият вицепремиер. По думите му това може да се случи, „включително и чрез предоставяне на складовете на държавния резерв, което и сега ще стане“.
Проблемът с аптеките е много по-голям, отколкото с достъпа до горива. Очевидно е, че това е някакъв интерес към този бизнес, който ще видим накъде ще тръгне, прогнозира Калфин и отбеляза, че в България проблемът с аптеките, например, е много по-голям.
Мярката с намаляването на ДДС за ресторантьорския и туристическия бранш няма да проработи, нито ще помогне на бранша, смята още Калфин.
Той коментира и поведението на финансовия министър Владислав Горанов, който, според него, брани бюджета като главен счетоводител, „когото го е страх да не се промени нещо в баланса на компанията“.
Финансовата стабилност има смисъл, когато държавата помага по време на криза. Кризата се управлява. Един от методите е фискалната политика или бюджетната политика, напомни Ивайло Калфин. Ние доброволно сме се отказали от този инструмент и се хвалим, че имаме най-ниския дълг в Европа. Най-ниският дълг има смисъл, за да може да генерираш ресурс и да помогнеш на икономиката, когато е в криза. У нас цялото това нещо го няма като разбиране, заяви още Калфин.