Заложили сме средства за премахване на незаконния строеж на Алепу, каза вицепремиерът и министър на регионалното развитие
Вицепремиерът и министър на регионалното развитие Гроздан Караджов наследи за решаване редица заплетени казуси – проблемът с инхаус поръчките, незаконното строителство на магистрала „Хемус“, пътят през Кресненското дефиле, неразплатените пътни ремонти, тол таксите, липсата на вода в редица населени места. За 2022 г. неговото министерство е с най-големия бюджет – от 2.6 млрд. лв.
Познавам ви като едно от лицата на ОДС от времето на Иван Костов. След това бяхте депутат от Реформаторския блок. Останах изненадана като видях името ви в проектокабинета на Слави Трифонов. Как се озовахте в редиците на „Има такъв народ“ (ИТН)?
Възгледите ми не са променени идейно. За мен също беше странно, че точно тази политическа формация ме е забелязала. Аз ги подкрепих за референдума (референдумът, инцииран от „Шоуто на Слави“ през 2016 г. за въвеждане на изцяло мажоритарна избирателна система -б.а.) Те бяха събрали 2.5 милиона подписа. Нямаше как да не ги подкрепя, след като толкова много избиратели искат промяна. От там остана връзката ми с Тошко Йорданов, с когото продължих да се срещам и след разпускането на 43-тия парламент. ИТН нямаха кандидат за транспортен министър в първия проект на кабинет, г-н Йорданов ми предложи и така попаднах в номинациите на ИТН.
Как се управлява министерство, когато трябва да се съобразявате с четирима началници? Имам предвид лидерите на четирите политически формации в управляващата коалиция.
Това са по-скоро съждения. Може и да е така, може и да не е. Аз не го чувствам обаче така. Още на първата ми среща със Слави Трифонов го попитах какво очаква от мен. Той ми отговори: „Трябва да правиш това, което е правилно да се прави“. На изпроводяк ни събра и четиримата министри от ИТН и ни каза, няма значение кой какво ще иска от вас, много е важно да правите това, което трябва да се прави и е правилно.
Затова ви питам как успявате да балансирате между различните интереси, защото от една година големите инфраструктурни проекти стоят на трупчета и нищо не се случва.
Тези коалиционни баланси са на различно ниво от моето. В тях аз не участвам. Правя това, което смятам, че трябва да се прави с нужната скорост. Не ми се налага да имам други началници освен себе си. В Министерския съвет работим екипно.
Значи вече имате решение за магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле – въпрос, по който се спори вече 15-та година.
С днешна дата има влязъл в сила ОВОС, който ни разрешава едното платно да минава по сегашния път през Кресна, а другото да изнесем в западния склон на Пирин.
Това е последният вариант на правителството на ГЕРБ, но има и ОВОС от 2009 г. за прокопаването на тунел. Колегите ви – министърът на околната среда Борислав Сандов, както и на транспорта Николай Събев обявиха, че са за тунел. Събев дори каза, че като българските фирми не могат да го прокопаят, ще дойдат чужди. Вие за кой вариант сте?
Има две работни групи в МРРБ и трета в МОСВ. Те ще излязат с предложение за решение в рамките на месец – два и ще изберем най-доброто. Аз не искам да съм министърът, който е съсипал Кресненското дефиле. Позицията, която ще защитавам, е по никакъв начин да не се забави строителството на магистрала „Струма“ през дефилето. Вариантът, който ще се изпълни е този, който защитава максимално природата и е икономически най-изгоден за България.
Друг проект, който стои от година на трупчета, е тунелът под Шипка. Първоначално обявихте, че не е логично движението от магистрала с четири ленти да се вкара в едно платно и ще има ново проектиране. Сега обаче променихте позицията си и форсирате сключването на договорите с изпълнителите. Какво ви накара да смените позицията си на 180 градуса?
Първоначалната ми реакция за тунела под Шипка беше емоционална, каквато е на повечето българи. Всеки един от нас свързва върха Шипка с героичните битки на нашите деди. Така и аз съм си представял, че магистралата от Русе към Велико Търново преминава през тунел с магистрален габарит през Стара планина и продължава към Тракийската низина, стигайки до Маказа. Така се свързваме с две европейски страни – с пристанище Александруполис в Гърция и с румънската столица Букурещ.
Казах, че съществуващият проект трябва да се отмени, за да се удвои пътното платно. Наложи се да се извиня дори на габровци за непремереното ми изказване. Ако щете да си посипя дори главата с пепел и да търся друго решение.
Причината е, че тунелът не е сам за себе си, а е част от един по-голям проект, който се нарича „Обход на Габрово“. Самият тунел е петият етап от този проект. Целият този обход е двулентов. Така са изпълнени до момента предишните етапи. Мостовото съоръжение, което води към тунела, също е двулентово. Няма как мостът да се удвои, защото буквално влиза в последните къщи на града. И най-важното, ако ние модифицираме този проект или спрем да го строим, ще трябва да върнем парите на Европейската комисия за предишните четири етапа, които са изградени.
Всички тези фактори ме накараха да се върна към позицията за продължаването на проекта. Отидох в Габрово на събитие, организирано от общината, и се извиних на габровци. В бъдеще смятам да не бъда толкова емоционален, дори и тогава, когато казвам нещо, което е абсолютно вярно.
За да не останат нещата така, проведох среща с проектантите от АПИ и започнахме подготовка на проект за продължението на магистралата Русе – Велико Търново, която след това ще продължи през Хаинбоаз към Стара Загора, пресича магистралите „Тракия“ и „Марица“ и покрай Хасково и Кърджали ни отвежда към Маказа и магистрала „Егнатия“ в Гърция, чрез която се прави връзката на изток към Александропулис и на запад към Солун.
Магистрала „Европа“ – единственият незавършен участък по направлението Лондон – Калкута, е на българска територия между София и сръбска граница. ДНСК и АПИ наложиха санкции на изпълнителя – обединение от фирми около австрийската „Щрабаг“, част от концесионера на летище „София“. Какви са те и защо закъснява строителството? Участъкът вече трябваше да е готов, според първоначално подписания договор. Ще успее ли ГБС да изгради за по-малко от две година последния етап от Сливница до София?
ДНСК направи проверка, има констативен протокол. Днес (4 февруари – бел. ред) ще бъде връчен актът. Глобата е 5000 лв. Отделно АПИ също ще им наложи санкция по Закона за пътищата в размер между 5000 лв. и 8000 лв. Предстои АПИ да връчи наказателното постановление. Това са санкциите, които може да им бъдат наложени. За съжаление в самия договор не са предвидени неустойки, ако създадената организация за безопасност на движението не е на нужното ниво.
Причината за забавянето на обекта от страна на строителя е епидемията от коронавирус и нарушените доставки на материали. За това има подписан анекс от март 2021 г., с които срокът за завършването на участъка е удължен до май 2022 г.
В момента ГБС прави работния проект на последния участък до София и той трябва да бъде построен до края на 2023 г.
На магистрала „Хемус“ също има голямо забавяне на участък от 16 км между Буховци и Белокопитово. Първоначално той трябваше да бъде пуснат в експлоатация април 2020 г., но сега поредното обещание е за пролетта на 2022 г. Каква е причината и какво ще правите с незаконното строителство на магистралата, което е установено, но няма издаден акт за това?
Тази година ще бъдат пуснати два участъка от магистрала „Хемус“, а през 2023 г. още един. На участъци 4 и 5 – от разклона за Ловеч/Плевен до Велико Търново има незаконно строителство, за което трябва да бъдат съставени констативни протоколи и то да бъде обявено официално.
На мен се пада да изпия горчивата чаша и да внеса предложенията в парламента за разрешаване на казуса с двата големи порока – инхаус поръчките за 4.5 милиарда лева, чрез които се е заобикалял Законът за обществените поръчки и незаконното строителство. Това трябва да се случи до месец -два. Народното събрание може да обяви това за лоши практики и да вземе решение – или прекратяват тези договори, или, въпреки че са порочни и незаконни, да разреши да продължи изграждането на обектите. Ако договорите бъдат прекратени, държавата ще трябва да плати 15% неустойка на фирмите, а строителството ще се забави. Взимането на решение по този въпрос се отнася не само за „Хемус“, но и за участъци от скоростния път Видин – Ботевград, ремонта на свлачищата и язовирите.
Правилно ли ви разбирам, че вие ще настоявате тези договори да продължат да се изпълняват, такива каквито са.
Да, това е моята позиция. Не смятам, че е възможно да се преформатират като договори за строително-монтажни работи, каквито предложения имаше.
С инфлацията през последната година и рязкото поскъпване на строителните материали тези договори, чиито цени при сключването им изглеждаха прекалено високи, сега май се оказват изгодни за държавата. В печеливша позиция ли е вече държавата? Някои от строителите вече са поискали дори индексация на цените, ще се съгласите ли?
Има искания за индексация на цените от две фирми, но изобщо не съм ги разглеждал и нямам такива намерения. По договор има възможност цената на битума да варира до 20%. За всичко останало не може да има никакви разговори. Тези договори са сключени по този начин, за да се гарантира цената на материалите и доставчиците е трябвало да се запасят, след като са получили авансите. По тази причина преговори за индексация на цените за строителство на магистрала „Хемус“ не може да има.
Мисля, че строителите на магистрала „Хемус“ сега палят свещ и се кръстят държавата да им прекрати договорите и да си вземат 15% неустойки. Аз тази услуга не искам да им я направя. Аз искам те да завършат магистралата, да получим материалите и услугите, които ни предоставят.
Това ми е и призивът – нека продължим да строим магистрала „Хемус“. Цените в момента са изгодни за държавата. Нека не правим подарък на тези фирми.
Задвижихте процедурите за тунела под Шипка, но магистралата Русе – Велико Търново стои на трупчета вече повече от година. Каква е причината за това?
Проблемът е, че все още не е ясно къде ще бъде нулевата точка на магистралата, а нулевата точка по проект е вторият мост при Русе. По тази причина в момента вървят преговори между България и Румъния. На 28 януари 2022 г. имахме съвместна среща. На нея се разбрахме работна група да избере мястото на третия мост над Дунав от 5 локации. Те са Силистра – Калъраш, Оряхово – Бекет, Никопол – Търну Магуреле, Русе – Гюргево и Свищов – Зимнич.
Освен това България трябва да подготви документите, които да подпише по проекта за превръщане на Дунав в целогодишен плавателен път. Водеща тук е Румъния. Последната точка е откриването на ферибот Русе – Гюргево. След три месеца ще се съберем отново, за да се види докъде сме стигнали.
Ако се прецени, че в обозримо бъдеще не се задава нулевата точка на магистралата, тогава ще се наложи да се преработят условията за проектиране и изпълнение на магистралата Русе – Велико Търново. Това означава последните 10 км преди Русе да останат непроектирани и неизпълнени и да се строи оттам надолу, а след това да се довърши.
МРРБ е министерството с най-голям бюджет – 2.6 милиарда лева за 2022 г. За какво ще отидат тези пари?
Най-голямата част от тези пари – 2.475 милиарда лева отиват за Агенция „Пътна инфраструктура“.
От тях 1.2 милиарда лева са предвидени за текущ ремонт, включително зимното поддържане, маркировка, знаци, мантинели. Това са дейности, за които няма нужда от разрешения за строеж. Плановете са тези пари да стигнат за ремонт на около 1200 км пътища.
Други 1.113 милиарда лева са за основен ремонт на пътища. С тях ще се ремонтират пътища, за които може в рамките на два, три месеца да се издадат строителни книжа, като успоредно с това ще бъдат обявени и обществените поръчки за избор на изпълнител.
Отделно ще бъдат пуснати и обществени поръчки за избор на фирмите по договорите за текущ ремонт и поддържане. По тях бяха подписани анекси и те изтичат до юни месец. Дотогава комисия, назначена от мен и министъра на финансите ще прегледа всеки един договор и какво е свършено по него. Ще се плаща само за реално свършената работа. (бел.ред. Браншова камара „Пътища“ претендира за около 800 млн. лв.). Тези средства не са заложени в сумата от 2.475 млрд. лв. Те ще бъдат осигурени от резервите в държавния бюджет.
В сумата от 2.475 млрд. лв. не са заложени средства и за строителството на магистрала „Хемус“ и пътят Видин – Ботевград. За тях средствата ще дойдат с отделно постановление на Министерския съвет, когато и както реши парламентът, след като вземе решение по казуса с инхаус поръчките и незаконното строителство.
В рамките на тези 2.475 млрд. лв. са включени и парите от тол таксите. За тази година сме заложили общо 550 млн.лв. приходи общо от винетки и тол такси.
Това означава, че отново леките автомобили ще издържат тежкотоварния трафик, който руши пътищата и не плаща нищо за ползването им. Къде е справедливостта?
Заложено е увеличаване на обхвата на тол мрежата и увеличение на цените. Плановете ни са това да се случи в средата на годината.
За 2021 г. приходите от винетки са 272 млн. лв., а от тол такси от тежкотоварния трафик – 158 млн. лв.
Ще съборите ли незаконните постройки на Росенец?
Нито една от незаконните постройки в парк Росенец не е от компетенциите на ДНСК. Там има установени 20 строежа и обекта, които са 4-та, 5-та и 6 -та категория. От тях 12 са незаконни постройки, за които няма никакви строителни книжа, включително разрешения за строеж и разрешения за поставяне на преместваеми обекти. За 4 строежа има разрешения за строеж, като единият е въведен в експлоатация – трафопоста. Премахването на незаконно строителство 4-та, 5-та и 6-та категория е от компетенциите на местната власт. Нямам правомощия да изпратя ДНСК да ги събори.
По данни от община Бургас за част от незаконните строежи е стартирана процедура по премахване според 225а, ал. 1 от ЗУТ. Знаете, че през октомври 2021 г. областният управител на Бургас обяви обществена поръчка за премахване на незаконна „триетажна масивна сграда“ и „преместваем обект за охрана“. И двата обекта са на брега, който е държавна собственост. Инфорамцията, която имаме от областната управа е, че и двете постройки, за които са предвидени средствата за събаряне, са вече с влезли в сила заповеди на ресорния зам.-кмет на община Бургас.
Но т.нар. хотел подпорна стена на Алепу е от компетентността на ДНСК и този случай лично ще го следя. Не ме интересува къде се намира незаконното строителство, там където го има ще бъде съборено.
За последните три години премахването на незаконно строителство почти е отсъствало като дейност в ДНСК. През тази година за първи път от последните три години е заложен и бюджет по това перо – близо половин милион лева. В тази сума са предвидени средства за премахване на незаконния строеж на Алепу, в случай, че инвеститорът не си го махне доброволно.
„Медиапул“