Шефката на Народното събрание Цвета Караянчева обвини за отделянето на депутатите от журналистите в новата пленарна зала не кого да е, а предшественика й от БСП Георги Пирински. „Когато е строена тази зала и е идейно проектирана, г-н Пирински е бил председател. Престанете да търсите причини за политически пиар и да се правите на симпатични“, обяви тя от трибуната.
Караянчева каза, че безкрайно уважава работата на журналистите. Според нея те имат възможност да записват депутатите, като се свържат с пиарите на парламентарните групи. „А и вие, колеги, призовавам ви, вдигайте телефоните, правете срещи, давайте интервюта“, обърна се тя към народните представители.
Емоционалното изявление на Караянчева, която напусна председателското си място за него, беше предизвикано от депутата от БСП Крум Зарков. „Последните седмици се забелязва опасна тенденция, започнала от това, че вкарахте журналистите в мазето, минала през това, че не допуснахте гражданското общество и експертите в комисия и свършихте с грухтенето“, каза Зарков.
Според Караянчева движението на потоците, народни представители, журналисти и администрация са ясно маркирани и подписани със заповед на здравния министър заради пандемията от коронавирус. Според нея за това вчера не са допуснати представители на “Демократична България” и Мая Манолова до заседанието на правната комисия, на което бяха обсъдени измененията в Изборния кодекс, които днес се гледат на второ последно четене в пленарна зала.
Същевременно обаче тя удобно „забравя“, че още с встъпването си на президиума в пленарната зала през 2009 г. Цецка Цачева направи редица обструкции за работата на журналистите, като ограничи изцяло единия кулоар за достъп, въведе специални часове за достъп до кафенето и ведомствения стол и по никакъв начин не допускаше представители на медиите в сградата отвъд изрична покана от коя да е парламентарна група.
А Георги Пирински, докато бе председател на НС, всъщност се придвижваше пеша от дома си край Докторския паметник и се налагаше НСО да разполага цивилно облечени гардове по периметъра, защото той категорично отказваше да се качи на лимузина за няколкостотин метра или да се движи с помощта на агенти с тъмни очила. Същото правеше и Огнян Герджиков, за разлика и от Караянчева, и от Цачева.
Милен Михов от “Обединени патриоти“ поиска Крум Зарков да бъде наказан за думите му, че управляващите „грухтят, а Явор Божанков да бъде наказан за призивите му управляващото мнозинство да бъде озаптено.
Управляващите оправдават забраната за журналисти и вкарването им в мазето на Партийния дом с практиката в други парламенти в ЕС. В момента журналистите, наблюдават заседанията на телевизори, които често се развалят. Интернетът е слаб. Интернет и мобилен обхват на някои оператори няма във фоайето на сградата, където депутатите слизат да дават изявления, когато желаят. Това прави невъзможно живото излъчване. Оператори и фоторепортери имат достъп до трибуни в края на пленарната зала, от където могат да правят снимки само с “дълги” обективи и за да отидат до тоалетна трябва да слязат няколко етажа.
Междувременно парламентарните репортери събират подписка срещу ограниченията на които са подложени и досега е подписана от около 50 души.
“Преместването на Народното събрание в сградата на бившия Партиен дом и ограничаването на достъпа на журналистите, операторите и фотографите до кулоарите на парламента създаде сериозни пречки пред изпълнението на нашите основни задължения и обществени функции.
Физическото изолиране на медиите и възпрепятстване на възможността свободно да се разговаря с народните представители и гостите в сградата на Народното събрание – министри и представители на институции, които подлежат на парламентарен контрол, ограничава силно възможността за достъп до информация, което е основно демократично право на гражданите.
Г-жо Караянчева, работата с представители на пресцентровете и пиарите на парламентарните групи не е достатъчна за пълноценна комуникация между журналистите и политическите сили в Народното събрание. Визираните от Вас добри европейки практики са неприложими в нашата ситуация. Реалната, своевременна и ефективна комуникация между партийните пресцентрове и журналистите не може да бъде осъществена само поради доброто желание на председателя на Народното събрание. Европейският парламент е пример за добри практики – където журналисти и членове на ЕП имат еднакъв достъп до кулоарите”, пише в подписката.