„Докато те живяха и работиха комфортно с властта последните години, много журналисти платиха свободата си не просто със загуба на пари, но и с нерви и със здравето си. Изгонени тихомълком журналисти имаше, но същите не плакаха. Нямаше смисъл. Кой щеше да им обърне внимание, “Труд” ли?!“, пише Карбовски.
Според него „Труд“ няма основания да мисли, че е по-специална медия от останалите, а собственикът му да си даде сметка, че всички са равни на пазара. Само този принцип прави медиите свободни, заявява Карбовски: „Журналисти, които изпиха горчивата чаша, подгонени от съд и изпълнителни листове имаше, но тогава „Труд“ не писаха за това. Свободата и солидарността нямат нищо общо с наема и договорите. Разбрах го лично, и много колеги го разбраха.
А и кажете ми за каква точно свобода на словото се пледира, когато става дума за “Труд” в последния му вид?! Свободни ще сте на пазара, както всички нас.“