Идеята за създаването на Медицински съвет с цел подпомагане на борбата с разпространението на COVID-19 като цяло е добра. Събирането на експерти, анализът, научната дискусия с цел по-добри и адекватни оперативни решения е разумна стратегия. Дали обаче това е била основната цел на мероприятието, или е съвсем друга? Някои биха казали, че една подобна мнителност, подозрителност е прекомерна. И до вчера бих се съгласил с една такава теза. Днес обаче мнителност и подозрителност по този въпрос веднага се генерира.
Акцията на министър-председателя (защото той манифестира в публичното пространство, че това е лично негова уникална идея) поражда някои нерадостни размишления. От изказванията на въпросния Медицински съвет към Министерски съвет става ясно, че тяхната цел не е подпомагане на работата на щаба, а публично критикуване и изправяне на някои кусури (действителни или просто твърдени ей така) на досегашната дейност на Националния оперативен щаб (НОЩ).
Колизията между двата органа е неизбежна. Тя ще става все по-видима, ярка, публична. Разбира се, за това си има както обективни, така и субективни основания. Медицинският съвет, така замислен и в такъв формат, ще играе ролята на кучето Цербер – да възпира националния щаб от предложения, мнения, действия, които, така да се каже, не са политически коректни, не са особено приятни за министър-председателя. Не може, естествено, да не бъде кредитирана и тезата, че този нов, консултативен орган, ще внесе известен баланс при вземане на решенията, но де факто целта му (скритата) ще е да слага спирачки на щаба. Създаването на един широк консилиум може да бъде оправдано от медицинска гледна точка, но от оперативна е абсурд. Принципът на вземане на решения, носене на отговорността, управлението на процесите вече е нарушен. Това въведено фактическо двувластие с огромна доза вероятност, ще наруши оперативните функции. Решения ще се взимат трудно, бавно, дори мудно, категоричността в позициите ще се смекчи, за да се отвори широко поле за уклончивост и взаимно дебнене.
От политическа гледна точка, чисто егоистично погледнато, за министерски съвет това е добро оправдание за отлагане на решения, за отказ да се вземат решения или за тяхната половинчатост. Принципът дайте да се съберем, да обсъдим, да дискутираме е добър във времена, когато не се изискват бързи решения и носене на съответната персонална отговорност за тях. В условията на извънредно положение да свикаш консилиум е равносилно на нищоправене.
Без да подценявам професионалните и етични качества на участниците в Медицинския съвет, смятам, че формата, в който са поканени, няма да е особено ефективен. Още по-лошо би било, ако се тръгне в посока активна или пасивна конфронтация и подронване на авторитета на НОЩ. Да не говорим, че в щаба са държавният здравен инспектор и директорът на националния център по заразни и паразитни болести. Това са двама души, които имат капацитета и опита с инфекциозни заболявания и в защитата на общественото здраве. Поставянето им в ситуация да спорят със свои колеги, не дай Боже публично, със сигурност би объркало хората. А объркването води до паника. Може би стилът на ген. Мутафчийски не се харесва на някого, но той е там, за да върши работа и да създава организация и да командва, а не да се кахъри за егото или болежките на някой политик.
В тази извънредна обстановка създаването на двувластие е опасна игра, рисков ход, който може да изяде главата не просто на участниците в нея, но и на този, който я организира. Достатъчно показателно е, че държавата се затрудни да приложи и не особено тежки мерки като ограничаване на социалните контакти. Три-четири дни бяха нужни само за справяне с разходките из парковете. Това не е добър атестат, ама никак.
Че медицински съвет в случая е нужен, спор няма. Но под друга форма и с други функции. В крайна сметка работата на такъв орган е да дава обосновани от гледна точка на медицинската наука мнения и предложения. Техен адресат са здравните власти. Да обясняваш на политици клиничната картина на инфекциозно заболяване е безсмислено. Политиците очакват готови предложения – всяко със своите силни и слаби страни. В тази ситуация ако НОЩ и Медицинският съвет излязат с две алтернативни предложения кой точно и на база на каква преценка ще послуша Министерски съвет?
Медицинският съвет би имал много здрав смисъл, ако беше създаден към националния щаб като консултативен орган да решава и съветва по медицински въпроси. И то още в началото на кризата, не чак сега.
В мен се таи едно дълбоко подозрение (искрено се надявам да греша и да бъде опроверган), че въпросният съветнически консилиум концептуално е роден в главата не на медик, а на пиар. От тези, които пускат снимки и стриймове във фейсбук. На пръв поглед звучи гениално, хитър политически ход, но дали сме готови да платим цената държавата да затъне в спорове между медици, част от които е добре известно, че не могат особено да се понасят.
Дали медицинският съвет ще бъде смокинов лист за отказа да се вземат решения или да се бламират други, тепърва ще видим. Въпрос на дни. До тогава моето нерадостно усещане е, че целта му (скритата) е да играе немци в тила на националния щаб и, евентуално, да посвърши нещичко.
И за да не остава негативен привкус – не е момента да започваме войни, да разпалваме стари вражди или да се цакаме. Тук и сега ни е необходима консолидация, включително да поусмирим собственото си его и да започнем да пренебрегваме личните си щения.
Автор: Карлос Контрера, блог