ПП-ДБ не знаеха ли, че истинските кадровици на съдебната система не работят във ВСС?
ВСС освободи от длъжност главния прокурор Иван Гешев и големите български партии с апломб обявиха края на началото на съдебната реформа. Дни по-късно прокурорската колегия от същия този ВСС назначи за и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов и същите партии рекоха, че това хич не е реформа. От радостни хлипове някои хора бързо преминаха към плач и заплахи за разпад на управляващата псевдокоалиция.
Всичко това се случи, защото прокурорската колегия на ВСС стана хем добра, защото намери сили да се опълчи на Гешев, хем стана лоша, защото назначи бързо Сарафов.
До публиката на шоуто достигат новините – тоя падна, оня е избран, но една дузина въпроси, свързани с детронирането на Гешев, останаха добре покрити след говорилнята във ВСС, общо продължила близо денонощие. И тъй като липсата на отговори обикновено засилва мъглата, изборът на Борислав Сарафов само затвърди опасенията, че членовете на ВСС не се ръководят от вътрешните си убеждения, а от нещо задкулисно.
Какво се случи
През цялата процедура за предсрочно освобождаване на Гешев ВСС изследва сериозно само едно нещо – емоционалното му състояние, довело до репликата му за “политическия боклук”, с която уронил престижа на съдебната власт и заради която бе свален. Гешев твърдеше, че е бил под стрес. Стана ясно кой е бил моментът на върховен стрес – на 13 май вечерта, когато във ВИП залата на летището влиза шофьорът Данчо и му връчва писмо. Гешев го чете, замръзва, ядосва се, вбесява се – изрича серия от нелицеприятни думи на висок глас и къса писмото на две. Това става ясно от думите на самия Гешев, потвърдени от неговата спътница Марчела Пантелеева.
Съдържанието на въпросното писмо, довело до срив в психоемоционалното състояние на Гешев, е известно – в него подателят казва: “Обърна се срещу нас. А това не е донесло на никой нищо добро…Затова те моля: Иди си с мир до десет часа сутринта в понеделник, за да не натисна един „Enter“.
Накратко – Гешев падна, защото е обидил политиците, след като се е стресирал от писмо.
Но ВСС не обърна внимание на писмото.
Не се поинтересува кой е подателят му – Борисов ли е, Пеевски ли е? Няколко пъти въпросът бе повдиган и няколко пъти новият министър на правосъдието Атанас Славов казваше, че въпросът е важен и затова ще бъде разгледан… друг път. Т.е. – сега бе важно да падне Гешев. Кои хора искат падането му, не бе важно.
Ако този друг път не дойде скоро, пелената върху експресното сваляне на Гешев ще остане завинаги спусната.
След като бе избран Сарафов, демократичните партии и министър Атанас Славов изведнъж видяха нередност – не може прокурорската колегия да избира сама заместник на главния прокурор. Т.е. компетентността на органа по избора на Борислав Сарафов за и.ф. главен прокурор е под съмнение, въпреки че този орган е част от ВСС.
И пак, накратко – ВСС е добър, когато маха Гешев, но е лош,
когато назначава следващия Гешев.
„Бойко Борисов и Делян Пеевски седят зад избора на Борислав Сарафов, това е толкова ясно“, казва ген. Атанасов. Но не казва кой седи зад свалянето на Гешев. Вероятно същите Бойко Борисов и Делян Пеевски. Или ще се случват нещата, или сваляме правителството и отиваме на избори, коментира съпредседателят на ДБ. Че те вече се случиха. „Реформата“ на прокуратурата вече приключи.
Всъщност, и в двата случая е важно, че ВСС е зле – и това трябва да се каже честно. Тези хора не събраха смелост да кажат кой е действителният мотиватор на една или друга псевдопроцедура във ВСС – нито за свалянето на Гешев, нито за назначаването на Сарафов. Официално Гешев бе свален от същите хора, които го издигнаха и крепяха във ВСС – от цялата прокурорска колегия. И тогава, и сега зад него имаше “стоманена стена”. Същите хора отхвърлиха през последните две години две много по-сериозни искания за отстраняването на Гешев, за да се хванат изведнъж за спорните му думи за “политическия боклук”. На последното заседание Олга Керелска припомни думи на Гешев за промяната на централизираната система за разпределение на делата – тогава той казал, че „през последните пет години ние въобще не сме имали правосъдие“, но тогава никой не реагирал, че е нарушен престижът на съдебната власт.
Прокурорите от ВСС се кълнат, че са свалили Гешев по съвест.
Но всички знаем, че преди прокурорската колегия да се задейства като юмрук, имаше две политически събития – Мария Габриел каза, че министърът й ще иска свалянето на Гешев, и записът от заседанието на „Продължаваме Промянага“, от който стана ясно, че новата власт ще свали не само Гешев, но и още един куп хора на високи позиции. Т.е. съвсем реални са съмненията, че свалянето на Гешев не е автентична процедура по предсрочно освобождаване, а резултат от промяната на политическото статукво. Т.е. най-висшият орган на съдебната система кадрува под натиска на политиците. Да, това не е ново, така си беше и преди… Въпросът обаче е базов за демокрацията – ако зависима съдебна система сваля Гешев, то защо говорим за промяна? Чуваме обяснения от рода – първо да махнем Гешев, после ще говорим за независимостта за системата – но това звучи като – дайте да действаме като тях, пък после ще бъдем демократи.
Намесата на политиците в съдебната система
довежда до очевадни изкривявания – първо едни прокурори защитават Гешев на стълбите на Съдебната палата, после му искат оставката. Първо едни магистрати обясняват колко са съпричастни с Гешев заради атентата срещу него на 1 май, после този атентат въобще не е разглеждан като възможна причина за психоемоционалното му състояние.
Накрая думите на Гешев за “политическия боклук” бяха толкова бързо използвани като претекст за освобождаването му, че даже никой във ВСС не се сети да пусне поне една процедура по предупреждение преди това.
ВСС трябва да се събере отново, за да уточни още нещо, което с лека ръка прескочи. Гешев говореше за тайминг на атаката срещу него – редно беше някой да поиска осветляване на тези твърдения. Другите – тези, които го сваляха, се оплакаха от натиск – от образувани производства пред ВКП. Някой обсъди ли това сериозно? Не! Ако ВСС не се интересува дали има тайминг на атаката срещу главния прокурор и не му пука от това, че върху членове на същия ВСС се оказва натиск, то този орган се превръща в безполезен придатък на системата, а не е връх на институционалната пирамида. И от него няма никакъв смисъл, защото ВСС не кадрува, кадровиците са извън ВСС.
Петьо Цеков, Сега