Промяната определено е близо. И хората на протеста я направиха възможна! В това говорене няма нищо лично – нито срещу Иван Гешев, нито срещу Бойко Борисов, нито срещу когото и да било. Думите ми са отражение на проблемите , които хората на България са ми споделяли. Дали имам списък със сто имена на вампири? Нямам такъв. Но българите знаят кои са хората, затова са навън на протест. И затова пълната промяна изглежда необходима. Смятам, че хората на улицата искат точно това – да започнат на чисто след честни избори.
Това споделя евродепутатът Клеър Дейли в интервю на Георги Налбантов за предаването „ЕвроДикоФ“ по телевизия Евроком. Дейли стана популярна в България с острите си критики към главния прокурор Иван Гешев и управляващите в страната ни. Тази вечер тя ще вземе участие в протестите в столицата. Ето какво още казва тя в интервюто, което публикуваме с малки съкращения:
Виждам, че реагирате с особена емпатия към българските проблеми – обществено-политически и юридически. Разкажете ми откъде тръгва този Ваш интерес към България?
В България съм идвала преди много години на почивка и знаех малко за страната ви. Но когато бях избрана за депутат в Европейския парламент с мен се свързаха ирландски граждани, които са закупили апартаменти в България. Те ме помолиха за съдействие за проблемите, които имаха с инвеститора на този проект, със съдебните дела в страната ви. Тогава започнах да проучвам въпроса и начините да им бъда полезна. Започнах също да повдигам въпроса в Еропарламента. Тогава с мен започнаха да се свързват различни български граждани.
Но мисля, че истински интересът ми беше провокиран, когато миналата година Иван Гешев беше поканен на заседание на Европарламента от българския депутат Емил Радев. Предполагам, че Радев е прекрасен заместник-председател на Комисията ЛИБЕ * (Европейската комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи – б.р.) в Парламента, но аз, въпреки че съм член на тази комисия, никога не го бях виждала. Срещата беше посветена на темата „корупция“.
Тогава започнах да получавам имейли от хора в България, които ми споделиха, че се извършва злоупотреба с Европарламента. Че посрещаме човек, който е изключително противоречива личност в България. Започнах да чета усилено по темата. И понеже бях все повече шокирана от онова, което четях за България, възразих срещу присъствие му на заседанието.
Засиленият ми интерес датира от тогава. Когато по-рано тази година гражданите на България се появиха на сцената на обществения живот, бях особено щастлива, че взимат съдбата си в ръце. Бях научила много за корупцията и за мен беше страхотно да видя хората да казват „стига толкова!“ Така че, ако използвам дума, която употребихте – „забърквам“ – ето така се „забърках с България“.
Чуват се обаче и обвинения, че защитавате корпоративни интереси в страната ни, а не граждански?
О, доста се смях, когато чух това. Стана ми забавно, но същевременно ми стана и тъжно. Няколко неща трябва да бъдат казани тук. Първо – нямам никакъв личен, финансов или какъвто и да било интерес в България. Нямам никакви връзки с бизнесмени където и да било. Както казах, интересът ми се появи в срещите с обикновени ирландци, които са си купили тук недвижими имоти. Всъщност, в техния казус имаше ирландски корпоративен интерес в България, срещу които също се борихме. Чувал съм тази история, чувала съм също, че съм бивш член на комунистическата партия и други подобни. И точно това ме натъжава, защото подобни твърдения деморализират българите, подтиква ги да вярват, че всички са корумпирани и изпраща фалшиво послание от типа „какъв е смисълът да се бориш, след като всички са едни и същи“. Това е често използвана тактика.
Вече споменахте критиките си към Иван Гешев при изслушването му в Европарламента. Днес какво мислите за него?
Шокирана съм от факта, че назад във времето българските политици не са преразгледали ролята на този пост. Запозната съм също с противоречията около избора му. Той не е трябвало да получава този пост и хората са протестирали срещу избора му. Аз мисля, че е дошло времето ролята на тази длъжност да бъде преразгледана. Не е моя работа да се занимавам с това, защото бъдещето на българите е в техните ръцете, но усещането ми е, че този момент е назрял.
За мен няма съмнение, че европейските институции не могат да претендират на теория, че в България има демократични ценности и върховенство на закона, докато съществува тази категорично недемократична позиция на главен прокурор. Също така ако опитите за влияние над съдиите продължава, няма как да съществува справедливостта, която българите заслужават. Не ми е известно така да работи системата на друго място в Европа. И затова усилията за реформа в съдебната система датират в България от доста време – вече около 20 години.
Мисля, че досега съм казвала тези неща директно, но не мисля, че съм била груба. Бих ги казала по същия начин на всеки друг, освен на Гешев. Вижте, преди да стана евродепутат, бях 8 години депутат в Ирландския парламент, преди това работех на летището в Дъблин и бях синдикален активист. Идвам от средите, в които се защитават правата на обикновените хора и нямам проблем да казвам директно какво мисля на някой властимащ. Критикувала съм предходния американски президент заради ролята на страната му във военни престъпления.[…]
Кого визирахте, кого имахте предвид, когато говорехте за „вампири“?
Аз вече споменах, че думата е добре подбрана, защото касае изсмукване на живеца от хората. „Вампири“ се отнася към олигархията, към мафията на България. Докъде се простира мафията – не знам, но присъствието й е очевидно. Защото освен случаите, за които е писано, говорено и вече са известни, аз съм разглеждала стотици частни случаи на български граждани, които са ми писали.
И едно нещо е ясно – властимащите в България използват парите на европейските програми, за постигането на политически цели и за лично обогатяване. Извличат тези средства от обществото, за да се „изхранват“.
Вече казахте какво мислите за Иван Гешев. А какво мислите за премиера Бойко Борисов? След това ще Ви попитам какво мислите за българската опозиция?
Важно е да кажа, че не претендирам да съм запозната с личността на тези хора детайлно. Освен това не съм човек, който ще започне да обяснява на българите какво да правят. Аз слушам, а не наставлявам. Слушам какво ми казват хората и придавам гласност на думите им.
Не претендирам, че съм следила детайлно през годините политическия живот тук. Обаче съм виждала документи и неопровержими факти от финансово и политическо естество, в които вашият премиер е замесен. И смятам, че е напълно недопустимо политик да използва позицията си за лично облагодетелстване.
Недопустимо е също да използва позицията си, за да опитва да влияе на съдии, което стана ясно от изтеклия разговор с бившия главен прокурор. Мисля, че това е осъдително, укоримо за всяка избираема длъжност. Именно такива разговори обясняват защо няма как някой важен да влезе в затвора.
Що се отнася до опозицията – не знам много за тях. Не съм виждала много техни действия.
Всъщност истинският въпрос е защо, според Вас, българската опозиция е неспособна да се справи с управляващата коалиция?
Мисля, че това е въпросът, който си задават и протестиращите на площада. Те отчаяно се нуждаят от промяна, но знаят как тя може да се случи. Аз също не претендирам, че знам със сигурност, но мога да изкажа предположение. А то е, че е трудно, когато дълго време си бил част от комунистическия лагер с дълго подтискани демократични права. Икономическите обстоятелства се промениха, много от хората на онова време смениха костюмите си и станаха част от въпросните „вампири“. Голяма част от държавната собственост беше пордадена на западни компании, голяма част от младите хора на България се възползваха от възможността за свободно движение. Милиони от тях и днес са използвани като евтина работна ръка. Настъпиха дълбоки промени. И при тези условия властимащите са станали особено влиятелни, богати, та дори опасни. Те използват влиянието си, за да поддискат медиите. А за хората е доста трудно да бъдат критични към властите, когато са зле информирани. От това, което съм виждала дори бих казала, че медиите се използват да деморализират хората. Да им показват, че не могат да променят нищо.
Знам малко за българските опозиционни политически сили, разбира се, че са ми по-ясни ирландските. Но от това, което съм виждала, мога да кажа, че не изглеждат „достатъчно различни“, от тези, които са на власт. Така че силите за промяна мисля, че трябва да дойдат от другаде.
Промяна е близо. Въпреки че може да отнеме време и това не кара хората да се чувстват добре. Това, което можем да направим, е да опитаме да съкратим този преходен период колкото може. Но аз вече виждам тази промяна – ако сравним отношението на някои европейски институции към България тази година, сравнено с миналата – това са различни планети.
Чувствам силна и вдъхновена да бъда тук днес заради историите на българи, които се свързваха с мен от цялата страна. Защото те ми разказват, че мисленето им се е променило. Не знаем още какъв ще е резултатът от тази борба, но бих казала на протестиращите: „Вие вече постигнахте победа. Сменихте наратива, променихте дневния ред. Занапред трябва да намерите начин да се организирате, да видите победата си завършена.“
Промяната определено е близо. И хората на протеста я направиха възможна! И сега трябва да използват енергията, да се обединят и да възстановят българското общество. Може би звучи по-лесно, отколкото е. Но може и да не е така трудно. Бих им казала да продължават, да имат увереност в себе си, да не вярват на мними „спасители“ отвъд – такива няма! Спасител не съм нито аз, нито Европейският съюз, нито никой извън тази страна. Светлината не идва отвън – нито за България, нито за друга държава. Българите са тези, които ще решат съдбата си. И можете да потърсите вдъхновение в историята си, както аз го намирам в историята на Ирландия, например. Тогава човек си казва „да, това е напълно възможно! Ще работя здраво и няма да пестя енергия“!
Смятате ли, че това протестът и тази негова енергия може да роди нови политически лидери?
Не само че може, но със сигурност ще създаде такива. Това, което виждаме и в други страни, е че агенти на външни сили веднага се намесват и промотират определени хора. Американките например, са „брилянтни“ в това отношение. Да се намесват в политическия живот на други държави, да плащат за опозиционни движения, да бутат отпред онези с амбиции да бъдат лидери… Мисля, че това не е лошо и се случва тук.
Така че българите ще трябва да намерят своите нови политически лидери. И аз нямам съмнение в това. Вярвам, че има цяла върволица от талантливи хора, които са способни да свършат работата по-добре от сегашните управляващи. Просто трябва да видят себе си в тази роля. И да разбират, че не могат да се справят по-зле от тези, които са в управлението в момента.
Няма такова нещо като професионален политик! Това е смешно. Аз идвам от друга сфера – преди да бъда депутат в ирландския парламент, аз работех на летището в ирландска авиокомпания, в отдела, който се занимава с кетъринг. Приготвяхме храната за полетите. И аз организирах успешно работата там. В България има много млади и възрастни хора, които се справят добре в своята сфера, в училището си, във футболния си клуб. Да управляваш общност и да управляваш държава – принципът е един и същ. Става дума за способността на човека да поставят общия интерес над личния.
Имам чувството, че това няма да е последното ми посещение в България. През последните седмици, повечето хора, с които общувам, са българи, а не ирландци.Най-малкото защото Ирландия е под строга карантина. Не може да се пътува. Още знам дори дали ще мога да се прибера за Коледа, изобщо отдавна не съм се прибирала. Така че, имам чувството, че скоро ще се върна тук, споделя Клеър Дейли в края на разговора.