В последно време зачестиха приказките, че отношенията между президента Румен Радев и БСП – партията, която го издигна за този пост, са силно охладнели. Те идват предимно от анализатори и среди, близки до управляващата формация ГЕРБ. Целта очевидно е да се покаже, че дори предложилите бившия военен летец за държавен глава вече не го харесват – било то, защото не се справя с функциите си, било, защото играе самостоятелно и не се съобразява с тях.
Тези твърдения общо взето не почиват на някакви факти, а на тълкуване на отделни случки, действия и думи на президента или на лидера на социалистите Корнелия Нинова, които могат да се интерпретират по различен начин. Те обаче се вписват в контекста на зачестилите подмятания, че Бойко Борисов гледа към президентския пост, който може да гарантира оцеляването му, след летните протести и нищожните шансове за четвърти премиерски мандат.
Самият Радев винаги е показвал сдържано уважение към издигналата го и подкрепила за „Дондуков” 2 партия. Нинова пък нееднократно е повтаряла, че позицията на БСП към Радев е принципна – той е издигнат и подкрепен от социалистите, но е президент на всички българи и БСП не се меси в неговите решения. „С Радев имаме общи позиции по редица въпроси. От друга страна, имали сме и различни мнения, когато следваме нашата политика. Отношенията ни са на базата на взаимно уважение”, заявява тя всеки път, когато я попитат.
Това е фасадата. Но тази година предстоят два вида избори – парламентарни и президентски. И в този смисъл държавният глава и БСП са като скачени съдове.
Румен Радев няма шанс за втори мандат без подкрепата на структурите на БСП. А БСП няма как да спечели президентските избори с кандидат, който няма качества и не е харесван от хората. На практика дали Радев ще бъде преизбран наесен зависи в голяма степен и от това как социалистическата партия ще се представи на парламентарния вот. Ако БСП спечели изборите, взаимоотношенията им с президента ще бъдат едни, ако ги загуби – други. Ако пък загуби с много – съвсем други. Така че формацията на Нинова се нуждае от подкрепата на президента, който особено през летните месеци на антиправителствени протести натрупа политически капитал. И продължава да държи висок рейтинг, включително и заради критиките си към управлението на страната.
Лидерът на БСП прекрасно разбира тази взаимозависимост и важността на резултатите от парламентарния вот. Не случайно тя неколкократно е заявявала: „Дали Радев ще бъде нашия кандидат за президент – ще решаваме в партията след парламентарните избори”.
Колкото до Румен Радев, той най-вероятно отново ще бъде издигнат от Инициативен комитет и подкрепен от левицата. Е, със сигурност ще привлече и широка периферия, но основното ядро, което ще гласува за него, са социалистите.
От тази гледна точка ДПС май му изписа веждите, опитвайки се да му извади очите. Заявката на Мустафа Карадайъ, че движението не желае Радев отново за президент и няма да го подкрепи, може би ще накара доста други избиратели да го припознаят. Мантрата, че у нас президент не се избира без гласовете на ДПС, все още битува. Но на предстоящите президентски избори може да бъде разбита.
Всъщност и самият Радев обърна демонстрацията на ДПС в своя полза. „Не ме учудва позицията на ДПС. Логично е партията на Пеевски да подкрепи Борисов, всички знаят, че те са ортаци в бизнеса и политиката. Още повече, че Борисов е довереното лице на турския президент Ердоган, когото поздрави на конференцията на ДПС”, коментира той в сряда (6 януари) след освещаването на бойните знамена. Според него: „Лятото младежите на ДПС видяха сараите на Доган и вероятно ще се замислят, те са все умни и честни млади хора. Избирателите на ДПС са свободни български граждани и преценяват сами”.
Още през същото това лято беше ясно, че ДПС никога няма да прости на Радев, че след събитията край Росенец поиска сваляне на охраната от държавни гардове на почетния председател на движението Ахмед Доган. И реакцията на Карадайъ не закъсня. В първия работен ден на парламента след лятната ваканция – 2 септември, той поиска оставките и на премиера и на президента.
Има обаче още една интрига. Пак в контекста на спекулациите за уж обтегнатите отношения между Радев и Нинова, „доброжелателите” на президента периодично пускат мълвата, че той се кани да направи свой политически проект.
Дори в разгара на протестите го насърчаваха, че сега е моментът да се откаже от президентството, да направи своя партия и да поведе народните маси срещу лошия Бойко. Само че тази въдица бе прекалено елементарна.
Румен Радев притеснява Борисов именно от институционалната позиция, която заема. Тя е достатъчно висока, за да не може министър-председателят (а след него и другите високопоставени кадри на ГЕРБ) да пренебрегва или омаловажава критиките му. И това си личи все повече от реакциите на Борисов на всяка дума на президента.
Ако Радев се подлъже по омайните песни на своите „доброжелатели“, той просто ще падне до нивото на един от многото партийни лидери на малки маргинални формацийки. Показателен е примерът и на Желю Желев, и на Петър Стоянов, и на Георги Първанов.
Самият Радев неколкократно е заявявал, че няма намерение да прави партия и очевидно ще се стреми да спечели втори президентски мандат, макар че още не го е обявил официално. Но за всеки случай Корнелия Нинова го държи под око. Фактът, че упорито отказва да каже сега дали социалистите ще го подкрепят на президентските избори и няколкото двусмислени реплики през последните месеци, могат да се тълкуват като негласно предупреждение – че не желае още конкуренция в ляво.
Достатъчни са й главоболията с Мая Манолова, а и с АБВ. Някои наблюдатели забелязаха флирт на Радев с десните формации по време на летните антиправителствени протести. Не е изключено и в главите на негови приближени да се въртят идеи той да се доближи повече до десницата и да се поотдалечи от левицата, за да увеличи шансовете си за втори мандат, демек да разшири периферията. Това се опита да направи Мая Манолова на кметските избори в София миналата есен. Но в стремежа си да привлече повече гласове от дясно, тя загуби леви гласове. Част от градската десница така и не я припозна (дори и като временен съюзник) и не отиде да гласува на втория тур, а левите й се разсърдиха за изневярата и също си останаха вкъщи.
Елизабет Дафинова, „Банкер“