Днешният ден доказа за пореден път, че партийните избраници в парламента не са народни, не са български и защитават само собствените си и партийни интереси. Като се започне от Радев, който от две години води откровено антибългарска политика, насочена към обслужване на интересите на САЩ и се стигне до последният депутат, известен само на майка си, който стои там, за да натиска копче по заповед на лидера си и да получава заплата.
Българският народ сме пред Рубикон. Има една граница, след която всеки народ изчезва и отива в историята. Ние сме вече на границата. Българският етнос се топи до степен на невъзможност за обръщане на тенденцията. Българската икономика е в ръцете на родни предатели и чужди „инвеститори“. Българската армия е полуразформирована и зле въоръжена, а на офицерите се обяснява, че техен дълг е да бранят НАТО, а не България. Българките раждат все по-малко деца, а все повече млади хора напускат местопрестъплението, наречено от нас Родина.
Американците постигнаха един успех тук – успяха да ни разединят и накарат да се мразим взаимно с неистова злоба и страст. Заради партийни различия сме готови да се избием взаимно. Бутафорните опозиционни партии получават също лобиране и пари от американците, като са по-вредни дори от евроатлантическите партии, защото дават фалшиви надежди на българите, приспиват им вниманието и ги лишават от възможността за съпротива.
Трябва да разберем, че спасението е в нашите ръце. Не в партиите, не в лидерите им, захлебващи субсидии и комисионни, не в тези, които ни говорят хубаво наяве, а ни предават тайно. Не в тези, които не се посвениха да гласуват решения, които са национално предателство и да се отрекат и лъжат, че не са го направили.
Българските мъже е крайно време да осъзнаят реалността. А тя е, че няма кой да защити семействата им, децата им и България, освен тях. И това не става с писане във фейсбук и яростни разговори с приятели на по чашка, на която да се вика „България на три морета!“ и „Долу предателите!“. Така никога не става. С подписки, референдуми и избори история никога не се променя.
Нас ни гледат предците ни. И великите ни ханове, князе и царе. И националните ни герои. Днес ние всички предаваме делото на Левски и на Ботев, мечтите на хан Аспарух и цар Калоян, предаваме паметта на Бачо Киро и Бенковски. Стресни се, племе закъсняло….
Елена Гунчева-Гривова