Обществото едва ли би приело удължаване на живота на това управление чрез поставянето му на „апаратно дишане“, казва социологът
– Г-н Колев, политическите сили в парламента изглежда не са съгласни с датата, която спомена президентът, за провеждане на парламентарните избори догодина. Какви са плюсовете и минусите, ако вотът е на 28 март или през май-юни? Кой печели и кой губи?
– Както обикновено, сме „изненадани“ от събитията, които е отдавна ясно, че предстоят – сняг през зимата, валежи през пролетта, избори, предвидени в закона… Винаги чакаме крайния срок и после плачем, че сме били изненадани. По света казват, че новите избори започват със затварянето на изборните секции от преминалия вот. Тук чакаме изборите да почукат на вратата, за да ахнем: „Ах, избори! Ама те дойдоха!“
Не виждам с какво отлагането на изборите ще направи партиите по-готови. Насрочването на изборите за първата възможна дата отговаря на ясно следваната от президента Радев логика – „Това управление е вредно за страната и трябва да си отиде час по-скоро“. Нещо, коeто той многократно е заявявал, а и поне на думи се е споделяло от опозиционните формации.
Кой печели? Печели обществото като цяло. Защото настоящото управление и политическо представителство са силно делегитимирани, не се ползват с доверие у огромна част от населението. И са нужни нови избори в максимално кратки срокове, за да се излъчи ново управлeние, ползващо се с доверието (или надеждите) на избирателите. А кой губи? Тези, които са чакали изборите, без да се подготвят за тях!
– Имате ли данни и наблюдения какви са нагласите в обществото? Доколко то се влияе от аргументи, свързани с пандемията, че е по-добре да се изчака, да минат първите вълни от ваксинацията и т.н.?
– Едва ли обществото би приело удължаване на живота на това управление чрез поставянето му на „апаратно дишане“ (до края на май, например). По-скоро това ще предизвика допълнително недоволство към целия т.нар. политически елит. Известно отлагане на изборите би било възможно и приемливо, но само в рамките на 2-3 седмици.
Що се отнася до аргументите, свързани с КОВИД-кризата и прокламираната ваксинация (с планове, графици и вълни), е крайно време обществото да разбере, че това са поредните „шменти капели“ на любимия ни вожд. В момента имаме само няколко хладилника и обещания, че ще дойдат около 125 хиляди ваксини, които все още не са и одобрени. Но това е капка в морето – за ефективна ваксинация на страната са нужни над 7 милиона ваксини (поставят се по две на човек). Ако приемем, че се създаде чутовна организация за ваксинирането на 20 000 души дневно, то за пълното покритие на страната ще e нужна не по-малко от година! И то, ако ваксините идват регулярно без забавяне и без проблеми, а здравната система работи като часовник. Така че шумът около ваксинацията (с идеята „Ето я, идва, тук е, още малко!“) не е нищо друго, освен помпане на предизборен оптимизъм и опит да се скрие нелицеприятният факт, че България тотално се провали с мерките (по-скоро с липсата на мерки) за ограничаване разпространението на коронавируса. Устремът ни към първите места по смъртност в Европа ясно го показва.
– С рязкото увеличение на случаите със заразени и починали се появиха и проучвания, че все повече хора подкрепят ограничителните мерки. В същото време те удрят по доста сфери и бизнеси, безработицата расте. Колко дълго може да издържат такива нагласи? Като че ли прогнозите за „гладни бунтове“ засега не се сбъдват.
– Дано и да не се сбъднат! Но положението е тежко и все повече семейства изпадат в крайна нужда. Хора губят работата си, не могат да плащат наема си, не могат да платят тока, водата, интернета и телефона, които станаха основно средство за труд и комуникация. Дори храната си и топлото през зимата не могат да платят. Това положение не може да продължи дълго – особено при тоталното дезангажиране на държавата за подкрепа на най-засегнатите. И на този фон ни готвят нови повишения на водата, разширяване на сини и зелени зони, повишаване на цената на хляба, повишаване на местни данъци. А администрацията рапортува успехи в събираемостта на данъците в условията на епидемия! Хората ще бъдат принудени да излязат на улицата – било то, за да се опитат да работят; било то, за да рушат, докарани до отчаяние. Дано да е само първото!
– Една от най-чувствителните напоследък теми е тази за отношенията ни със Северна Македония. Изглежда, че по нея българите са обединени в огромната си част и подкрепят българската позиция. Как се възприемат натискът и призивите от страна на ЕС и САЩ час по-скоро да се разберем със Скопие? Твърди се, че България е изпаднала в изолация. Не засилва ли това антиевропейски и антиамерикански настроения у нас?
– Естествено, че се засилват и антиевропейските, и антиамериканските настроения, но това не е от сега. Как мислите изглежда в очите на хората сделката за милиарди за нарисувани самолети? В страната, в която има два милиона бедни, които не могат да си купят храна, обувки, лекарствата, които лекар им е предписал. Как ли им изглежда офертата „Готови сме да ви продадем още толкова самолети!“ – особено в условията на криза от коронавируса и тежък удар върху материалното положение на огромни маси от населението.
Що се отнася до Северна Македония, нещата са повече от тъжни. Би трябвало да е кристално ясно, че „македонската идентичност“ се е изградила на базата на отрицанието на всичко българско. Заявявайки „Ние сме македонци“, те винаги са имали предвид „Не сме българи“! И сега ние ги натискаме да признаят, че са българи, да се откажат от това, което в продължение на десетилетия им е поднасяно като „история“, да признаят своята неидентичност. Невъзможна задача! Както е невъзможно да обясниш да милионите българи с корени от Македония, че македонците вече са „небългари“, че се чувстват различни. Естествено, че е нужен компромис, какъвто нито едната, нито другата страна е в състояние да направи. Компромис, който в крайна сметка ще постави и двете страни под обща (европейска) „шапка“ и ще реализира мечтите на хилядите борци, загинали за единението на България и Македония. Но това изглежда невъзможно за обяснение както у нас, така и в РС Македония – да не говорим за Европа и света. А патриотарстващите шамани и тук, и там подклаждат огъня в опит да извлекат политически дивиденти и крещят „Предатели!“ Балкански му работи!
– Мнозинството в НС преименува 24 май. Обществени дискусии по този въпрос не е имало. Какво се цели и какво е отношението на българите, ако има такива наблюдения? Вълнува ли ги хората въобще?
– 24 май е празник на духа, на печатното слово, на книгата, на буквите, на магията, която ни извисява над битката за парчето хляб, която ни прави богати над нищите духом. Затова това е най-таченият празник у нас. И всякакви напъни за преименувания, за преформулирания са безсмислени. Патриотарските напъни за обсебване на този празник са безумни. Това е поредният опит да се прикрие политическа импотентност зад величието на древността, на идеята, на духа. И хората ще отхвърлят политическите формулировки!
– За финал да ви върна на изборна тема – има ли печеливша формула за промяна? Протестите заглъхнаха и вече не са фактор, а при избори играят многото пари и зависимости, свързани с управляващите. Така ли ще продължаваме?
– Единствената печеливша формула е т.нар. широк „Народен фронт“ – обединение на всички опозиционни сили в името на свалянето на ГЕРБ от власт. Засега обаче нищо подобно не се очертава. За щастие на опозицията, към момента не изглежда възможно управляващите да удържат властта – независимо от парите и зависимостите от властта. Разпокъсаността на опозицията обаче не дава индикация, че тя е в състояние да вземе властта. Вероятно ще трябва да се мине през служебно правителство и нови избори – докато на отделните политически играчи им „уврат главите“, че не са самодостатъчни и трябва да търсят това, което ги обединява, а не това, което ги разделя.
Валентин Георгиев, Дума