От 295 камери за засичане на трафика работят едва 30
Двете фирми, които събират тол такси и плащанията за електронни винетки от името на агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) като национални доставчици на услуги, са получили 57 млн.лв. от комисионни за 2 години и половина. Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Захари Христов в предаването „Студио Хъ“ на телевизия „7/8“ на лидера на „Има такъв народ“ Слави Трифонов във вторник вечер.
Двамата доставчици на услуги, които са взели парите са „Интелигентни трафик системи“ и „Конкорд Смарт Инфраструктура“. Те са ги получили съгласно подписани договори с АПИ.
Захари Христов каза, че е попитал бившия ръководител на тол управлението проф. Олег Асенов, защо са избрани точно тези две фирми, той не му е отговорил.
Зам.-министърът на регионалното развитие направи сравнение, че преди 2019 г., когато винетките са били хартиени, отделът, който се е занимавал със събираемостта в АПИ, е бил от 12 души, които са получавали комисионна само от 1.5%. Сега двете фирми получават комисионна от 7%.
Договорите за тол системата
За изграждането и управлението на тол системата са сключени 28 договора. Основният е за изграждане на системата за 180 млн.лв. с „Капш Трафик сълюшън“. По-късно в процеса на проектиране и изграждане са сключени още 27 отделни договора за 46 млн.лв. за допълнителни дейности, посочи Захари Христов.
„Седем месеца след сключване на основния договор е сключено споразумение с промени на основни елементи по основния договор, но се запазват финансовите параметри, като става дума за допълнителни възлагания на дейности“, каза Христов.
Той допълни, че в същото време в тол управлението няма звено, което да следи изпълнението на тези договори, както и няма утвърден вътрешен правилник за дейността на службата.
Едва 30 камери работят от 295
От 295 изградени контролни точки (камери) на тол системата работят едваоколо 30, каза Христов. По думите му това поражда въпроса защо е било платено да се изградят 295 точки.
„Кой носи отговорност за парите, дадени за камери, които не работят. Освен това от 295 контролни точки – 195 са стари преброителни пунктове на АПИ, на които са сложени само камери. Тоест, “Капш“ са изградили само 100 контролни точки. В същото време точките и центровете за данни към тях – за над 100 млн.лв., не са застраховани“, коментира заместник-министърът на регионалното развитие.
Неотдавна от „Капш“ коментираха по този повод, че тол системата е доставена в срок и в работно състояние, съгласно договор и приемо-предавателни протоколи, включително стационарните контролни точки. „Колко от тези точки са включени по всяко едно време, е решение на собственика и оператора на системата – АПИ и Министерството на регионалното развитие и благоустройството“, се казва в становището на „Капш“. В него е посочено, че в отговорносттите на АПИ влиза осигуряване на електричество на контролните точки, почистване на камерите и други.
Заместник-министърът на регионалното развитие твърди, че комуникацията с „Капш“ е затруднена. От австрийската компания не дават информация с колко души екип поддържат софтуера на системата, а за това те получават 2 млн.лв. на месец по силата на петгодишен договор., каза Христов.
С дружеството има и 4 споразумения, които са конфиденциални. Едно от тях гласи, че „Капш“, които би трябвало да осигуряват поддръжка, нямат ангажимент да доставят резервни части за тол системата, а е ангажимент на АПИ, каза Христов.
Приходите от винетки и тол такси
От старта на тол системата на 1 януари 2019 г. за първата годината са събрани 392 млн.лв. от винетки. За 2020 г., когато вече се плащат и тол такси от товарните автомобили, са събрани с 592 хил..лв. по-малко, каза Захари Христов.
„Над 80% от тази събираемост е от винетки. Ако бяхме оставили АПИ да събира винетките, а тол управлението – тол такси, сметката щеше да е скандална. Т.е. българският данъкоплатец продължава да издържа цялата система с таксите за винетки“, коментира Христов.
Според него ако тол системата продължи да работи по този начин още 50 години резултатът ще е същия.
„Твърденията на Асенов, че спадът на приходите се дължи на коронавируса и намалелия трафик са неверни. Въпросният господин е бил външен консултант при изграждането на тол системата, а след изграждането той я оглавява. Тук се преплитат интереси“, коментира заместник-министърът на регионалното развитие.
Той попита и защо Олег Асенов е изключил 200 км оптична мрежа, заложена в проекта за свързване на граничните пунктове и оставя връзката да е през мобилни оператори.
„Г-н Асенов не отговори също защо е избран най-скъпият вариант на тол системата. В същото време при най-скъпата електронна система има необработени 200 000 нарушения за 70 млн.лв., защото се вкарват ръчно„, каза Христов.
„Не може да купиш най-скъпата тол система и да имаш 200 хил.необработени глоби за 70 млн.лв. Това е парадокс, откъдето и да погледнеш“, отбеляза той.
Заместник-министърът на регионалното развитие посочи, че при изграждането на тол системата е трябвало тол управлението да бъде единствено управление на системата. След това се оказва, че то не може да я управлява и предоставяме договор на “Капш“ за 140 млн.лв. за срок 5 години да управлява системата.