Според Петър Стоянов документите от куфарчето били за забавени американски инвестиции
„Ако господин Ханке се осмели да твърди, че съм корумпиран, ще го съдя, но в САЩ“, това заяви бившият премиер Иван Костов пред Нова телевизия в сряда.
Преди десетина дни проф. Стив Ханке обяви, че преди повече от 20 години е предал на президента Петър Стоянов куфар с доказателства за корупция покрай приватизацията. Стоянов пък се обадил по телефона на тогавашния премиер Иван Костов и по думите на Ханке му говорил на висок глас на български. Ханке не разбрал думите, но смята, че Стоянов е заявил на Костов, че професорът го хванал в крачка.
В началото на тази седмица прокуратурата се самосезира по твърденията на Ханке. По-рано държавното обвинение възложи на ДАНС да провери приватизацията на държавните предприятия, въпреки че голяма част от сделките са проверявани, а давността за евентуални престъпления е изтекла. В сряда стана ясно, че ГЕРБ смята да прави нови консултации за промени в конституцията, които да премахнат напълно давността за наказателно преследване на приватизацията. Подобни намерения управляващата партия имаше и през 2017 г., но така и не направи конкретни предложения, а сега сега ги извади отново.
„Аз не знам за куфарче и сигнали, за каквито говори Стив Ханке. Всички сигнали, които са стигали до мен, са били предавани по надлежния ред. Странно е защо г-н Ханке реши да покаже този куфар след 23 години, а имаше възможността да го направи много по-рано“, коментира Костов в сряда.
Той повтори думите си от преди дни, че не е участвал в приватизацията под никаква форма – не е купувал лично или чрез подставени лица предприятия. „Не съм участвал в приватизацията под никаква форма. Не управлявам и не притежавам нищо. Нямам обкръжение“, заяви Костов.
Според него, ако е имало някакво закононарушение от негова страна, то е щяло да излезе наяве за 21 години.
Петър Стоянов: Ханке не ми е казвал, че някои иска рушвет
Темата за куфарчето на Ханке коментира в сряда и президентът Петър Стоянов. В интервю за бТВ той обясни, че документите от американския професор били за това, че американски компании искат да инвестират в България, но се оплаквали, че властите в страната умишлено бавят тяхното желание за приватизация.
„Веднъж проф. Ханке наистина дойде при мен, седнахме наистина в тази зала и той извади наръч документи. От документите ставаше ясно, че една или две американски компании имат интерес да инвестират в България. Проф. Ханке ми каза, че американците се оплакват от това, че нашите власти умишлено забавят сякаш тяхното желание за приватизация. В никакъв случай не ми е казал, че някой е искал рушвет, да бъда честен. Но ми казваше, че действията на нашите хора са двусмислени. Забавянето и отлагането се прави сякаш да си поискат нещо насреща“, каза Стоянов.
По думите му той се почувствал раздразнен от казаното от Ханке. „Първо, защото никак не е приятно някой да дойде от Америка да ти казва, че си президент на корумпирана държава. Второ, защото ние в онзи момент имахме крещяща нужда от всякаква инвестиция. (…) Обадих се, разбира се, на Иван Костов. Бях леко раздразнен. Може би съм бил малко по-възбуден. Казах му: „Виж какво, оправяйте си хората, като дойде чужда инвестиция, вие трябва ги посрещате от входа, да ги кандърдисвате, да ги стимулирате, да ги окуражавате“. Иван беше, разбира се, съгласен с това“, разказа Стоянов.
Според Стоянов вяра в достоверността на версията на проф. Ханке идвала от това, че у нас се създава впечатлението, че той е единственият „баща“ на българския валутен борд. Стоянов обаче посочва друг човек, за когото това твърдение е по-вярно – Красимир Ангарски.
„Аз съм силно смутен и много загрижен от лековерието и наивността, които започват да господстват в нашето общество“, каза още бившият държавен глава.
Костов коментира и конкретни приватизационни сделки. По повод продажбата на „Кремиковци“ той заяви, че заради огромните задължения на предприятието изборът бил или то да фалира и хиляди работници да изгубят работата си, или „да удължим живота му“. „Кремиковци“ спря работа през 2009 г. – 10 години, след като заводът беше приватизиран.
„Приватизацията беше направена с участието и под контрола на Световната банка, Международният валутен фонд и Европейската комисия. Ако някой твърди, че тя е била престъпна, това означава, че тези институции са участвали в това. Как така оценката на някой днес, може да бъде по-меродавна от тази на Световната банка и МВФ?“, заяви Костов.
„Ние изпълнихме споразуменията си с тези институции, които подкрепиха лева с над 4 милиарда и ако не бяха те, то изобщо нямаше да има български лев. Конюнктурата беше следната: сринал се лев – купони за стоки и др. В тази катастрофална обстановка си свършихме работата“, смята Костов.
Според него няма нарушения и при раздържавяването на авиокомпания „Балкан“, а сделката за нея не била за „150 хиляди долара, както се твърди“.
По отношение на приватизацията на „Нефтохим“ Костов заяви, че не е имало западни купувачи, както е заявил президентът Петър Стоянов през 2013 г.
„Поел съм върху себе си всичко. Предпочитам аз да страдам, а не да ставам клеветник. Чувствам се, че съм изпълнил дълга си пред страната. Стабилизирал съм лева, изградили сме частно предприемачество, върху което е стъпил днешният икономически растеж“, каза бившият премиер.