„От излишък вече сме на 3.5 милиарда дефицит, защото бюджетът не се попълва, а всеки месец отиват милиарди за пенсионната система“. Тези думи на премиера Бойко Борисов щяха да прозвучат апокалиптично за всеки трезвомислещ българин, ако едновременно констатираха настоящата ситуация и бяха достоверни. В случая изказването на Борисов има някаква достоверност, но не касае настоящата ситуация.
Понеже до момента Министерство на финансите не е пояснило какво точно визира премиерът, ще опитаме да посочим най-вероятното логично обяснение зад думите му.
Официалната статистика
Към края на февруари, общо за първите два месеца на годината, държавата е с бюджетен излишък за 1.5 милиарда лева. В този смисъл дефицитът от 3.5 милиарда може да е стойност, достигната през последните две седмици и половина. Тук коректният въпрос е дали този дефицит е само за въпросните седмици на месеца, или е кумулативен, тоест за целия период от началото на годината до 17 март. Ако е първото, то предполага, че от 1 март до 17 март държавата е похарчила 3.5 милиарда лева повече отколкото са събраните приходи. По-лошото възможно обяснение е, че от началото на март държавата е похарчила цели пет милиарда лева повече, отколкото е събрала. Така дефицитът от 3.5 милиарда е зейнал, след като управляващите са похарчили и излишъка от първите два месеца и сега говорят за кумулативен резултат от 1 януари до 17 март.
Добрата новина е, че нито едно от тези обяснения не е вярно. Доказателството може да се види от данните за фискалния резерв във баланса на Управление „Емисионно“ към Българска народна банка. Статията „Задължения към правителството“ показва онази част от фискалния резерв, която се депозира в централната банка. Обикновено това са 90% от целия резерв.
По данни от петък 13 март, депозитът на правителството в БНБ е бил 9.5 милиарда лева. Това е само с 400 милиона лева по-малко от 28 февруари – последния работен ден на миналия месец. Толкова би бил и евентуалният дефицит за изминалите седмици. Това замерване също не е правилно, защото се прави два дни преди внасянето на дължимия ДДС. В същото време обаче, вече са направени плащанията за пенсиите през този месец. Така първото коркетно замерване ще може да се направи след като изчакаме приключването на най-малкия възможен цикъл и това е конкретният месец.
Единственият правдоподобен извод, който можем да направим, съдейки по депозита на правителството в БНБ, е че катастрофичното обяснение за думите на Борисов не е вярно.
Логично и достоверно обяснение за думите на премиера, е че той е споделял новата правителствена прогноза за бюджета към края на цялата 2020 година. Тоест, вместо балансиран бюджет, както се очакваше преди епидемията да се разгърне, новата оценка е годината да приключи с бюджетен дефицит от 3.5 милиарда лева. Отнесен към очаквания БВП, това прави горе-долу 3%.
Отношение от 3% спрямо БВП обаче отново навежда на размисли. Причината е, че това е лимитът за дефицит, налаган от фискалните правила, които действат в Европейския съюз и проблемите, които произтичат от това са няколко. Първо, БВП може да се окаже по-малък от очакваното и в този случай лимитът ще се надхвърли. Второ, залагането на някакво отношение, показва липса на конкретна оценка. Трето – мисленето в ограничения, които действат при нормална ситуация, показва нерешителност на управляващите да действат оптимално в извънредни времена, като сегашните. Все пак, Европейският съюз вече позволи на държавите да поемат какъвто трябва дефицит за да се справят с епидемията на своя територия. Друг въпрос е, дали ще може този дефицит да се покрие и на каква цена.
Икономист