Лена Бориславова от „Продължаваме промяната“ коментира във Фейсбук профила си избора на конституционни съдии на 19 януари. Постът ѝ е нестандартен. Философски. Търсещ. Започва пасторално с…“петък“… Опит за писмен импресионизъм.
Ето и поста на Лена Бориславова:
„Петък 19.01.2024
Две положителни събития: съдия Белазелков стана конституционен съдия и аз, за разлика от моите колеги от ПП-ДБ, не трябваше да гласувам в НС.
Един компромис. 1/12 компромис.
Е ли Конституционният съд полуполитически орган по дизайн и функции – със сигурност може да се твърди. Казвали са ни го на лекции. В онази аудитория, в която се появи надписът на студентското недоволство и се загнезди в съзнанието ни с болка.
Две големи обществени групи. Силно професионална, политически независима кандидатура, ползваща се с широка обществена и професионална подкрепа. И… силно политизирана и антагонизираща кандидатура, идваща да замени друга такава, вече с изтекъл мандат.
Един избор и Едно управление, което съществува във взаимодействието на тези два свята и заради осъзнаването, че нито една от тези две обществени групи няма да изчезне. Особено втората – та това са 669 924 гласа и тяхното право да получат кандидатура, която олицетворява политическата формация, която подкрепят.
Да, един труден компромис, но това не бе все пак онзи компромис за подуправител на НЗОК, за който имаше доклад на ДАНС и преписка в прокуратурата.
Лукс е да живееш и да избираш измежду идеални опции в един идеален свят. По-малък, но все пак лукс е да спасиш себе си и да не гласуваш, прехвърляйки товара върху другите.
Така че, браво колеги от ПП-ДБ, които гласувахте, и благодаря! Знам, че не ви беше лесно!