Българската народна банка (БНБ) взе мерки за по-бързо вдигане на лихвите у нас с цел ограничаване на инфлацията и плановете на банките за продължаване на бурното кредитиране.
Управата на централната банка е решила в сряда да увеличи задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от нерезиденти от 5 на 10% от 1 юни, а резервите по средствата от резиденти и нерезиденти – от 10% на 12% от 1 юли.
Това ще доведе до по-бързо повишаване на лихвите и изземване на излишната свръхликвидност на банките. По неофициална информация резервите трябва да се увеличат с около 4 млрд. лв. В момента банките у нас държат ниски лихви по кредитите, като това е за сметка на депозантите, които получават нулеви лихви в условията на огромна инфлация и затягане на паричната политика в Европа и САЩ.
По последни данни на БНБ годишният процент на разходите (тоест лихвата заедно с таксите и комисионите) по жилищните кредити в левове за домакинствата изобщо не е нараснал през последната година и държи ниво около 2.9%, което е значително под лихвите в ЕС и под тези, на които се финансира българската държава.
Ниските лихви продължават да подклаждат бурната кредитна активност у нас, като плановете на големите банки са да се борят за нов солиден растеж на кредита тази година. Според най-новите данни на БНБ, които са към края на февруари 2023 г., отпуснатите жилищни кредити за домакинствата са нараснали с 18.1% на годишна база, а тези за бизнеса – с 8.7%.
БНБ обаче явно цели да охлади намеренията на сектора.
„При отчитане на бавната и слаба степен на пренасяне на промените в паричната политика на Европейската централна банка и на ограничените ефекти от предприетите от БНБ увеличения на антицикличния капиталов буфер върху кредитната активност, повишаването на задължителните минимални резерви има за цел затягане на монетарните условия в страната“, посочва в изявление централната банка.
„Мярката ще изтегли част от текущата свръхликвидност в банковата система и ще допринесе за намаляване на свободните ресурси, с които банките могат да кредитират, създавайки стимули за по-бързо и значително пренасяне на повишените лихвени проценти на паричната политика в еврозоната в цената на кредитите. Забавянето на кредитната активност би спомогнало за постепенно намаляване на темповете на инфлацията чрез влиянието върху потреблението финансирано със заемни средства. В допълнение, понижаването на темповете на растеж на кредита ще допринесе за намаляване на кредитния риск в банковата система“, гласи още съобщението.
Според БНБ при сегашната ситуация у нас се наблюдава ускорен растеж на потребителските цени, висок растеж на заплатите в частния сектор, силно потребителско търсене и запазващ се висок растеж на кредита за домакинствата.
„Продължаването на тези тенденции създава потенциални рискове по отношение на устойчивостта на банковата система и по отношение на изпълнението на основната цел на БНБ за поддържане на ценова стабилност“, посочва още централната банка.