Нямам намерение да ставам адвокат на бившия шеф на „Булгаргаз“ Николай Павлов, но мога да твърдя, че следях отблизо работата му като министър на енергетиката и шеф на държавната компания. Категорично мога да кажа, че ако този човек искаше да участва в корупционни схеми, щеше да го направи, защото имаше за това блестящи възможности, несравними с измишльотините за азерския газ. Павлов имаше много добри предложения за подобни схеми от силни играчи в частния сектор, но не се поддаде, на което малцина на негово място биха устояли. И което направиха Кирил Петков и Асен Василев, след като овладяха КЕВР и „Булгаргаз“. Те влязоха в схемите на посредниците и заради тях всички платихме скъпо и прескъпо поради огромните комисионни, разпределени по веригата. Освен това високите цени на газа се отразиха на цените на почти всички стоки и услуги.
Кирил и Асен направиха още едно голямо безобразие – опитаха се да арестуват Николай Павлов без никаква причина, а съвпадението с ковида, който го сполетя, го спаси от ареста. Пред жилището му обаче бе оставена патрулна кола на полицията, а премиерът Кирил Петков лъжеше по негов адрес в медиите, без да му даде право да се защити. Лъжите на „Промяната“ продължават и сега. Онзиден в Народното събрание Петков отново подхвана темата за уж спрения азерски газ, а в някои медии се появиха и други лъжи по адрес на Павлов, които не трябва да бъдат оставяни без отговор.
Николай Павлов не е променял по своя инициатива ценовата формула на газа, както някои твърдят, а го направи по искане на Европейската комисия, защото тя задължи всички европейски страни да променят ценовите си формули, базирани на ,,котировките на нефтените деривати и да миксират цената с котировките за съответния период на база „спот“. Заслугата на Николай Павлов в този случай е, че успя да защити ценово съотношение 70% от цената да бъде базирана на нефта и 30% на база „спот“. Това беше много добро съотношение, защото ЕК настояваше на база на нефта цената да бъде само 30% в микса, а на „спот“ 70%.
Относно азерския газ нещата стоят по следния начин. На първо място, по договора с азерите ние сме посочили като точка за доставка газоразпределителна станция, която към онзи момент не съществува. За да се доставя на друга точка, за всяко едно количество което ще се доставя трябва да има изричното съгласие на азерите.
Укоряват Павлов, че не е правил „виртуални сделки“, за да спаси положението с азерски газ. Първата подобна сделка в България е направена на 01.07.2016 г. между гръцката компания DESFA като продавач и холандската компания Vitol gas and power B.V. като купувач с тестови количества от 537 м.3 и 500 м.3. и с доставка на ГРС Димитровград.
Сделката става по следния начин: Vitol купуват виртуално от DESFA количеството, но не го взема в Гърция, а фактически получава от нас руски газ, като част от количеството, което ние транзитираме за Гърция по договора им с „Газпром“.
Реализацията на тази сделка е станала възможна въз основа на тристранен договор между DESFA, „Булгартрансгаз“ и „Газпром“. Тоест, това е газ, който България транзитира по своята газопреносна мрежа за Гърция и въз основа на това тристранно споразумение част от транзитираното количество остава директно в България в полза на гръцки клиент.
Азербайджан обаче не транзитира газ през България, за да може ние да направим виртуална сделка с негов газ и да доставим на неговия краен клиент, например Гърция, газ от друг наш доставчик, например „Газпром“. Що се отнася до продажбите в Италия, то ние не можем да продадем количества по договора ни с азерите, които не сме доставили, защото трябва първо да получим за това съгласието на азербейджанската газова компания SOCAR, след това да подпишем договори за транзитиране на този газ с Грузия, Турция, Гърция и Италия. Абсурд е SOCAR да се съгласи на подобна препродажба, защото договора с „Булгаргаз“ не предоставя възможност за реекспорт. Но за сметка на това, SOCAR може да предяви иск към „Булгаргаз“ по клаузата „тейк ор пей“ за невзетите от нас количества и „Булгаргаз“ да плати 80% от стойността на невзетото количество. Освен това е интересно как „Булгаргаз“ е продал тези количества и в дружеството няма никакъв документ за тези продажби (даже и някой да е взел комисионни) или поне да има документ за това, какво сме платили за транзитирането им.
„Булгаргаз“ няма вина, че не е изградена в срок газ станцията, по която трябваше да постъпва договорения азерски газ.
Това е въпрос към Бойко Борисов и гърците. Те я строят 12 години, което си е уникално постижение за бавно строителство на подобен тип съоръжение. Другият момент е, че дори и да можехме да правим виртуални сделки, като доставяме газ от Гърция по тях, то цената му щеше да бъде много по-висока от тази по договора с Азербайджан.
Това, че Николай Павлов е отказал на руската страна да преразгледа цените, базирайки се единствено на формулата по котировките на нефта и нефтопродуктите (друга измислица, която се пише по негов адрес), е несъстоятелно, защото
няма как да нарушим третия енергиен пакет на ЕС, след като даже и самите руснаци го спазват.
Това не е предизвикало никаква негативна реакция от страна на руснаците, защото те са наясно, че ние не можем свободно да ценообразуваме, а трябва да спазваме европейските регулации. Негативът е в това, че „Продължаваме промяната“ прекрати едностранно договора с „Газпром“ при цени на доставки между 150 и 250 евро за 1000 куб. м , в зависимост от котировките на нефта. Това тяхно решение може да се квалифицира като умишлено причинено вредителство на икономиката на България и за него Кирил Петков и Асен Василев трябва да носят отговорност по чл.107 от НК.