Цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука смята за Българско царство с център в територията на днешната Република Северна Македония. Това се казва в официални препоръки на историческата комисия, съставена от български и македонски историци, до правителствата в София и Скопие за съвместно отбелязване на личности и събития от общата ни история, предаде БНТ, като се позовава на публикуваните от северомакедонското външно министерство публикува пълен текст на препоръките на комисията.
Българското царство е обхващало значителен дял от земите и населението на Балканския полуостров, се уточнява в документа. Въпросът за цар Самуил беше сред предизвикващите много спорове между двете страни.
За светите братя Кирил и Методий се посочва, че „делото им е развивано в книжовните центрове на Преслав и Охрид, които тогава са се намирали на територията на средновековната българска държава, където техните ученици намират условия за работа“. Това, посочват историците, дава основание на съвременните страни да отбелязват деня на Кирил и Методий заедно.
За Свети Климент Охридски се посочва, че след Великоморавската мисия е потърсен от „средновековната българска държава и през 886 г. е изпратен от княз Борис-Михаил в областта Кутмичевица, където полага основите на Охридската книжовна школа“. През 893 г. „по заповед на българския цар Симеон е ръкоположен за Велешки епископ“.
За Св. Наум в препоръките е отбелязано, че той участва във Великоморавската мисия, откъдето след смъртта на Методий и преследването на неговите ученици, той достига в средновековна България, един от създателите е на Преславската книжовна школа. „Около 893 г. е изпратен от цар Симеон в Охрид, където продължава просветната си дейност в Охридската книжовна школа и изгражда манастир на брега на Охридското езеро, който днес носи неговото име. След неговата смърт култът към Св. Наум се установява на териториите на днешните държави Северна Македония, Република България и съседните страни. Просветното дело и приносът на Св. Наум за развитието на писмеността и културата на Република Северна Македония и Република България дават основание и за двете страни да почитат паметта на неговото дело чрез съвместно честване на подходящи годишнини и юбилеи“, пише в препоръките на съвместната историческа комисия.
Комисията е решила още, че цар Самуил, Свети Кирил и Методий, Свети Климент и Свети Наум на определени юбилеи и важни дати, ще бъдат почитани заедно от делегации от двете страни. Съпредседателят на комисията от македонска страна Драги Георгиев коментира, че има препоръка за редакция на учебници и в Северна Македония, и в България.
Напредъкът в работата на комисията бе едно от условията за започване на реални преговори на Северна Македония за членство в ЕС. Основното обаче е включването на българите в конституцията, по което засега не се наблюдава напредък най-вече заради съпротивата на най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ.
Според историка доц. Спас Ташев от БАН в югозападната ни съседка властите ще стават все по-сговорчиви, защото имат поставени срокове от Европейския съюз. „По въпросите, за които днес в Скопие са публикували постигнатите договорености в историческата комисия, там ще трябва в срок до една година за променят учебниците“, уточни той за „Сега“. По думите му, колкото и да се дърпа опозицията в Северна Македония, те ще си променят конституцията. „Най-вероятно управляващите в момента там ще купят определен брой представители на опозицията и ще осигури промяната. На въпрос на „Сега“, да ли Скопие има шанс да изпревари Сърбия по пътя към ЕС, доц. Ташев, отговори, че това е напълно възможно, ако изпълни исканите от Брюксел реформи. „На Белград най-голямата пречка е да признае независимостта на Косово“, припомни историкът. Според него с разумна политика от страна на България може се прекъсне безогледната просръбска пропаганда в Северна Македония. В тази връзка той припомни и условието да се отворят досиетата на югославските специални служби и от тях да се види още веднъж историята на терора срещу българите във Вардарска Македония след октомври 1944 г.