Политолози, социолози, шамани, телевизионни проповедници и политически бардове тези дни си блъскат главите какво се случи в Сглобката, че пред очите на всички тя започна да тиктака като адска машина, която всеки момент ще се взриви мелодраматично.
Доста медии зарязаха позата на обективност и съвестно започнаха да работят за подобряване на отношенията между коалиционните партньори в името на единния и светъл евроатлантизъм, който се крепи върху плещите на Тагарев и столичните умно-красиви полуалкохолни инфлуенсъри на психодясното. Опасявам се обаче, че всички тези опити са обречени на неуспех.
Както ще е провал човек да следи всеки политически гърч, който ПП-ДБ или ГЕРБ публично проявяват.
Политическият рекет „не подкрепяме Габриел“ или „оттеглете Асен Василев, за да има преговори“, е пародия, защото всичко това стигна до еротичното „вие сте на ход, кажете как да продължим“. Няма политика, а сапунена опера.
И единственият истински ключ за проумяване на ситуацията е онова признание на Кирил Петков, че ГЕРБ не е реален, а маркетингов враг. Тоест ние се опитваме с политически средства да анализираме търговска сделка, която е излязла от контрол.
Резултатите са комедийни. Опитът за парцелиране на държавата и пускането на регулаторите на политическата борса изгърмя заради алчността на двете страни. И заради това процесът по преговори замря.
Но България никога нямаше да стигне до този тупик, ако преди девет месеца градското дясно подло, нечистоплътно и дори гнусно не пусна голямата пералня за Бойко Борисов. Резултатът виждаме днес: ГЕРБ не просто са препрани, а Борисов отново се вижда като премиер. А като гледаме жалкото състояние на ПП-ДБ, те като едното нищо ще приемат тази сделка. Окончателен триумф на маркетинга над политиката. Апотеоз на политиката, разглеждана като грандиозна далавера и либерален алъш-вериш.
Целия вчерашен ден Кирил Петков изкара пред кабинетите на Бойко Борисов и Росен Желязков в сградата на Народното събрание. Свидетели – много. И унижението му беше епично, защото никой не го прие. Такава е съдбата на търговските пътници в политиката, които маркетингово подмениха голямата надежда за промяна и я поставиха на тезгяха в името на няколко поста в регулаторите и министерски кресла.
Още тогава, в онзи прословут запис, стана ясно, че ПП са телевизионна хумореска, която по никакъв начин не осъзнава отговорностите, с които беше натоварена. И днес виждаме логичния край – Сглобка, която пуши, Кирил Петков като крайпътна девойка, Асен Василев в ролята на политически хулиган и Борисов, който се стяга за цялата власт.
Бедни, бедни, български народе, ми идва да извия като Вазов, защо оставихме тези да узурпират политическите процеси и да ги превърнат в маркетинг. От който всички плюем кръв и зъби…
Александър Симов