Може да е странно, но най-споменаваното име през изминалата година, особено в контекста на три предизборни кампании, беше на човек, който дори не бе кандидат за депутат или президент. А се превърна в основен опонент и заклет враг на доскорошните управляващи от ГЕРБ. С атрактивния си и безпардонен стил вътрешният министър Бойко Рашков успя да изкара от кожата и бившия вече премиер Бойко Борисов, и главния прокурор Иван Гешев. Стигна се до там цялото статукво в един глас да обещава всичко, което пожелаят от него само и само Рашков да бъде разкаран от МВР. Това обаче не се случи и със сигурност може да се прогнозира, че разкритията за зулумите по високите етажи на властта ще продължат с пълна сила. Дали някои от тях все пак ще стигнат и до съд обаче, е въпрос с повишена трудност, отговорът на който не зависи само от МВР.
Кои бяха основните скандали дотук, които при една сериозна и обективна прокуратура биха могли да стигнат до съда и да завършат със солидни присъди?
„Хемус“ – магистралата на корупцията
Бившите управляващи дълго време бяха упреквани, че строителството на АМ „Хемус“ е извор на корупция. Въпреки че ГЕРБ категорично отричаше всякакви злоупотреби, за кратко време МВР успя да осветли грандиозна схема за присвояване на милиони, в основата на която е държавното дружество „Автомагистрали“. То е сключило скандални договори с фирми, избрани без конкурс, и е превело огромни аванси за отсечки, които няма да бъдат стартирани в близките години. След което парите са изчезнали.
ГДБОП разкри, че парите за магистралата са пренасочени към специално създадена за целта мрежа от кухи фирми, които официално са собственост на социално слаби и неграмотни лица, част от които са и криминално проявени. „Последвало превеждането на сумите – около 60 млн. лв., с посочено основание извършени строителни услуги. И моментално, само в рамките на ден, всички те са изтеглени кеш – многократно по 1 млн. лв., без каквито и да е заявки, изнасяни в чували и сакове“, разказа главният секретар на МВР Петър Тодоров. Описаната схема касае ЛОТ 5, за който са дадени авансово над 90 млн. лева.
Събраните доказателства от разследващите полицаи бяха огласени в началото на ноември. Държавното обвинение реагира в обичайния си лежерен стил – ръководителят на Софийската градска прокуратура Илиана Крилова съобщи, че те не са запознати с разкритията на МВР и тепърва ще съставят екип от четирима прокурори, които ще работят по случая.
Вероятно всичко щеше да замре, ако не беше новият удар на МВР. През декември ГДБОП арестува 42-годишния Борислав Колев, който бе обвинен в пране на пари. Той е привлечен към наказателна отговорност за това, че е участвал в създаването на мрежа от фирми, по сметките на които били преведени част от парите, предназначени за ЛОТ-5 от АМ „Хемус“. Впоследствие обвиняемият лично придружавал фиктивните управители до банков клон, откъдето за периода 18.06.2020 г. до 08.09.2021 г. са изтеглени 53 060 861 лева. Тук отново препъникамъкът се оказа прокуратурата. Тя категорично отказа първо да разпита задържаните, а после и да преговаря за някакъв вид споразумение с Колев, който е готов да свидетелства на кого е дал милионите срещу по-леко наказание. Нещо повече – прокуратурата започна разследване срещу шефа на ГДБОП и негови служители за оказан натиск върху магистрати. След разразилия се скандал тримата наблюдаващи прокурори по делото „Хемус“ си направиха отвод. Кога прокуратурата ще успее да се организира и да започне да работи по същество по случая, е въпрос без отговор. Няма съмнение обаче, че МВР няма да спре, докато не разплете схемата.
Нищо не е забравено
МВР започна да възобновява разследванията и по вече забравени скандали, в които е лично замесен Бойко Борисов. Такъв е подслушваният разговор от 2013 г. между тогавашния премиер и градския прокурор на София Николай Кокинов, нашумял с репликата „Не се подсмихвай, ти си го избра“, визираща избора на Сотир Цацаров за главен прокурор. В днешно време скандалът придоби нова, “канибалска” форма. Борисов беше извикан на разпит в ГД „Национална полиция“, за да отговаря дали е отправял смъртни заплахи към свидетел по дело срещу Мирослав Найденов, който беше министър на земеделието в първия кабинет на ГЕРБ, заподозрян в корупция.
Рашков твърди, че Борисов е заплашвал бизнесмена, че „семейството му няма да разбере дали не яде неговото месо“. Според вътрешния министър, ако свидетелят не бил оттеглил показанията си тогава, Найденов щял да бъде осъден на затвор за подкуп от 200 хил. лв. По случая беше извикан на разпит и бившият прокурор Николай Кокинов. Според Рашков прокуратурата саботира делото, защото по него има нови факти, които не са взети предвид, когато делото е пратено в архива преди повече от 10 години.
Рашков се разрови и в други скандали около Борисов – като този за шкафчето със златни кюлчета и евро, снимано от българската Мата Хари. „Българското общество има право да научи как така в нощното шкафче на един премиер има толкова много пари и защо тези пари, ако ги има законно, не са в някоя банка. Прокуратурата съзнателно не свърши практически нищо. Не е толкова важно има или няма Мата Хари и коя е тя, важното е какъв е произходът на тези средства, до които „спинка“ българският премиер Борисов. Колкото и високо да е в държавната йерархия, българският премиер няма такова месечно възнаграждение, което да му позволи дори за десет години властване, да натрупа два милиона и кюлчета злато в нощното шкафче. Тези пари най-вероятно са с мирис на асфалт или друга подобна материя, към която бившият премиер като да проявяваше доста афинитет“, каза Рашков пред „Капитал“.
Всъщност Рашков не е прав за прокуратурата. В момента, в който постът на главния прокурор Иван Гешев се разклати, прокуратурата се разработи по случая. Преди година тя спря делото за кюлчетата със „солидния“ аргумент, че няма как да открие коя е Мата Хари. Нищо, че Бойко Борисов публично каза, че знае кой го е снимал. Преди седмица обаче „се сети“, че може да провери номерата на банкнотите и кюлчетата в БНБ! И току-виж научила и коя е Мата Хари, и делото е мръднало от мъртвата си точка. Нещо, от което Бойко Борисов го втриса.
Тука има – тука няма списък
Рашков успя да раздвижи още един позабравен скандал. Повече от 2 години държавното обвинение се мъчеше да разбере дали лица, заемащи висши публични длъжности, са скрили, че притежават банкови сметки и имоти зад граница. През 2019 г. прокуратурата съобщи за списък с 11 политици и 27 магистрати, които не са декларирали, че притежават лично или чрез подставени лица пари и имущество в чужбина. След това обаче разследващите категорично отказваха да дадат информация какво е свършено по случая.
Омертата беше нарушена през май т.г. с идването на власт на служебния кабинет. Вътрешният министър Бойко Рашков обеща да каже публично имената на политиците и магистратите от справката на ДАНС, ако държавното обвинение не го направи, като намекна, че информацията за недекларирани авоари се използва за натиск. Това накара прокуратурата да действа изпреварващо и да излезе с официално съобщение, че при проверката не са открити нарушения.
Според Бойко Рашков обаче дългото забавяне от страна на разследващите е дало възможност на лицата в списъка да разчистят следи за евентуални нарушения. „В крайна сметка не трябва да се чака 2 години, защото ще изтекат и давностни срокове. Това забавяне създава такива предпоставки. Странно ми е как е възможно, въпреки че ДАНС веднага е осигурила списъка. Какво налага 2 години този въпрос да не се реши?“, коментира той.
В интервю пред „Капитал“ преди седмица Рашков беше още по-конкретен: „Сотир Цацаров като шеф на КПКОНПИ трябва да обясни дали списъкът е от 37 лица, както твърди, защото аз смятам, че са над 70 души, сред които близки на някои прокурори, може да са съпрузи или съпруги, може да не са съпруги с граждански брак, може да има някои членове на ВСС, които трябва да обяснят например защо не са декларирали имоти в Гърция. Имало ли е тук един зам.-министър на вътрешните работи, който също не е декларирал това, който притежава зад граница и т.н.? Защо Цацаров крие тези неща? Гешев също може да съобщи това на българската общественост, защото проверката е продължила и по негово време. Въпросът е дали само се покриват някои лица, или пък се осигурява възможност за оказване натиск върху длъжностни лица, магистрати и политици, за да вършат едно или друго.“
Въпреки надделяващия обществен интерес имената на хората във въпросния списък и до днес не са известни. Не се разбра какво точно пречи на прокуратурата, а и на МВР, да ги разгласят, след като лицата, заемащи висши публични длъжности, както и магистратите са задължени по закон да попълнят имуществена декларация, която е публична.
Наръчник за справяне с купения вот
МВР изигра и ключова роля на трите избора, които се проведоха през годината. С поредицата от шумни спецакции на места в риск от изборни измами и елиминиране на други механизми за купуване на гласове то на практика успя да сведе до минимум контролирания вот. Бяха проверени адреси в големите ромски квартали в София, Пловдив, Бургас и Сливен. Бяха иззети и големи суми пари и списъци с имена от заложни къщи, фирми за бързи кредити и дори селски бакалии, където хората пазаруват на вересия.
Областната дирекция на МВР в Разград пък разкри, че са подавани заявления за гласуване в подвижни урни от хора, които не са с трайни увреждания и трябва да гласуват в нормална секция. „Резултатите от проверките са показали, че хората, от чието име са подадени заявленията, не знаят за тяхното съществуване“, заявиха от МВР – Разград. По случая има образувани досъдебни производства срещу лекари от ТЕЛК.
Бяха реализирани и множество арести по подозрение за купен вот. Задържани за кратко бяха синът и съпругът на кметицата на Симеоновград Милена Рангелова, в чийто дом разследващите откриха около 25 000 лв., евро банкноти, както и списъци с имена. Двамата са с повдигнато обвинение за изборна търговия. Според разследващите става въпрос за купуване на гласове за местните избори през октомври 2019 г. и за парламентарните през април и юли т.г.
Точно в изборния ден на 14 ноември пък бе арестуван кметът на Сандански Атанас Стоянов заедно с още двама души по сигнал за купуване на гласове. От МВР съобщиха, че в автомобила му са открити списъци с имена, както и над 2000 лв. След едно денонощие обаче беше освободен без обвинение. Според Стоянов откритите вещи в колата му са били подхвърлени с цел опетняване на името му и това на партия ВМРО, чийто представител е той.
Вътрешното министерство издаде и хиляди предупредителни протоколи. В Раковски Икономическата полиция привика за обяснения 34 служители на общинското предприятие „Благоустрояване и превенция“, като някои от тях се подписаха, че няма да се ангажират с корпоративен вот. Всичко това беше разтълкувано от ГЕРБ и ДПС като репресия. Заради действията на полицията бившият председател на Народното събрание Цвета Караянчева се е обаждала на регионалния директор на МВР в Кърджали и го е заплашвала с уволнение, съобщи пред журналисти Бойко Рашков.
Резултатът от всички тези акции е, че големите ромски квартали като „Столипиново“ в Пловдив, „Факултета“ в София, „Победа“ в Бургас, „Максуда“ във Варна и „Надежда“ в Сливен отчетоха рекордно ниска избирателна активност от около 10%. А МВР се похвали с 400% увеличение на делата против политическите права на гражданите, спрямо данните преди изборите на 4 април. Резултатът бе логичен – партии, които по традиция се радват на „популярност“ сред избиратели, даващи гласа си срещу финансов стимул, се оказаха с рязко влошени резултатите и даже извън парламента.
Прочистването на МВР
Бойко Рашков започна и бавното прочистване на МВР от бойкоборисовщината. Кадровата чистка започна с освобождаването на главния секретар на МВР Ивайло Иванов заради полицейското насилие срещу протестиращи граждани през лятото на 2020 г. На същото основание беше понижен и бившият директорът на СДВР Георги Хаджиев. Направени бяха смени по регионалните дирекции на вътрешните работи.
След това Рашков атакува бивши вътрешни министри. Бяха разпространени кадри от специални разузнавателни средства от среща на бившия МВР шеф и настоящ депутат от ГЕРБ Младен Маринов през 2005 г. в Слънчев бряг с криминално проявени лица, приближени до Димитър Желязков-Очите и Николай и Красимир Маринови, наричани Маргините. Там са присъствали още ММА боецът Станислав Недков-Стъки, виден защитник на ГЕРБ по протести и контрапротести, както и собствениците на охранителна фирма „Делта секюрити гард“ по онова време Димитър Спасов и Марин Русев.
МВР съобщи още, че специализираната прокуратура е отказала да образува досъдебно производство срещу организирана престъпна група от ръководни служители на ГД „Национална полиция“ в периода 2018-2020 г. От информацията става ясно, че по време на разследването през 2020 г. един от проверяваните служители е назначен на ръководна длъжност в политическото ръководство на МВР, а към настоящия момент е депутат в Народното събрание. На това описание отговаря единствено бившият министър на ГЕРБ Христо Терзийски. „Категорично заявявам, че не ми е известно срещу мен да е правена проверка, не знам за какво може да бъде водена такава проверка, не съм викан в дирекция „Вътрешна сигурност“. Това съобщение на МВР е в продължаване и разпалване на започналата война между вътрешното министерство и прокуратурата. Такава война, такива битки могат да бъдат в полза само на бандитите“, защити се Терзийски.
Всичко това показва, че ледът в МВР започва да се пропуква. Дали обаче от действията на Бойко Рашков ще произтекат реални резултати, или всичко ще остане започнато, но недовършено, тепърва предстои да видим. Със сигурност ГЕРБ, ДПС и Гешев биха предпочели второто.
Мартин Георгиев, Сега