От вторник властите получават възможност да проследяват трафичните данни от мобилните телефони и интернет контактите на българските граждани без съдебно разрешение. Оправданието е, че трябва да се контролират поставените под карантина, но няма никакви гаранции, че следенето ще се ограничи само до тях. Полицията ще може безконтролно да изисква справки от мобилните оператори и доставчиците на интернет услуги за това кой къде ходи, с кого и кога говори. Това става ясно от публикувания в Държавен вестник Закон за мерките и действията по време на извънредното положение.
Трафичните данни на гражданите не засягат същинската кореспонденция, т.е. какво се съдържа в самите разговори, но позволяват разкриване на цялата друга информация. Движението на гражданите може да бъдат проследявано през клетките на мобилните оператори, с кого те говорят, какви сайтове посещават и с кого си пишат.
Допреди налагането на извънредното положение, трафичните данни се използваха само за разкриване на тежки престъпления, за които се полагат над 5 години затвор. Нарушаването на задължителната карантина дори в условията на COVID-19 се наказва с до 3 години затвор.
Всички може да са потърпевши
Всичко това се случва чрез извънредното законодателство, което налага промяна в Закона за електронните съобщения. Тя формално засяга само хората под карантина, но всъщност може да се разпростре върху всички. В закона вече се казва, че операторите съхраняват трафичните данни на своите клиенти за срок от 6 месеца за „принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица“, които са отказали да стоят под карантина.
Така полицията получава незабавен достъп до трафичните данни на гражданите чрез подаване на елементарно заявление до доставчиците на мобилни и интернет услуги.
Липсата на съдебен контрол означава, че полицията реално може да поиска достъп до данните за контактите и придвижването на всеки гражданин, без значение дали е под карантина или не. Операторите няма как да направят елементарна проверка дали искането на полицията е обосновано, защото нмяат достъп до публичен регистър на поставените под карантина. Те не могат да изискват от полицията да обосновава искането си, докато съдът може.
Промените в закона са приети така, че разпоредбата ще важи и след отмяната на извънредното положение. Досега достъпът до трафични данни бе подлаган на съдебен контрол от районните съдилища. Магистратите са показвали възможности да се произнасят бързо по хиляди искания, а промените в закона изглеждат необосновани и опасни.
Съдии, които се занимават с издаване на разрешения за трафични данни, също коментираха пред Mediapool, че има реална опасност от предоставяне на безконтролен достъп до данните на хиляди граждани.
Промените в закона са приети тихомълком и изглеждат необосновани, защото съдилищата не са спрели да разглеждат искания за подслушаване и достъп до трафични данни заради извънредното положение. Поставените под карантина граждани са няколкостотин в момента.
„Премахването на съдебния контрол отваря широко вратите за полицейски произвол и безконтролно следене на трафичните данни – кога, с кого, колко дълго разговаряме, откъде провеждаме разговорите си, как и къде се придвижваме“, коментира правозащитникът адвокат Михаил Екимджиев пред Mediapool.
„Това са чувствителни данни от личната ни сфера, които сега ще бъдат достъпни на всеки полицай, без да се налага той да доказва, че това е в интерес на ограничителните мерки, свързани с извънредното положение“, коментира адвокатът.
Според правозащитника всеки български гражданин би могъл да сезира съда в Страсбург като потенциална жертва на нарушаване на правото му на личен живот и неприкосновеност на кореспонденцията.
Той напомни, че заедно с Асоциацията за европейска интеграция срещу България вече спечели през 2007 година дело пред съда в Страсбург заради огромните възможности на властите да подслушват гражданите. Сега пред Европейския съд виси втора жалба от България по същия въпрос.
През миналата седмица правосъднният министър Данаил Кирилов обяви, че България ще поиска от съда в Страсбург временно да не изпълнява Конвенцията за защита правата на човека. С публикуването на извънредното законодателство става ясна и истинската причина за искането на българските власти.
За какво се налага карантина
Законът за здравето повелява задължителна изолация и болнично лечение за хората, болни и заразоносители от холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром и туберкулоза с бацилоотделяне.
С извънредния закон беше разпоредено, че този списък може да се допълни със заповед на министъра на здравеопазването. Той може да разпорежда задължителна изолация на болни, на заразоносители, на контактни лица и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави“.