Ниска избирателна активност, прагът за влизане в следващото народно събрание ще падне на около 85 – 88 хил. избиратели. Това дава добра възможност на по-малките партии да се борят за попадане в парламента, а на всички политически сили по-голяма „тежест“ в процентно отношение (при относително нисък брой реални избиратели). Същевременно ниската изборна активност в страната ще повиши силно тежестта на гласовете от чужбина.
Това твърдят от агенция Медиана в проучване, проведено между 30 август и 4 септември с 1008 човека (18+ години) чрез пряко стандартизирано интервю и е представително за пълнолетното население на страната.*
От гласувалите на предходните избори (2,67 млн. избиратели) по-малко от 80% заявяват, че твърдо ще гласуват отново. Същевременно не се наблюдава активизация сред тези, които преди не гласуваха. Може да се очаква, че пред урните на тези избори ще застанат около 2,2 милиона избиратели, показват данните.
Има голяма вероятност в следващия парламент да влязат 8 или дори 9 партии – всички, които бяха досега, плюс „Български възход“ и „Изправи се България“.
Засега ГЕРБ определено доминира като води с близо 6 % пред „Продължаваме промяната”. Три партии (БСП, ДПС и „Възраждане“) се борят за трето, четвърто и пето място с практически изравнени позиции. Трябва обаче да се има предвид големият потенциал на ДПС от гласовете в чужбина – нещо, което не е отразено в настоящето изследване, уточняват от Медиана. Въпреки, че „Има такъв народ“ бележи значителен отлив на избиратели, засега те определено запазват възможностите си за представителство в парламента. „Демократична България“ и „Български Възход“ също са стабилно над 4 %-ната бариера за влизане в Народното събрание. Партията на Мая Манолова засега е близо, но под чертата за влизане в парламента, като запазва шансове да бъде деветата партия в новия парламент.
На въпрос „За кои от тези политици, независимо от вашите политически предпочитания и симпатии, бихте казали че са наистина добри политици?“ хората поставят на първо място с 52% президента Румен Радев. Следват го Бойко Борисов с 25%, Стефан Янев с 22%, Корнелия Нинова с 20%, Кирил Петков и Мая Манолова с по 17%, Асен Василев с 15%, Христо Иванов, Мустафа Карадайъ и Костадин Костадинов с по 14%, Слави Трифонов с 13%, Красимир Каракачанов с 10 и Атанас Атанасов с 8 на сто.
Данните от изследването показват, че резултатите от изборите ще се определят не толкова от предизборната политическа битка между партиите, а от икономическите сътресения в обществото. Наблюдаваме изключително засилена тревожност по отношение на личното материално благосъстояние, перспективите пред страната и страхове за предстоящата зима и непосредственото бъдеще, коментират още от Медиана.
Близо 70 % от хората споделят, че в последната година материалното положение на тяхното семейство се е влошило, като имат опасения, че това е само началото. Също толкова очакват, че в следващите месеци положението им ще става още по-лошо (а 9 % се опасяват, че могат да изпаднат в крайна мизерия). 40% от хората споделят, че ще им се наложи да пестят от храна и отопление в предстоящите месеци, като само 20 % са уверени, че ще могат да се справят безпроблемно с тези разходи.
Доминиращите обществени настроения се ориентират в посока: „Стига с тези санкции и контра санкции” (42%); Украйна и Западът също имат отговорност за войната (38%); „Не е сега врeмето да влизаме в Еврозоната” (58%); Газ да купуваме от този, който ни го предлага по-евтино (64%). В основата на всичко това не е някаква геополитическа преориентация, отказ от Европа и тежнения към азиатски авторитаризъм (както често се тиражира), а простичък ужас от инфлационния шок и страхът за бъдещето.
Наблюдава се значително разминаване в тези оценки между заможните и бедните социални групи, подчертават от Медиана.
––––––––––––––––
Проучването е изследователски проект на агенция МЕДИАНА и е реализирано със собствени средства.