„Зависимостта между ГЕРБ и ДПС е ноторен факт. Заради тази зависимост на Бойко Борисов напоследък забелязваме ускорена ерозия в доверие на премиера. Вместо да разгради сараите (именията и обръчите от фирми, свързани с Ахмед Доган – б. р.), Борисов стана част от сараите и това е най-голямата му грешка“. Това заяви Лютви Местан, лидер на ДОСТ и бивш председател на ДПС. Местан бе и дълго време заместник на Доган, но после двамата се скараха и последва скандално изгонване на Местан от партията.
Той насочи вниманието към процента публичен ресурс, изразходен по линия на обществените поръчки, който е минал „през фирми на Сараите“.
„Вероятно за 10 г. управление Борисов е предоставил възможност на фирми на ДПС да оперират със стотици милиони левове публичен ресурс. Друг политически жест от премиера Борисов – след основаването на ДОСТ и по време на втория му мандат, той разпределяше обществен излишък. На няколко пъти предостави на ДПС-общините сериозни суми от порядъка на 17 млн. лева веднъж, друг път – 20 млн. лева. Не казвам, че това е незаконно. В Кърджали има 7 общини, шест от които тогава се управляваха от кметове от ДПС, а Джебел се управляваше от кмет на ДОСТ. От седемте общини Борисов пренебрегна единствено Джебел. Това е груб дебелашки и несправедлив политически жест от страна на Борисов към сараите“, посочи още Местан в едно от редките си публични изказвания напоследък.
„Сараите се оказват незаобиколим фактор заради монопола върху цял един етнос, предоставен на Доган още при зародиша на ДПС. Първият радикален опит за разбиването на този монопол беше направен от ДОСТ. Борисов има панически страх от етнически конфликт и така оправдава политическите си жестове към Доган и сараите“.
Местан смята, „всичко в ДПС се ръководи от бащицата Доган“:
„Кои ще се наредят до него не е най-важният въпрос… В бизнес крилото на ДПС с най-силно влияние е Делян Пеевски, но той не е единственият. Там има и други играчи – тези, които монополизираха всички обществени поръчки в област Кърджали, фирма „Волф“, която спечели чистотата на града. Има хиляди примери, стига да има реално желание разследващата журналистика да види очевадните истини“.